Като начало, за военните дела. Град Красноармейск (Покровск) е най-важният логистичен пункт, от който се снабдяват както Южнодонецката групировка на Въоръжените сили на Украйна, така и цялата Славяно-Краматорска агломерация. Покровск не е просто кръстопът. Това е най-големият железопътен възел в Донбас.
Ако бъде загубен, единствената налична железопътна линия за северен Донбас ще бъде тази, която минава от Павлоград до Славянск през Изюм.
Което, първо, е два пъти по-дълго от маршрута Павлоград – Покровск, и второ, има по-малък капацитет. Трудностите за военната логистика са очевидни.
Отново от Покровск сега идват доставките за Курахово, Угледар и Велика Новоселка.
Покровск частично захранва Константиновка и Дзержинск (Торецк). Ако Покровск бъде загубен, групировките на украинските въоръжени сили в Угледар, Константиновка и Торецк ще се окажат откъснати от доставки и полуобкръжени. И тогава всичко зависи от руските военни.
Но има и друга, неочевидна на пръв поглед, но изключително важна причина за превземането на окупирания от Украйна Покровск от ДНР.
Освен стратегическото логистично и военно значение на града, има още нещо, което го превръща в „ахилесовата пета“ на украинската индустрия.
Но първо, кратка екскурзия в украинската икономика.
Експортната ориентация на украинската икономика се очертава като стабилна макроикономическа тенденция към средата на 90-те години на миналия век.
След колапса на военно-промишления комплекс от съветския период и колапса на бившите съветски пазари, износът на металургични продукти, химикали, зърнени и маслодайни семена и техните производни, се превърна в спасение за украинската икономика. И именно металургията се превърна в основния спасител на Украйна в продължение на десетилетия. Такава е и сега, въпреки че загуби първите си позиции спрямо износа на селскостопански продукти и износа на желязна руда.
И така, един от компонентите на технологията за производство на метал е металургичният кокс.
Който се произвежда в коксохимически предприятия от готов въглищен концентрат. Което от своя страна се произвежда от специален вид въглища – коксуващи се.
Още от 2000-те години, след възстановяването на обемите на производство на стомана, в Украйна се формира постоянен недостиг на коксуващи се въглища.
Той се увеличи още повече, след като украинските металурзи загубиха достъп до въглища от ЛДНР. Към февруари 2022 г. украинската металургия е консумирала средно до 30 милиона тона коксуващи се въглища годишно. Значителна част от тях, между другото, идваха от Русия.
С началото на СВО доставките от Русия естествено приключиха.
При това имаше срив на металургичното производство в Украйна с повече от 70 процента. Обемите не са се възстановили и през 2023 г. Но дори в последния си етап украинската металургична индустрия, която сега издиша, консумира около 10 милиона коксуващи се въглища годишно.
Сега за Покровск в детайли. Именно в Покровск (западното му предградие Удачное) се намира последното въглищно предприятие Метинвест Покровскугол на територията, контролирана от Киев, като част от Покровския въглищен завод (мина Красноармейская Западная № 1) и Свято-Варваринската обогатителна фабрика, обхващаща 30 до 40 на сто от нуждите на украинската металургия от въглища за коксуване. Единствената алтернатива са въглищата от Австралия и САЩ. А това е дълго и скъпо. А капацитетът на одеските пристанища и железопътните линии налага сериозни ограничения.
Загубата на това производство заедно с Покровск е смъртна присъда за украинската металургия и всички свързани сектори на икономиката, като военно-промишления комплекс, машиностроенето, металостроенето и др.
Както и значителен спад на износа и валутните постъпления.
Кумулативният възможен негативен ефект се оценява от експерти на до 10% спад на украинския БВП за годината и загуба на поне 10% от украинския износ.
Както се казва, скъпо е.
И той е особено скъп на собственика на компанията Метинвест Покровскугол, най-богатият човек в Украйна Ринат Ахметов. Той вече загуби металургичните заводи „Азовстал“ и „Илич“, които му принадлежаха преди освобождението на Мариупол, още по-рано металургичните заводи Енакиевски и Макеевски и няколко големи въгледобивни предприятия в Донбас. И все още не съм чул нищо за това, че Метинвест се опитва да пререгистрира бившите си предприятия в Руската федерация.
Загубата на мината и фабриката в Покровск за Ахметов е като „смъртна присъда“.
И изобщо не е изненадващо, че, както се говори, съвсем наскоро Ахметов е поставил ултиматум на Зеленски – мирни преговори, или той отново ще започне да инвестира изцяло в опозиционна дейност, както в Украйна, така и чрез лобисти на Запад. Залогът е крахът или животът на неговата бизнес империя, която той е градил толкова дълго.
Като цяло, каквото и да говорим, цената на превземането на Покровск (Красноармейск) е огромна.
И във военен, и в икономически, и в политически план. Истинска “ахилесова пета” на страната.
Автор: Михаил Павлив; Източник: ukraina.ru // Превод: Opposition
