В началото на 18 век папа Климент XI поръчва книга за историята на Католическата църква на Балканите. Работата се оказва монументална: Illyricum sacrum е осем тома на латински, публикувани в продължение на десетилетия (1751-1819). Папата умира през 1721 г., а авторът на първите пет тома Даниеле Фарлати, през 1773 г. А работата продължава, превръщайки се в най-важния документ за изучаване на историята на албанците и на много южнославянски народи, особено на хърватите.
Интересът на Климент XI към този регион не е случаен. Истинското му име е Джовани Франческо Албани. Той е от благородно римско семейство с албански корени, от което излязоха още няколко кардинала.
Италия е традиционен прозорец към Европа за албанците. Там те са повече, отколкото в Германия и Швейцария взети заедно
В Рим има площад Албания, в центъра на който е паметникът на Скендербег – лидерът на 25-годишното антиосманско въстание (1443-1468), в чест на който сега е наречен футболният клуб “Скендербеу”.
Скендербег, истинското му име е Георги Кастриоти, има необичайна съдба. Той е син на албанския княз, който във венецианските документи е споменат като “могъщ сеньор, почетен гражданин на Венеция и Рагуза”. Като дете Георги е взет за заложник от султан Мурад II, където приема исляма, прави офицерска кариера и се прославя, сражавайки се за османците. За това турците го наричали Искандер, тоест Александър – в чест на Македонски.
В някакъв момент обаче, Искандер бей (оттук на албански – Скендербеу) дезертира, отрича се от исляма и оглавява въстание, което се превръща в рядък пример за християнска съпротива на Балканите. Османците смятат Албания за плацдарм за нахлуване в Западна Европа, но партизанската война на Скендербег ги задържа. Периодично той е подпомаган от италианските държави – Неапол, Венеция, Сицилия, както и папата.
Предците на същия папа Климент XI – Микеле Лаци и двамата му синове – се сражават срещу османците заедно със Скендербег. Но през 1464 г. Лаци със семейството си напуска Албания, ставайки в кондотиер (така наричали командирите на отрядите наемници в средновековна Италия) при лорд Монтефелтро, херцог на Урбино. Скоро Лаци променя фамилията си на Албани – препратка към произхода. И след няколко поколения семейството се мести в Рим, където постига влияние в църковните среди.
Подобен път горе-долу по същото време извървяват хиляди албанци. Уморени от постоянните османски набези и нежелаейки да се поддават на ислямизация, те се преместват в южна Италия, където им е предложено убежище в Кралство Неапол и Сицилия. Напливът се засилва след смъртта на Скендербег и окончателното възвръщане на Албания под контрола на османците.
Добре че токът на италианския ботуш е много близо.
Значителна част от тези, които се преселват са албанци-страдиоти (венециански наемници) и арнаути (православните албанци на Гърция), които са били в постоянен контакт с италианския език и култура. В Италия повечето от тях са преминали от православието към католицизма със запазването на византийския обред.
С течение на времето тези итало-албанци се отделят в отделен субетнос – арбереши. Те досега говорят диалект, в който са е запазила голяма част от средновековния албански език от доосманските времена и от гръцки. Дългогодишното присъствие на арберешите в Италия се доказва от двуезичната (италианска-албанска) топонимия на много местни селища.
Албанците получават независимост от османците едва през 1912 г., но през 1939 г. идва друга беда. Бенито Мусолини мечтае за Италианска империя – и не след дълго окупира съседа. Римският площад, където стои паметникът на Скендербег, е наречен Албания именно тогава в чест на анексията.
След войната комунистите вземат властта в Албания, а именно Енвер Ходжа, който създава затворен тоталитарен режим повече от 40 години. През цялото това време съседна Италия за много албанци символизира Запада. Смъртта на диктатора и отварянето на границите в края на 80-те години доведе до нов миграционен поток от икономически бедната Албания. Логично е основният прозорец към Европа за албанците отново да стане Италия.
Поредната вълна от албанци нахлува през 90-те години – заради войната в Косово. А през 1997 г. в самата Албания избухнаха безредици след рухването на финансовите пирамиди. Бунтът се оказа толкова мощен, че страната е на ръба на гражданска война: бунтовниците разграбват военните складове (така още хиляди оръжия попадат в Косово) и от страната изтича нова вълна от бежанци. В резултат на това ООН, с водещата роля на Италия, въвежда военен контингент.
В Италия сега има около 800 000 албанци. За сравнение: в Гърция те са 600, Македония 500, Германия 300, Швейцария и САЩ.
По данни от 2019 г. малко повече от 440 хиляди в Италия са граждани на Албания, 40 хиляди – граждани на Косово. В същото време десетки хиляди албанци получиха италиански паспорт и не влизат в този половин милион. Не забравяме и за арберешите – според оценките в Италия са от 100 до 260 хиляди.
Итало-албанците са много различни. Според проучване от 2012 г. мюсюлманите и християните сред тях са по около 40%, а около 20% са нерелигиозни. Арберешите живеят предимно в провинцията на южна Италия и Сицилия. Много косовари през 90-те години на миналия век властите заселват именно в тези населени места. Но съвременните албански мигранти, напротив, са много повече в Северна Италия. Всичко там е по-добре с работата и възможностите.
Защитникът на Рома в Евро 2024 Мараш Кумбула е един от тези примери – роден е в северната област Венеция.
Албанската мафия твърдо прониква в Италия – сприятелява се с и с Ндрангета, и с Камората, и с Коза Ностра
Организираната престъпност влияе на живота в Италия, особено южно от Рим, в продължение на векове. Сицилианската Коза Ностра даде на света самото понятие – „мафия“. Сега се използва и за други етнически групировки, включително италиански: най-големите примери – калабрийската Ндрангета и неаполитанската Камора.
От 90-те години насам албанците успешно са се влели в този конкурентен свят, специализирайки се в търговията с наркотици, оръжия и хора. Сега, благодарение на тесните връзки с Ндрангета (нейният годишен оборот се оценява на 44 милиарда евро), те контролират по-голямата част от пазара на кокаин на едро в Европа. В доклада на Службата на ООН по наркотиците и престъпността от март изрично се посочва, че албанската диаспора често работи с италиански престъпни групи.
Смята се също, че албанците са сред основните дистрибутори на наркотици в големите градове в Европа, включително Рим.
Растежът на албанската мафия е значително повлиян от югославските войни. Традиционно хероинът е транспортиран до Западна Европа от Турция през Балканите, а през 90-те години на миналия век албанците са гарантирали безопасен маршрут през военната зона. Друг фактор – заради икономическите проблеми и войната в Косово, албанците бяха разпръснати по света. Някои станаха Гранит Джака, а някои са част от широката мрежа от албански банди.
Присъствие на албанска престъпност се забелязва и в двете Америки, което беше отразено дори в популярната игра Grand Theft Auto IV. В сюжета албанците действат там като наемници на италоамериканското семейство Анчелоти.
Генералът от специалното звено на карабинерите Паскуале Анджелосанто казва, че връзките на албанците по света им помагат успешно да си сътрудничат с всички големи престъпни организации в Италия.
„Има близък обмен между италианската мафия и чуждестранни групировки, сред които главните са албанци. Те купуват наркотици в страните-производителки и гарантират, че тонове кокаин, скрити в контейнери, ще преминат през пристанищата в Северна Европа“.
Както често се случва, пипалата на мафията проникнаха и в политиката. Дори действащият премиер на Албания Еди Рама беше обвинен, че има връзки с престъпния свят. През 2021 г. в Италия бяха арестувани членове на Ндрангета, сред които седем албанци. Скоро в мрежата изтекоха записи, на които се обсъждат варианти за пране на пари в Албания с помощта на бизнесмен, близък до премиера и кмета на Тирана.
Рама не за първи път попада в подобни скандали.
„Това вече се превърна в закономерност“, възмущава се опозицията. „След всяка голяма операция в Италия срещу мафията и наркотрафикантите, изплуват данни за подслушвания, разкриващи мащабна корупция във висшите ешелони на албанските власти“.
Както и векове назад, връзките между Италия и Албания не отслабват. За съжаление, дори и в такива области.
Автор: Азатхан Чекабаев; Източник: sports.ru // Превод: Opposition
