Големи проблеми назряват в малката Молдова, която започва да изглежда като плацдарм за Европейския съюз, за да компенсира очертаващата се руска победа в Украйна. Не е ясно дали такъв план ще успее. Но Молдова не е най-стабилната страна в света с нация, разделена между проевропейски и проруски елементи.
Американските войски сега са в Молдова заедно с румънски, уж за военно учение, наречено JCET 2024 (Обучение за обмен на съвместни команди). Учението започна на 1 април и ще продължи до 19 април.
Според изявление на Министерството на отбраната на Молдова, „Целта на учението е съвместно обучение и обмяна на опит между молдовските, румънските и американските специални сили, както и да се повиши нивото на оперативна съвместимост между участващите контингенти. Тази година на събитието ще присъстват и представители на Службата за държавна охрана и сигурност [на Молдова] и специалните сили Pantera.“
Тези учения не са новост, но сега придобиха нова спешност, поради развиващата се ситуация в съседна Украйна.
САЩ спонсорират това, което наричат Молдовско-американски стратегически диалог в Кишинев, столицата на Молдова. Диалогът се фокусира върху области на сътрудничеството, включително правосъден сектор и реформи за борба с корупцията, права на човека, насърчаване на плуралистична медийна среда и зачитащи правата медийни политики за противодействие на дезинформацията, енергийна диверсификация и устойчивост, модернизация и трансформация на отбраната, гражданска защита, управление на границите, киберсигурност, противодействие на кръстосани гранични заплахи, борба с незаконния трафик на оръжия и боеприпаси, противодействие на разпространението на оръжия за масово унищожение и свързани с тях материали, хуманно посрещане на нуждите на бежанците и разширяване на връзките между хората.
Съединените щати предоставиха на Молдова близо 320 милиона щатски долара под формата на помощ в сферата на икономиката, сигурността и хуманитарна помощ. Тази помощ включва 30 милиона долара безвъзмездна бюджетна подкрепа, изплатена през декември 2022 г. за закупуване на електроенергия. Според Държавния департамент на САЩ: „Съединените щати, в сътрудничество с Конгреса, също така планират да предоставят допълнителни 300 милиона долара за енергийна помощ на Молдова за справяне със спешните нужди, създадени от агресивната война на Русия срещу Украйна, и за укрепване на енергийната устойчивост и сигурност на Молдова, включително още 80 милиона долара бюджета подкрепа за справяне с разходите за енергия и електроенергия“.
Официално се предполага, че Молдова е неутрална държава. Говори се за промяна на нейната конституция, за да може да се присъедини към военни съюзи и евентуално да се присъедини към НАТО. Съвместното обучение с чужди държави (САЩ и Румъния) изглежда нарушава настоящите конституционни разпоредби за неутралност.
Румъния желае да укрепи военните си отношения с Молдова. Предстои разглеждането на закон в Румъния, който да й позволи да се намесва в работата на други държави. Подобни действия няма да се ограничават до военната сфера, но могат да включват и други видове интервенции за противодействие на хибридните заплахи. Във фокуса на новия закон са Молдова и Украйна.
Румъния доставя 80-90% от енергията на Молдова. Тя изгради газопровод, който свързва Чизенау с Румъния, до голяма степен финансиран от безвъзмездни средства и заеми от европейската общност. Молдова вече не получава газ от Русия.
Според румънски източници, в Молдова има 600 000 румънски граждани (повечето с двойно гражданство). В случай на конфликт Румъния поема ролята на „защитник” на своите граждани, живеещи на територията на съседна държава.
Молдова е втората най-бедна страна в Европа след Украйна. През 2022 г. доходът на глава от населението в Молдова е 5 688 долара. В Украйна (преди настоящата война) беше 4005 долара. В Източна Европа средно на глава от населението се падат 11 855 долара.
Молдова е разположена между реките Днестър и Прут, областта, някога известна като Бесарабия. По-голямата част от населението е православно.
Някога в страната е имало голяма и процъфтяваща еврейска общност. В Кишинев, столицата на Молдова, евреите били 46%. По време на Холокоста в Кралство Румъния, на контролираните от него райони, включително Бесарабия, Буковина и Приднестровието, са били убити около 380 000–400 000 евреи.
Смята се, че Румъния е на първо място сред страните участвали в Холокоста, след нацистка Германия. Днес в Молдова и Приднестровието има около 15 000 евреи.
Молдова грубо е разделена на два лагера: проевропейски лагер от една страна и проруски лагер, от друга. В момента на власт е проевропейският лагер.
Той забрани проруските опозиционни партии и организации и хвърли в затвора някои от техните лидери. Освен това, управляващата партия затвори 13 телевизии и медии на основание, че са свързани с Русия.
До средата на март проевропейската партия не позволяваше на опозиционните кандидати да участват в местни или национални избори. Показателен е случаят с настоящия избран губернатор на Гагаузката автономна област Евгения Гуцул. Гагаузия е тюркоезична православна автономия в югоизточната част на Молдова.
Гуцул беше член на партията „Шор“ (или Сор), проруска партия, която беше забранена от сегашното правителство. Не й беше позволено да се кандидатира и беше обвинена в организиране на незаконно финансиране на партия „Шор“. Тя реши да се кандидатира като „независим кандидат“ и спечели. Гуцул е на проруски позиции и е близка до президента Владимир Путин.
През март Върховният съд в Молдова реши, че забраната на партията „Шор“ е незаконно.
Междувременно други страни проявяват силен интерес към Молдова. Интересен пример е, че германците доставят полиция за укрепване на границата й с Украйна. Германия се присъедини към спонсориран от ЕС проект за „гарантиране на сигурността“ на Молдова.
Полицията спира контрабандата, но според доклади на критиците, усилията й са насочени главно към това, да попречат на украинците да избягат от военна служба и да ги върнат в Украйна, където ги очакват или затвор, или фронтовата линия с Русия.
Стои открит въпросът, как подобна дейност съответства на европейските закони за правата на човека.
Франция също така активира ключови части на своя Чуждестранен легион – много от които в момента са без работа, след като бяха изгонени от някои африкански страни. Според съобщения в пресата, 1500 войници от Чуждестранния легион вероятно ще бъдат разположени или в Украйна, или в Молдова през май или юни.
Президентът на Франция Еманюел Макрон работи неуморно, опитвайки се да получи подкрепата на НАТО за намеса в Украйна.
Приднестровието
Приднестровието е отцепнически регион, официално известен като Приднестровска Молдовска република, която има собствено правителство и армия. Намира се на източната страна на река Днестър със столица Тираспол. Европейският парламент обяви, че тази зона е под руска окупация.
В Приднестровието има руски военен контингент, но той се състои само от 1500 войници. Там има и огромен склад за руски боеприпаси, обект на голям интерес за гладните за боеприпаси украинци. Армията на Приднестровието се състои от 5000 активни служители и 16 000 резервисти. Голяма част от оборудването й е остаряло.
За сравнение, Молдова има армия от 6 500 души активен персонал и 2 000 наборници ежегодно. Кишинев твърди, че има резерв от 65 000 души. Не е известно колко надеждни са тези данни.
За да могат чуждестранни войски от Молдова да действат в Украйна, те ще трябва или да превземат Приднестровието, или алтернативно да насочат военни сили в Гагаузия, което вероятно ще предизвика гражданска война.
Стратегическо значение
Молдова сама по себе си няма стратегическо значение. Но тя може да бъде плацдарм и отправна точка за стратегия, насочена към южния украински град Одеса и, може би, към анексирания от Русия Крим.
Това, което изглежда назрява в Европа, е някакъв план Б – в случай че украинската армия се разпадне. Европейски специалисти и някои официални лица все по-често изразяват мнение, че дните на Украйна като независима държава може да са към своя край.
Руските официални лица се включват в диалога, като казват, че искат огромна буферна зона в Украйна, санитарен кордон, който да попречи на НАТО да застрашава руската територия и жизненоважни интереси.
Ако приемем, че мрачните прогнози за войната се сбъднат, една бъдеща Украйна може да се състои от анексирана руска област, проруски режим в Киев, буферна зона и Западна Украйна, превзета от Полша, – потенциално поделена с някои други съседи.
НАТО обаче би искал да има противовес на руската победа. Това може да означава, в допълнение към връщането на украинския град Лвов на Полша, опит за защита на Одеса и може би да запази заплахата за Крим, който руснаците смятат за жизненоважна територия за своята сигурност и историческо значение.
Следователно превръщането на Молдова в плацдарм изглежда като нововъзникваща потенциална стратегия, начална точка на план Б. Въпреки това, има проблеми при използването на Молдова като плацдарм.
Нейната политика е много нестабилна и ако руснаците наистина увеличат усилията си в тази страна, проевропейската фракция може да се изправи пред облачно бъдеще. Това потенциално би изключило Молдова като плацдарм на ЕС.
Като алтернатива, ЕС, чрез Румъния и други страни, може да изпрати войски, за да осигури проевропейския режим, който сега е на власт. Това може да доведе до вътрешен кървав конфликт.
Автор: Стивън Брайън; Източник: asiatimes.com // Превод: Opposition
