След дванадесетдневната война между Израел и Иран всички единодушно стигнаха до заключението, че тя завърши с унижение не само за Ислямската република, но и за Русия, която не помръдна пръст за верния си съюзник, като същевременно загуби доставчика си на ключови дронове. Но това е коренно погрешно тълкува както на приоритетите на президента Владимир Путин, така и на времевата рамка, в която той вписва външната си политика.
Няма съмнение, че амбициите на Путин да възстанови статута на Русия като основен играч в Близкия изток са били осуетени. Падането на Башар Асад в Сирия беше болезнен удар. А неспособността да се притече на помощ на Иран, с който току-що беше подписал 20-годишно стратегическо партньорство, е позор. Преди година това наистина би навредило на военната кампания на Москва в Украйна, но сега Русия разработва своя собствена версия на иранския дрон „Шахед“ – „Геран“.
По-важното е да се разбере как всичко това се вписва в мирогледа на Путин и неговите външнополитически приоритети. Унищожаването на украинската държава е далеч по-важно за руския президент от всяка друга цел, било то в Близкия изток или някъде другаде. И в това отношение американско-израелските удари срещу Иран дадоха плодове. Като цяло, новата война в Близкия изток отклони вниманието, енергията и ресурсите от Украйна, давайки свобода на Путин. Даже на срещата на върха на НАТО миналата седмица единственият осезаем резултат – обещание за увеличаване на разходите за отбрана до нива, неоправдани от нищо друго освен руската заплаха – беше отложен. Никой не искаше да разгневи Доналд Тръмп в момента на неговия триумф.
По-конкретно, Израел успя да смекчи ракетните удари на Ислямската република само чрез значително изчерпване на запасите си от прехващачи и с помощта на Съединените щати, които използваха своите военноморски системи за противовъздушна отбрана. Вашингтон се намеси само защото беше уверен, че разполага с достатъчно батареи Patriot, за да защити военните си бази в целия регион. Заплахата може временно да е отшумяла, но стратезите на Пентагона трябва да приемат, че войната ще се възобнови и ще изисква още повече средства за противовъздушна отбрана – което, разбира се, ще ги направи още по-малко достъпни за Украйна.
Така че не е случайно, че ракетните удари и ударите с дронове срещу Украйна рязко ескалираха. В понеделник вечерта Русия извърши най-големия си въздушен удар от началото на военните действия, изстрелвайки 477 дрона и примамки, както и 60 балистични ракети, които изискват високоефективни прехващачи като батареите Patriot. Фактът, че Украйна загуби F-16 заедно с пилота му, докато се опитваше да прехване някои от ракетите, е ясен индикатор за напрежението върху системата.
Атаките през предходните дни бяха само малко по-слаби, така че молбата на Володимир Зеленски към Тръмп на срещата на върха на НАТО за прехващачи Patriot е просто отчаяние. На това Тръмп съвсем искрено каза на Зеленски, че ще види какво могат да направят САЩ, подчертавайки голямото търсене: „Самите ние се нуждаем от тях. Доставихме ги на Израел.“
Това е най-важното за Путин – много по-важно от впечатлението в чужбина, че не е успял да се притече на помощ на Иран и го е изоставил в беда. Факт е, че за него този конфликт ще определи историческото му наследство в контекста на изграждането на Руската империя през вековете. Както се твърди, че се е пошегувал неговият външен министър Сергей Лавров през 2022 г., президентът има само трима съветници: „Иван Грозни, Петър Велики и Екатерина Велика“.
Нищо, което се е случило през последните три години, не е разклатило този план за възстановяване на Велика Русия. Путин не само е обиден от самото съществуване на независима Украйна; усвояването на нейните ресурси, независимо дали са човешки, икономически или военни, е предпоставка Майка Русия да се издигне на върха на многополюсния световен ред, който според него неизбежно ще замени западното господство. Ето защо той беше толкова ядосан през 2013 г., когато Украйна се опита да подпише търговско споразумение с Европейския съюз: това означаваше, че Киев няма да се присъедини към неговата собствена конкурентна организация, Евразийския съюз.
„Цяла Украйна е наша“, заяви Путин пред ликуваща тълпа на годишния икономически форум в Санкт Петербург на 20 юни. Той дори не се поколеба публично да предяви претенции към друг град: Суми. Не се заблуждавайте: Одеса и Харков са следващите в списъка и техният обхват ще се определя единствено от това, което Кремъл сметне за осъществимо на приемлива цена.
Украйна е в повратна точка. Преди Тръмп да дойде на власт, имаше известно равновесие на фронтовата линия: изглеждаше, че Путин може да разменя персонал за парчета украинска земя достатъчно дълго, за да предотврати колапса на отбраната на Киев. С края на американската военна подкрепа, това смятане се промени: ракетите с голям обсег и дронове проправят пътя на Русия към победа.
След като Украйна изчерпи противовъздушните прехващачи, руските аерокосмически сили – все още заплашителни по размер и възможности – ще могат да осигурят въздушно превъзходство в цялата страна за първи път от началото на конфликта. Безнаказаността, с която израелските самолети бомбардираха Иран, би трябвало да послужи като своевременно напомняне какво може да означава това за Украйна: катастрофа и колапс на нейната отбрана, тъй като силите ѝ ще бъдат бомбардирани от въздуха и разбити.
Тръмп се отказа от неморалните обвинения срещу Украйна, която някога обвиняваше за започването на конфликта, и премина към оплакване от Путин, който не се интересува от мирни преговори. Но той трябва да отиде по-далеч. Трябва да признае, поне пред себе си, че Путин го е измамил. Разузнавачът и стопанин на Кремъл се възползва от отчаяното желание на Тръмп за прекратяване на огъня, за да атакува военните цели на Русия в момент, когато Съединените щати са изправени пред нарастващи собствени уязвимости, включително предстояща кредитна криза.
Ще минат години, преди някой да може да каже със сигурност дали американската военна намеса в Иран е била успех или неуспех. Но ако има един урок, който Тръмп трябва да извлече от прекратяването на огъня, което успешно наложи на Израел и Иран, това е, че за да постигне мир чрез сила, първо трябва да демонстрира сила.
Уви, той все още не е успял да направи това с Кремъл.
Автор: Марк Чемпион е наблюдател на Bloomberg, отразяващ Европа, Русия и Близкия изток. Той е бивш ръководител на истанбулското бюро на The Wall Street Journal.
Източник: Bloomberg
