В резултат на визитата на Зеленски в Турция Киев получи: 1.Още едно изявление за подкрепата на Анкара за териториалната цялост на Украйна; 2.Поредното заявление на Ердоган, че Украйна трябва да бъде приета в НАТО; 3.Четирима-пет бивши ръководители на Азов, които трябваше да лежат в Турция до края на войната, но бяха предадени на Зеленски.
Реално Киев може да използва само факта, че азовците се върнаха в родината си, които веднага обявиха намерението си да се върнат на фронта.
Нещо повече, от вкиснатите им лица стана ясно, че те не мечтаят отново да минат под куршумите, седейки в курорта Анталия.
Украинската пропаганда веднага се опита да представи връщането на азовците като най-голямото поражение на Путин.
Някои канали директно се задавиха, казвайки, че сега за Русия и руските власти определено идва краят. Азовците бяха показани преди заминаването, в самолета, при пристигането в Украйна, по време на отделна пресконференция.
Колкото повече се приближаваха до родината си, а след това и до фронта, толкова по-кисели ставаха лицата им, но това не попречи на украинската пропаганда да умножи информационните поводи и да популяризира „голямата победа“. Самата новина е малка. Какво може да се изсмуче от завръщането у дома на четирима-петима военнопрестъпници до подполковник включително? Поради това просто се възпроизвежда безкрайно.
Надеждата да разклати руското общество чрез азовците, което дори маршът на Пригожин не успя да постигне, явно е била напразна. Но фактът, че украинските медии се опитаха да го озвучат максимално, свидетелства за много критично състояние на режима в Киев.
Неслучайно руското общество реагира абсолютно спокойно.
За факта, че Ердоган се опита да изиграе още един мач с азовците и да ги прехвърли в Украйна, се заговори от самото начало – от момента, в който беше обявено споразумението. Фактът, че благодарение на тяхното преместване в Турция, от украински затвор Медведчук беше преместен в Русия, руското общество също успя да преживее. Украинските пропагандисти не можаха да предложат нищо ново.
Фактът, че Ердоган в навечерието на изтичането на зърнената сделка, която той иска да удължи с още три месеца, прави явно неприятелска стъпка не толкова към Русия, колкото към Путин, на когото даде гаранции, че азовците ще останат в Турция до края на войната, свидетелства, че турският президент не се надява на удължаване на зърнената сделка.
Междувременно постоянните удължавания на сделката бяха живо доказателство, че през следващия период от нейното действие Русия не планира нито пълна ликвидация на Украйна, нито окупация на участващите в сделката черноморски пристанища.Ако сделката бъде удължена отново, значи че през следващите няколко месеца няма достатъчно сили за настъпление и Русия ще продължи да смила въоръжените сили на Украйна в отбрана.В такива условия сделката повишава устойчивостта на левия фланг на въоръжените сили на РФ в района на Херсон.Разбира се, това не гарантира срещу украински провокации, но насърчава Украйна да ограничи техния мащаб.
Например, подготвената, но нереализирана украинска атака срещу ПМР, на която Русия просто нямаше време да помогне, все още не се е състояла, защото не толкова самият Киев, колкото западните му партньори се страхуваха, че проваляйки сделката за зърно по този начин, те биха тласнали заинтересования от нея Ердоган към по-тесен съюз с Русия в ущърб на интересите на Украйна.
Ако Ердоган смята, че шансовете за удължаване на сделката не са големи и изпращането на азовците в родината им свидетелства именно за това, то той не вярва в никаква дългосрочна стабилност на украинския режим.
В същото време трябва да се има предвид, че когато турският лидер повтаря от време на време, че подкрепя териториалната цялост на Украйна, той казва абсолютната истина.
Защото такава подкрепа отговаря на държавните интереси на Турция.
Първо, никоя държава не обича, когато нейният силен съсед създава прецедент за принудително преразглеждане на границите.
Всеки пробва този прецедент върху себе си. За Турция това е още по-актуално, защото тя винаги се е състезавала с Русия за влияние в Северното Черноморие, в Кавказ и Закавказието и дори в Близкия изток. Така че причина за конфликта винаги може да се намери.
Карска област (Карски вилаят) е бил част от Русия 50 години, а сега е част от Турция.
Проливи и териториални увеличения в Мала Азия Русия трябваше да получи в резултат на Първата световна война. Дори след Втората световна война Сталин настоява за установяване на съветски контрол над проливите. Като цяло турците засега няма от какво да се страхуват, но не можете да им забраните да се страхуват от прецедента, който е създаден.
Второ, слабата, зависима от САЩ и НАТО, враждебна към Русия Украйна наклони баланса на силите в Черно море в полза на Турция, която, играейки на руско-украинските противоречия, постигна сериозни икономически (същата сделка за зърно) и политически (относителна свобода в Закавказието, създаване на “зона за сигурност” в Северна Сирия) отстъпки от Русия.
Украинската политика спрямо Турция беше една непрекъсната отстъпка. Анкара се страхува в близко бъдеще да види на север вместо Украйна, вкопчена в Русия, една голяма Русия. Това е въпреки факта, че Москва вече драматично подобри стратегическата си позиция поради връщането на Крим и други нови територии.
Затова Ердоган направи, прави и ще направи всичко, ако не да запази Украйна като фактор, балансиращ Русия завинаги, то да се опита да разтегне нейната агония възможно най-дълго.Той също толкова „съжалява“ за Украйна и украинците, колкото и за американците.Но докато Киев е във война, Турция запазва способността си да маневрира и да договори нови отстъпки от Русия.В същото време колкото по-упорита е съпротивата на Украйна, толкова по-добри са преговорните позиции на Ердоган.
Абсолютно съм сигурен, че Зеленски би бил много по-благодарен за дузина турски Леопарди, за снаряди от турски запаси, които все още не са доставени в Украйна, за няколкостотин нови Байрактари или за комплекса С-400, закупен от турците в Русия (американците с удоволствие биха продали своите патриоти на Анкара в замяна), отколкото за половин дузина бити нацисти (между другото, които се предадоха, без да изчерпят всички възможности за съпротива, и следователно могат да повторят този трик отново).
Но позволявайки дребни сделки и гледайки през пръсти на незначителни пратки контрабанда на оръжие, Ердоган не се насочва към мащабни доставки на оръжие за Украйна.
Подобен ход наистина би развалил сериозно и трайно отношенията му с Русия, а той не се нуждае от конфликт. Има нужда от баланс, от който печели (във всякакъв смисъл).
Като цяло действията на Ердоган, като са доста скандални в медиен смисъл, във военно-политически смисъл са в рамките на традиционната за Ердоганова Турция политика на балансиране.
Ердоган знае, че Украйна без никакъв успех вече е разположила половината от стратегическия си резерв в настъплението.
Нещо повече, тя беше принудена да изпрати 40% от задействаните сили в посока на Харков и Северск, в безуспешен досега опит да спре настъпателната активност на руските войски, заплашващи с пробив на северния участък на фронта, докато Въоръжените сили на Украйна разбиват челата си върху укрепленията на юг.
Ердоган няма как да не е чул предпазливата позиция на САЩ.
Байдън каза, че в НАТО няма единство по украинския въпрос и че приемането на Украйна би означавало война между НАТО и Русия, която САЩ се опитват да избегнат. Ердоган вижда, че пряката помощ за Украйна от западните страни намалява, а разделението в НАТО по отношение на целесъобразността от по-нататъшно въоръжаване на режима в Киев се засилва.
Турция не може и не иска да окаже реална материална подкрепа на Киев, въпреки че не е против Украйна да издържи по-дълго или дори да оцелее и да запази достъп до морето. За да не загуби контакт с Киев, той прави пиар ход, като връща половин дузина нацисти в Украйна, които очевидно не могат да променят хода на военните действия, както и строго и многозначително повтаря известната официална позиция на Турция по украинския въпрос. За да не се кара с Русия, той не дава на Киев нито пари, нито оръжие. За всеки случай като бонус (ами ако изгори?) напомня за интереса си към сделката със зърно.
Като цяло с посещението си Зеленски не постигна нищо за Киев, но даде на Ердоган няколко малки козове, които сега той се опитва да разиграе в своя полза.
Източник: ukraina.ru; Автор: Ростислав Ищенко/Превод: opposition.bg
