С настъпването на зимата украинската армия смени говоренето си, като сега признава преминаване към отбранителна позиция по военните линии, разделящи нейните въоръжени сили от тези на Русия. Това се случва, след като военното и политическото ръководство на страната прекараха последните шест месеца в обсъждане на успешна „контраофанзива“ срещу Русия. Сега те са длъжни да признаят на практика, ако не и на думи, провала на тяхната „контраофанзива“. Президентът Володимир Зеленски каза в интервю за Associated Press на 1 декември, че с наближаването на зимата започва нова фаза на въоръжения конфликт с Русия. „Зимата като цяло е нова фаза на войната“, каза той.
Американските медии също признават неуспешната контраофанзива, макар и само на думи. На 11 декември New York Times публикува обширен анализ на състоянието на войната в Украйна със заглавие „САЩ и Украйна търсят нова стратегия след неуспешна контраофанзива“. Внея се казва: „Необходимостта от нов подход идва, след като продължилото месеци контранастъпление на Украйна се провали в целта да си върне територията, изгубена от нахлуващата руска армия, и след [последните] седмици на често напрегнати срещи между висши американски служители и техните украински колеги.”
На 30 ноември Reuters съобщи, че Зеленски е обявил началото на строителството на комплекс от отбранителни укрепления, простиращи се от района на Донбас в бивша Източна Украйна до райони на Централна Украйна.
The Wall Street Journal съобщи на 1 декември, че приоритетът на правителството на Зеленски за изграждането на стена ще бъде регионът на Донбас, където руските сили постигат постоянен напредък в изтласкването на украинските сили извън обхвата на артилерията на столицата на сега руската Донецка република. Украйна обстрелва града и околните населени места с артилерия, минохвъргачки и стрелково оръжие от пролетта на 2014 г. (дори в ранните етапи, когато регионът Донбас, част от който е Донецк, все още формално беше част от Украйна!).
Осемте години на атаки срещу Донецк и по-широкия Донбас, започващи през 2014 г., бяха неуспешно усилие за потушаване на народния бунт срещу крайнодесния преврат, извършен в Киев през февруари 2014 г. Настоящите боеве в Донецк са съсредоточени в и около малък град Авдеевка, разположен само на около 25 километра от центъра на Донецк.
В Украйна съобщават, че на места по близо 1000-километровата граница с Беларус ще бъдат издигнати допълнителни укрепления.
За всички тези обявени строителни дейности ще са необходими много средства и това със сигурност не е по силите на правителството на Зеленски.
И така, медиите казват, че част от финансирането – за “втора” и “трета” отбранителна линия – се очаква и се надяват да дойде от частен капитал в страната. Въпреки това е много съмнително, че частният бизнес ще „инвестира“ сериозно в подобни дейности, особено в момент, когато западните медии и правителствата признават, че почти двегодишните украински военни усилия срещу Русия, широко финансирани и оборудвани от страните от НАТО, са неуспешни.
Мечтата за „Европейската стена“
Когато Петро Порошенко беше президент на Украйна след преврата (2014-2019 г.), той и водещата фигура на движението за преврата „Майдан“ от 2014 г., Арсений Яценюк, активно рекламираха проект за изграждане на стена по протежение на руската граница, използвайки високо
то име “Европейска стена”. За проекта бяха отпуснати четири милиарда гривни (около 110 милиона щатски долара). През периода 2015-2019 г. бяха изградени само няколко километра мрежеста ограда и бяха изкопани няколко километра плитки канавки. Повечето от отпуснатите средства са откраднати или изчезнали по друг начин.
През 2018 г. народният депутат на Украйна Олена Сотник разкритикува напредъка на строителните работи след проверка на границата. Тя нарече целия проект “яма на стойност четири милиарда гривни”.
Изглежда, че това описание от преди около пет години все още отговаря на проточения проект за укрепления.
За разлика от Русия, Украйна няма капацитета сама да финансира и реализира инфраструктурен проект от такъв мащаб, нито дори разполага с работна ръка да го изгради. Според плана на Зеленски, ако можем така великодушно да го наречем „план“, само за първата отбранителна линия ще трябва да бъдат построени около 1700 км укрепления. За сравнение, известната „линия Мажино“, построена във Франция през 30-те години на миналия век в очакване на нова война с Германия, беше дълга 400 км и изграждането й отне 12 години. (Въпреки цялата работа, линията направи малко, за да защити французите срещу напредналите оръжия и военните стратегии на нацистките армии.)
Във Финландия „линията Манерхайм“ е построена през 30-те и 40-те години на миналия век за защита срещу Червената армия на Съветския съюз. Дължината й е около 130 км, а поетапното й изграждане отне няколко десетилетия. В крайна сметка тази линия също се провали, когато Червената армия нахлу във Финландия в началото на 1940 г., за да защити по-добре Съветския съюз от военна инвазия през водите и прилежащите брегове на Финския залив. Финландската съпротива по време на „Зимната война“ продължава няколко месеца. По-голямата част от линията Манерхайм се състои от окопи и други прости полеви укрепления. Бункерите по линията са малки и разпръснати; линията почти няма артилерия. (Финландското правителство по това време официално подкрепи нахлуването на нацистка Германия през юни 1941 г. в Съветския съюз).
Изграждане на защити в сурови зимни условия
Основният военен проблем днес за Украйна е земята в бойните райони с Русия, а именно замръзналата земя през зимата.
Русия изгради отбранителните си укрепления през предходното лято, напълно очаквайки те да издържат. Украйна вероятно е очаквала по-добри резултати от своята „контраофанзива“, която започна през юни, и следователно не е изградила значителни отбранителни линии, когато земята все още е лесна за копаене.
Руският военен наблюдател Генадий Алехин (полковник от запаса в руските въоръжени сили и бивш офицер от украинската армия) обясни на Ukraine.ru в началото на декември: „Както нашите офицери, с които имах възможността да общувам ни казват, окопите на
украинските въоръжени сили (ВСУ) не са изкопани до необходимата височина; те са само наполовина вкопани. Техните убежища до голяма степен се състоят от “лисичи дупки”, които осигуряват подслон само през топло време. Те също имат много малко оборудвани землянки, тъй като постоянните ротации на войници и единици не позволява необходимото време за бързото им изграждане или ремонт.
„Има допълнителен факт за опасностите, когато ВСУ сменят своя личен състав. Тези, които се оттеглят в тила, минират окопите си преди да напуснат, за да попречат на руските войски да ги превземат. Украински заместници пристигат и понякога биват взривявани в привидно „безопасните окопи“, които те отново заемат, защото просто не са били предупредени за опасностите, които ги очакват“.
Генадий Алехин също така отбелязва разликата в зимните униформи на двете армии, което традиционно е проблем във всички западни военни операции, провеждани в обширните, зимни земи на Украйна и Русия.
„Руският войник знае, че ще бъде облечен зимно, с качествена екипировка и топло облекло и обувки. Няма да му дадат шинел, както беше при немските войници през 1941 г. на подстъпите към Москва“.
“Украинските бойци разчитат на помощта на доброволци, които им купуват дрехи за тяхна сметка. Тези, които нямат доброволна помощ, често остават да мръзнат в летни дрехи.” Освен това той обяснява, че украинските военни често се снабдяват със западни военни униформи, които не са предназначени да се използват за живот и спане на замръзнала земя седмици наред.
Украинските генерали обвиняват САЩ в лоши и неподходящи военни съвети при планирането на украинската „контраофанзива“, започнала през юни 2023 г., която сега е официално призната за неуспешна.
The Washington Post публикува подробен репортаж в две части на 4 декември по темата, който е цитиран от медията “Украинска правда”. Наред с други неща, докладът на Post описва широкото участие на американски и британски военни в ръководенето на военните усилия на Украйна.
The Post обяснява: „Украинските, американските и британските военни проведоха осем големи настолни военни игри, за да създадат настъпателна стратегия“.
По-нататък се обяснява, че висши украински военни са отхвърлили тези военни игри. „Всички тези методи… можете да ги вземете спретнато и да ги изхвърлите, разбирате ли?“ каза високопоставен украинец за сценариите на военните игри. „Изхвърлете ги, защото това сега не работи.“
Американските генерали стигнали дотам, че инструктират украинската армия да използва терористична тактика.
The Post пише: „По време на едно посещение във Висбаден [американската военна база, кръстена на съседния германски град], генерал Марк А. Мили, тогавашен председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, разговаря с украински части за специални операции, които се обучавали заедно с Американските зелени барети — с надеждата да ги вдъхновят преди операции в контролирани от врага райони. „Не трябва да има руснак, който да заспи, без да се чуди дали ще му прережат гърлото посред нощ“, казал Мили, според служител, запознат със събитието. „Трябва да се върнете там и да създадете кампания в тила.“
Съобщава се, че Мартин Брест, представител на украинската неправителствена организация „Икономически фронт“, наскоро казал в Telegram, че около 4,5 милиона украински мъже в момента избягват военна служба. Той казва, че единственият начин да ги принудят да дойдат в наборните пунктове е да се блокират банковите им карти и да ги деблокират само след посещение във военната служба.
Депутатът от германския Бундестаг Родерих Кизеветер (ХДС) призова в началото на декември украинските бежанци, пребиваващи в страни от ЕС, да бъдат принудени да преминат на военна служба.
“Има повече от 600 000 от тях в ЕС – здрави украински мъже, които избягват военна служба. Само в Германия има 220 000 от тях”, казва германският депутат в интервю за Die Welt, съобщават украински медии.
В украинските градове се проведоха митинги на съпруги и майки на украински военнослужещи с искане да се определи срок за задължителната военна служба.
Много украински войници служат от няколко години и уволненията се забавят или категорично се забраняват.
Бившият министър на социалната политика на Украйна Андрий Рева казва, че военнослужещите възприемат влизането в украинската армия като еднопосочен билет.
„Минават две години и те започват да осъзнават, че нямат изгледи да си починат, или да напуснат армията. Това се случва, тъй като човешките им сили са на предела. Какви са им перспективите? Или ще бъдат тежко ранени и ще бъдат отписани от активна служба чрез сегашната система на военномедицинските комисии… или ще загинат. Това е еднопосочен билет“. Според него цивилните са добре запознати с тези перспективи и се опитват всячески да избегнат смъртна присъда, на която се приравнява службата във ВСУ.
Западните медии започват да признават кризата с наборната военна служба в Украйна.
The Washington Post посвети статия на темата на 6 декември, озаглавявайки я: „Украйна предприема мерки срещу избягването на призовка, докато се бори да намери войски“.
„Армията на Украйна се превръща в армия на НАТО“
На среща на новосформирания „Съвет НАТО-Украйна“ на 29 ноември украинският външен министър Дмитро Кулеба каза пред журналисти: „В много отношения ние се превръщаме в армия на НАТО де факто по отношение на нашите технически възможности, подходи и принципи на управление на армията”.
Кулеба продължава: „Защитата на Европа без Украйна е безполезна задача; не можете да го направите поради една проста причина – ние имаме най-силната и калена в битки армия в Европа.“
Друг украински депутат – националист и бивш активист на Евромайдана, Олексий Хончаренко, написа в канала си в Telegram, че за да не загуби помощта на САЩ, Украйна всъщност трябва да „продаде“ своите войници на служба в армиите на Вашингтон и неговите съюзници.
„Време е да променим стратегията; време е да предложим на САЩ военен съюз, в който да се ангажираме да участваме във всеки американски военен конфликт.“ Той продължава: „В замяна на гаранции за сигурност и икономически инвестиции, Украйна трябва да предложи на Япония и Тайван военен съюз, в който ние се ангажираме да участваме в отбраната на тези две страни срещу евентуална китайска атака. Трябва да предложим на Франция да въведем нашите войски в африкански страни, контролирани от Франция, в замяна на технология и военна подкрепа.”
Но западните съюзници на Украйна изглежда не бързат да подкрепят умиращата украинска икономика.
През декември Украйна започна поредния рунд от повишения на цените, поради последиците от блокадата на западните граници на Украйна от превозвачите на камиони на Полша и Словакия.
Превозвачите на камиони в двете страни искат промени в специалната програма, която позволява на пратки с камиони с произход от Украйна да преминават през техните страни до Западна Европа.
Те казват, че това банкрутира техния транспортен бизнес, пояснява Reuters на 11 декември: „Полски шофьори на камиони блокираха четири от осемте пътни прелеза между двете страни от началото на ноември в знак на протест срещу това украинските шофьори да получат достъп без разрешително до Европейския съюз… Хиляди камиони, превозващи търговски стоки, бяха задържани седмици наред на граничните пунктове на Полша с Украйна заради протестите, които започнаха на 6 ноември.” Към превозвачите се присъединиха протестиращи фермери в Полша, които настояват за прекратяване на големия приток на по-евтино зърно от Украйна към европейските пазари.
Полският премиер Матеуш Моравецки заяви наскоро, че ще поиска от Европейската комисия да отмени безвизовата зона за транспорт за Украйна. Блокадите от полски шофьори на камиони и фермери на границата на страната с Украйна нанесоха значителни щети на и без това крехката украинска икономика.
Заместник-председателят на Всеукраинския аграрен съвет Денис Марчук казва, че се очаква цените на вносните горива и храни да се повишат поради граничните блокади.
Според него, ако блокадите продължат, те ще дръпнат нагоре цялата ценова верига на храните. Тъй като Украйна търпи огромни загуби в икономиката си, тази ситуация може само още да се влоши положението на администрацията на Зеленски в Киев. Тези икономически конфликти могат лесно да ескалират в политически сблъсъци, особено ако провокират физически сблъсъци по границите и протестни митинги в Полша и други страни от ЕС.
Дори има риск съседните държави да затворят напълно границите си с Украйна.
Най-добре пазената тайна за западната помощ за Украйна
Помощта, която Киев получава от Съединените щати, до голяма степен се връща обратно в родината си.
Това е „най-добре пазената тайна“ за военната помощ на САЩ за Украйна (и другата западна помощ). Средствата, одобрени от законодателите за въоръжаване на Украйна, не отиват директно в Украйна, а се изразходват в САЩ за производство на нови оръжия и замяна на оръжията, изпратени в Киев от запасите на САЩ.
Washington Post публикува изкривен коментар на 4 декември, в който се твърди, че огромните суми, изпращани на Украйна, за да води война с Русия, всъщност са нещо като “изгодна сделка” за САЩ.
Той пише: „Като цяло делът на САЩ [от военната помощ за Украйна] възлиза на по-малко от една трета от цялото външно финансиране, насочено към подпомагане на Украйна да отблъсне настъплението на Русия. Ако измерите приноса на всяка страна донор спрямо нейния брутен вътрешен продукт, тежестта на САЩ е по-малка от тази на около 20 други страни.”
„Разходите за разполагане на американски войски за защита на уязвими съюзници на НАТО срещу сила с ядрени оръжия не се поддават на измерване. Това със сигурност би… намалило бюджетните кредити на Конгреса за Украйна.“
И добавя още: „Ако стесните [военните разходи след 11 септември] само до двете години 2007 и 2008 – период на тежки битки на американските войски, приблизително еквивалентен на почти двугодишния период, откакто Русия нахлу в Украйна – подкрепата на Вашингтон за Украйна все още незначителна.”
Друг репортаж в Post, този от 29 ноември, е със заглавие „Най-добре пазената тайна на помощта за Украйна: Повечето от парите остават в САЩ.“
Докладът хвали военната помощ, която се изпраща на Украйна, тъй като това “съживява” военното производство в САЩ. „От 68 милиарда долара военна и свързана с нея помощ, одобрена от Конгреса след нахлуването на Русия в Украйна, почти 90 процента отиват за американците, установи един анализ.“
„С други думи, както и в случая с чуждестранната военна помощ, нашата помощ за Украйна не само създава американски работни места, но и съживява нашата опасно атрофирала отбранителна промишлена база“, пише авторът на статията. Сенатор Ванс каза през октомври, че „Състоянието на американската отбранителна промишлена база е националенскандал. Възстановяването й е сред нашите най-спешни приоритети. Е, нашата помощ за Украйна прави точно това.”
Олексий Арестович, бивш главен съветник на Зеленски от декември 2023 г. до януари 2023 г., заяви онзи ден, че Западът все още не е в състояние да се конкурира военно със страните от глобалния Юг.
Според него Западът не е готов за война с Русия, нито с Глобалния Юг, тъй като, за разлика от Руската федерация, западните страни не са запазили своите военни технологии и индустрии наравно с техните набелязани съперници. “За каква война говорим? Западът се появи на войната в Украйна със свалени гащи. Оказа се крак без дрехи. Той не е в състояние да води тази война и да я спечели”, каза той.
Според Арестович Западът рискува “да се самоубие” на фона на нарастващото напрежение и сблъсъци с Глобалния Юг (под който той има предвид Китай, Индия и страните от Латинска Америка и Африка).
„Виждам все по-малко шансове Западът да спечели в сблъсък с Глобалния Юг и Изток“, пише Арестович.
Докато тази брутална война продължава, властите на Украйна продължават усилията си да се превърнат в преден пост на Запада и да се присъединят към нарастващите заплахи и сблъсъци на Запада с Глобалния Юг.
Те предлагат да продадат собствените си граждани като „пушечно месо“на Запада и стигнаха толкова далеч, че предлагат да нанесат ракетни удари по военни заводи и доставките в Сирия и Иран, под нелепото твърдение, че тези две страни предоставят значителни оръжия на Русия. (За отбелязване е фактът, че Русия никога не е заплашвала да атакува страни като Турция и Южна Корея, които доставят на Украйна оръжия.)
Военните действия на Киев се оказаха неефективни дори на собствена територия, камо ли другаде по света.
Украйна се страхува да не загуби ролята си на инструмент на западния капитализъм, защото клептократичното ръководство на страната се облагодетелства много от богатството и привилегиите, които придобиват от западната помощ.
Автор: Дмитрий Ковалевич; Източник: almayadeen.net// Превод и редакция: opposition.bg