Временното изключване на реакторите на Запорожката АЕЦ от електрическата мрежа, което се случи наскоро, само засилва тревожните очаквания за катаклизъм, който може да се случи всеки момент. В крайна сметка, ако Русия демонстрира безотговорност, неспазване на международните правила на играта и изнудване с взрива на атомна електроцентрала в стремежа си да седне на масата за преговори, тогава международните организации – ООН, ОССЕ, МААЕ и др. – демонстрират безпомощност, реагирайки много слабо на заплахата.
От 24 февруари навлязохме в свят, в който черните лебеди се превърнаха в норма. И днес всеки конфликт, който продължава години или дори десетилетия, може да се превърне във фатална аневризма за отслабения организъм на планетата. Трудно е да се устои, защото в моменти на криза международните организации са безпомощни, западните политически лидери често са нерешителни, а политиците в страните от третия свят едва забелязват нарушаването на международното право.
Руско-украинската война не е единствената аневризма на планетата. А къде другаде са се образували „вазодилатация“ и „изтъняване на стените“, способни един ден да пробият, да се разлеят в много кръв и да станат фатални за цялата Земя? Къде може да се случи следващата Карибска или Берлинска криза?
ZN.UA са подготвили кратък преглед на конфликтите в света. Всеки от тях може да ескалира в пълномащабни военни действия с използване на ядрени оръжия, чиито последици – прекъсване на енергийните доставки, разкъсване на глобални инфраструктурни вериги, покачване на цените на стоките, падане на стандарта на живот, потоци от бежанци – ще се усетят навсякъде по света. За Украйна последствията са още по-големи, защото всяка нова криза отвлича вниманието на световната общност от войната на Русия срещу Украйна, принуждавайки САЩ и ЕС да пренасочат част от дипломатическия и военния си ресурс от руско-украинския фронт към изрязване на следващата „аневризма“, която заплашва да парализира планетата.
Мечти за „красивия остров“
От 1950 г. комунистическата Китайска народна република се опитва да възстанови суверенитета си над Тайван, който е част от Република Китай. Самите тайванци са доста доволни от сегашното състояние. Според проучване на тайванския национален университет Chengchi, проведено през юни 2022 г., само 5,2% от жителите на острова искат неговата независимост, 1,3% от анкетираните подкрепят обединението с континентален Китай, а 93,5% са напълно доволни от статуквото.
Но ако преди това китайското ръководство разчиташе на мирното анексиране на Тайван, през последните години все по-често се обсъжда перспективата Пекин да приложи военен сценарий за установяване на контрол над острова.
Подобна стъпка заплашва да прерасне в пряк въоръжен конфликт между САЩ и Китай, тъй като Вашингтон се е ангажирал със защитата на Тайпе. Тази перспектива е изключително опасна, тъй като и двете страни имат ядрени оръжия.
За световната общност обаче конфликтът около острова не означава само заплаха от ядрена война. Бидейки 19-та по големина икономика в света, Тайван играе основна роля в създаването на компютри, смартфони и други високотехнологични устройства, като островът произвежда повече от 50% от полупроводниците в света. Следователно конфликтът не само ще бъде хуманитарна катастрофа (в Тайван живеят 23 милиона души), но и ще нанесе сериозен удар на световната икономика.
Като цяло китаистите са склонни да смятат, че Пекин няма да провежда военна операция през следващите няколко години, ограничавайки се до икономически натиск върху Тайпе, което от своя страна може да доведе до социални и политически протести на острова. Този сценарий обаче не изключва въоръжен сблъсък между Пекин и Вашингтон.
Междувременно Пекин възнамерява редовно да провежда учения край бреговете на Тайван, демонстрирайки, че „красивият остров“ е част от Китай, а Вашингтон има „отслабено геополитическо влияние“.
„Естеството и степента на военната намеса на САЩ ще зависи от действията на Китай. Икономическа блокада на Тайван е най-вероятният сценарий, който може да доведе до доставка на допълнителни оръжия, икономически санкции, последвани от военен сблъсък с китайски самолети и военни кораби. Япония, Обединеното кралство и Австралия също вероятно ще участват.”
Състояние на Индо – Пакистанския конфликт
Ако експертите се съмняват, че граничните сблъсъци между Индия и Китай ще се прераснат в нещо повече в близко бъдеще, то вероятността от война между Индия и Пакистан се оценява от анализаторите като значително по-голяма
Индо-пакистанският конфликт продължава откакто Индия и Пакистан получиха независимост през 1947 г. Основната му причина е спорът за собствеността върху Кашмир. В резултат на това двете страни воюваха три пъти – през 1947-1949, 1965 и 1971 г. (Вярно, третата индо-пакистанска война беше за Бангладеш, а не за Кашмир). В същото време се ъзникваха и гранични сблъсъци. Последният път, когато се случи голям конфликт, беше през февруари 2019 г.
Тъй като реваншизмът е популярен в индийските и пакистанските общества, всяка гранична схватка може бързо да ескалира в пълномащабни военни действия. Ситуацията се влошава и от това, че в индийската част на Кашмир, която е населена предимно с мюсюлмани, има силни сепаратистки настроения. Те се подхранват от високата безработица. Поради това в държавата непрекъснато се случват безредици, водещи до масови жертви.
Светът наблюдава с тревога индо-пакистанската конфронтация, тъй като тя засяга не само стабилността в Южна Азия. Една от причините е, че конфликтът има религиозна основа и следователно други мюсюлмански държави могат да бъдат въвлечени в него. Второ, Индия и Пакистан са ядрени сили. Но дори локален въоръжен конфликт между държави, които имат ядрени оръжия, е страшен със своята непредсказуемост.
“Ядрен чадър” на семейство Ким
„38-ият паралел“ е една от малкото реликви от Студената война, останали от времето на конфронтацията между СССР и САЩ. Появила се като условна граница през 1945 г. след войната през 1950-1953 г., тя разделя Корейския полуостров на две части с демилитаризирана зона – тоталитарен беден Север и демократичен богат Юг. Двете Кореи технически все още са във война, защото войната от 1950-1953 г. приключи с примирие, а не с мир. И двете страни декларират готовността си да се обединят.
Напрежението на Корейския полуостров до голяма степен се дължи на факта, че Пхенян разполага с атомна бомба, а севернокорейският лидер Ким Чен-Ун многократно е заявявал, че е готов да използва ядрено оръжие в потенциални военни конфликти със САЩ и Южна Корея. Анализаторите обаче смятат, въпреки факта, че севернокорейският лидер често заплашва съперниците си с ядрени оръжия, че е малко вероятно той да ги използва първи срещу САЩ и техните съюзници – Южна Корея и Япония.
Разбира се, зад тези заплахи стои желанието на Ким III да изтъргува с международната общност финансови и политически преференции в ситуация, в която КНДР преживява икономическа криза. Наличието на ядрено оръжие е гаранция, че никой в света няма да се опита да го свали от власт, като организира операция на специалните сили. Проблемът е, че притежаването на ядрени оръжия може да накара Пхенян да реши да започне военна операция за обединяване на двете части на Корея. И тук много ще зависи не само от позицията на Съединените щати, които имат задължения да защитават Република Корея съгласно Договора за взаимна отбрана, но и от съюзниците на Северна Корея – Китай (с който са свързани 90% от севернокорейскиата външна търговия) и Русия.
Опасният ирански атом
Конфронтацията между Иран и Израел продължава от десетилетия.
След победата на Ислямската революция през 1979 г. Техеран обяви израелската държава за „малък Сатана“ и заговори за необходимостта от нейното унищожаване. Оттогава Тел Авив е загрижен за геополитическите амбиции на Иран, активността му в региона – Ливан, Сирия, Йемен и подкрепата на Техеран за различни радикални ислямски групи. И, разбира се, перспективата Ислямската република да се сдобие с ядрени бойни глави и средства за доставката им.
Ядрен Иран представлява заплаха не само за сигурността на Израел, който от своя страна притежава ядрени оръжия. Появата на атомна бомба в Техеран може да доведе до това монархиите от Персийския залив да последват примера на иранците. Преди всичко, дългогодишният съперник на Иран – Саудитска Арабия.
По време на юлската обиколка на американския президент в Близкия изток, Джо Байдън и израелският премиер Яир Лапид подписаха съвместен ангажимент – Ерусалимската декларация – за противодействие срещу Техеран в стремежа му да разработи ядрени оръжия.
„По-лошото от Иран, какъвто е сега, е Иран с ядрено оръжие“, каза Байдън. И допусна „в краен случай“ възможността за използване на сила срещу Ислямската република, за да й се попречи да създаде ядрено оръжие.
Че Израел е готов да атакува Иран, за да спре развитието на иранската ядрена програма, е заявявано многократно в Тел Авив.
„Иран е проблем за целия свят, а не само частен проблем за държавата Израел. Можем да ударим, за да задържим атома”, Бени Ганц министър на отбраната на Израел.
Доскоро експертите не изключваха сценария за пълномащабна война, но го смятаха за нереалистичен. Дори само защото страните нямат обща граница. Най-вероятно Израел ще засили саботажните и разузнавателните операции, а Иран ще удари „малкия Сатана“, използвайки прокси сили. И тази „игра на сенки“ може да бъде много интензивна и продължителна.
Но в навечерието на подписването на споразумението за иранската ядрена програма започнаха да говорят за песимистичен сценарий. Това е свързано с намерението на Тел Авив да получи съгласието на Техеран за подписване на ново дългосрочно ядрено споразумение, докато иранците се отказват от искането си за премахване на международните санкции от Ислямската република. За да накара Иран да се съгласи на сделка, която е неизгодна за него, Вашингтон трябва да заплаши Техеран с война. Ако тази заплаха не влезе в сила, тогава Израел ще поиска САЩ да ударят ирански ядрени съоръжения.
Украйна най-малко се нуждае от подобно развитие на събитията.
Както регионалните, така и глобалните играчи не са заинтересовани от нов мащабен военен конфликт в Близкия изток. В крайна сметка реализацията на такъв апокалиптичен сценарий означава не само хуманитарна и екологична катастрофа, покачване на цените на петрола и газа, но и дестабилизация на целия регион, тъй като целият мюсюлмански и арабски свят ще бъдат разтърсени. А стабилността на монархиите в Персийския залив е само привидна.
Балкански остатъци
Неотдавнашният конфликт между Косово и Сърбия заради решението на Прищина да пререгистрира превозни средства и лични карти, отново събуди страховете в Европа от нова гражданска война на Балканите – с нова “Сребреница”, бомбардировки на гражданска инфраструктура, обстрел на цивилни, стотици хиляди бежанци. И въпреки че всичко мина добре, очакванията, че ситуацията на Балканите може бързо да се промени към по-лошо, не изчезнаха.
Тези настроения са породени от неуредените отношения между Прищина и Белград, наличието на полунезависима сръбска област на територията на Косово, проблемите в Босна и Херцеговина (където сложна и разклатена политическа система в една държава обединява бошняци, хървати и сърби ), шовинистични настроения в Сърбия, силно сръбско влияние в Черна гора. Но очакванията за лошо развитие се подхранват и от факта, че Русия има сериозни позиции в региона и всеки момент може да запали фитила в бурето с барут на Европа. И по този начин да създаде нови проблеми за Съединените щати и Европейския съюз, намалявайки вниманието към руско-украинската война.
„Целта на Путин е да разшири конфликта в други части на света. Тъй като той постоянно се опитва да дестабилизира Европа, можем да очакваме, че една от целите му може да са Западните Балкани“.
Приднестровския лост
В североизточната част на Молдова, на територията, граничеща с Украйна, се намира непризнатата от международната общност „Приднестровска молдовска република“. Конфликтът започна в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години поради страха на жителите на десния бряг на Днестър, че Молдова ще се присъедини към Румъния. Русия се възползва от това, за да засили позициите си в региона: във въоръжената конфронтация през 1992 г. Москва подкрепи Тираспол в конфликта му с Кишинев. Тридесет години след края на войната в Приднестровието, по време на която загинаха около 1200 души, Приднестровието е територия на замразен конфликт.
Всички замесени страни – САЩ, ЕС, Молдова и Украйна – изглежда са приели, че ситуацията ще остане такава в средносрочен план. В края на краищата друг играч – Русия, прави всичко, за да предотврати разрешаването на конфликта. Или да се реши според условията на Кремъл.
Регионът фактически е под протектората на Москва: тук има руски контингент от около 1300 души, има и обширна структура на руските специални служби. Кремъл финансира непризнатата република (през 2014 г. тогавашният председател на парламента на ПМР Михаил Бурла каза, че Руската федерация отделя годишно 1 милиард долара за Приднестровието) и напълно контролира местните власти.
Замразяването на приднестровския конфликт е в интерес на Кремъл, тъй като по този начин руското ръководство получава допълнителни лостове за влияние върху Кишинев. И от 2014 г. и върху Киев: Москва разглежда региона не само като база за провеждане на електронно разузнаване срещу Украйна, но и като плацдарм за дестабилизиране на Одеска област. А след 24 февруари имаше заплаха от руско военно нахлуване в Украйна от страна на Приднестровието.
В същото време доскоро Москва се противопоставяше на „обединението“ на Приднестровието с Русия. (през 2006 г. на „референдум“ приднестровците вече се изказаха за независимост и присъединяване към Руската федерация.) Но в края на юли ръководителят на Министерството на външните работи на непризнатата република Виталий Игнатиев заяви, че „Приднестровската молдовска република“ възнамерява да постигне независимост „с последващо свободно присъединяване към Русия“.
Ако такъв сценарий се реализира и Москва обяви създаването на още един федерален окръг, то в резултат на подобно решение може да започне втора руско-молдовска война.
Счупени предпазители
През 20-ти век светът неведнъж е преживявал ситуации, когато се е оказвал на ръба на ядрена катастрофа: Берлинската криза от 1961 г., Карибската криза от 1962 г., ракетната криза от 1983 г…. Всеки път здравият разум е надделявал. Политиците обаче продължиха да вземат катастрофални решения, макар и не водещи света до ръба на ядрена война. Например, както се случи със съветската инвазия в Афганистан през 1979 г.
Руско-украинската война демонстрира проблем с предпазителите на глобалната архитектура на сигурността след Студената война. Но ако Русия на Путин може да пренебрегне международното право и да жертва животи в името на амбициите си, тогава защо друга държава да не може да направи същото? Затова, коментирайки обстрела на атомната електроцентрала в Запорожие, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш каза, че рискът от ядрена конфронтация е възникнал отново след няколко десетилетия, като призова ядрените сили да се ангажират да не бъдат първите, които използват подобни оръжия.
През десетилетията след края на Студената война израсна ново поколение политици, броят на играчите на световната шахматна дъска се увеличи и зависимостта на страните една от друга се увеличи: петролът тече от Близкия изток към Европа и Америка, предприятията на много западни компании са разположени в Китай, в Тайван е съсредоточено производството на микрочипове, Украйна и Русия са сред основните доставчици на селскостопански продукти на световния пазар… Следователно последствията от всяка криза ще се усетят в по-голяма или по-малка степен по цялата планета.
Източник: zn.ua; Превод и редакция: Opposition
