Непрестанните руски бомбардировки срещу граждански обекти в Украйна взеха нов обрат тази седмица, след като за първи път бяха ударени мостове над река Днепър в Киев. Две нощи на удари парализираха движението по две ключови съоръжения. Настъпи хаос за половин милион души, живеещи на източния бряг на града, които всеки ден пресичат Днепър.
След като Владимир Путин се отказва от всякакви задръжки при нанасянето на удари по цивилни, ежедневието в Киев е по-несигурно от всякога. И все пак, докато правителството на Украйна е изправено пред тази подновена заплаха, властите в Киев се борят да поддържат военна икономика, която е в критично състояние.
Путин може и да изпитва затруднения с финансирането на военната си машина, но Володимир Зеленски също води битка, за да осигури средства за отбраната на страната си. Тази седмица украинският президент потърси помощ в Брюксел с мрачно предупреждение: парите на Украйна свършват.
Без нов транш от западна помощ, украинците може да се сблъскат с тежка зима на строги ограничения, което ще задълбочи страданията, причинени от въздушните бомбардировки, спиранията на тока и прекъсванията на водоснабдяването.
Много европейски правителства обаче – макар и принципно подкрепящи – изпитват недостиг на средства, като някои са застрашени от мащабна дългова криза. Те също така настояват Украйна да продължи с икономическите и политическите реформи, обещани от Зеленски. Тези реформи са предварително условие за отпускане на заеми от ЕС и Международния валутен фонд.
Изтощеният от войната украински парламент обаче или не желае, или не е в състояние да приеме необходимите законодателни актове, което излага на по-голям риск съществуващите финансови спасителни механизми за Зеленски.
„Вярвам, че това ще се уреди, но времето ни притиска“, предупреждава Юлия Маркутс от Киевското училище по икономика.
Няма да бъде лесно. На фронта разходите за водене на войната нарастват. В тила ескалацията от страна на Путин е нанесла сериозен удар върху данъчните постъпления на правителството.
„Войната стана по-скъпа. Нуждаем се от повече ресурси за личния състав на армията, за дронове, за боеприпаси, за противовъздушна отбрана“, казва Маркутс. „От друга страна, руските атаки отслабват бюджетните ни приходи. Те повредиха енергийни съоръжения, пристанища, железопътни линии и промишлени предприятия. Наблюдаваме спад в производството, износа и заетостта – а това пряко засяга данъчните ни постъпления.“
Финансовото състояние на Украйна е трудно да се определи с точност, но министърът на финансите Серхий Марченко потвърди някои тревожни цифри тази седмица. През септември данъчните постъпления са били с 341 милиона паунда по-малко от очакваното, заяви той. Междувременно руската блокада в Черно море ограничи украинския селскостопански износ. Възможно е да се изнесе едва 40% от зърното.
Марченко също така отбеляза, че сухопътната контраофанзива на Украйна в района на Донбас, наречена операция „Вивалди“, е струвала скъпо. Освен това разходите както за изпращане на дронове с голям обсег към Русия, така и за подобряване на украинската противовъздушна отбрана срещу руските дронове, продължават да растат.
Икономиката също няма да се притече на помощ на Зеленски, тъй като Путин изважда от строя пристанища, железопътни линии и електроенергийни мрежи. „Атаките вече не причиняват само временни щети; те застрашават общия ни производствен капацитет, експортния ни потенциал и дългосрочното икономическо възстановяване“, казва Маркутс.
Първоначално правителството очакваше брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне с 2,4% през тази година, но понижи прогнозата си до 0,6%. Това постави правителството на Зеленски в затруднено положение. Министър-председателят Серхий Корецки наскоро оцени бюджетния дефицит на 27 милиарда долара (20 милиарда паунда) само за тази година. Правителството може да успее да спести 7 милиарда долара, каза той, но това все още оставя „черна дупка“ от 20 милиарда долара.
Капиталовите разходи вече са замразени до края на годината. Марченко заяви в Брюксел, че може да е възможно дефицитът да бъде „овладян“ през тази година, но „за съжаление все още имаме непокрит недостиг за 2027 г.“.
Най-спешната задача на Зеленски в Брюксел беше да ускори отпускането на заем от ЕС на стойност 90 милиарда евро (76 милиарда паунда), договорен през април. Половината от тази сума трябваше да достигне до Украйна още тази година, но досега са преведени едва 15 милиарда евро.
След няколко напрегнати дни в Брюксел, изглежда че Зеленски е постигнал целта си. Украйна и Европейската комисия се споразумяха „бързо да придвижат“ отпускането на транша от 45 милиарда евро, предвиден за следващата година. Зеленски заяви, че двете страни са се „споразумели за формата, сроковете и стъпките, необходими за осигуряване на пълно покритие“ на финансовите нужди и нужди, свързани с отбраната. Министрите също така поискаха от Брюксел повече гъвкавост за изпълнението на програмата за реформи, като изтъкнаха, че войната затруднява бързото прокарване на политики.
През тази седмица не беше ясно до каква степен Брюксел е склонен на отстъпки в това отношение. Въпреки това в петък Украйна получи 2,9 милиарда евро от предвидените за 2026 г. средства по линия на заемите от ЕС. Това беше награда за приемането на поне част от реформите от страна на парламента.
Предвиденият от ЕС пакет на стойност 90 милиарда евро трябваше да покрие само две трети от нуждите на Украйна за тази и следващата година, като останалата част се очакваше да дойде от вноски на отделни държави. Досега единствено Норвегия е откликнала, като е предложила 9 милиона долара за следващата година.
Тимъти Аш, експерт от мозъчния тръст „Чатъм Хаус“ (Chatham House) и мениджър на фондове в RBC Bluebay твърди, че финансирането на Украйна е пряк път към собствената отбрана на Европа срещу агресията на Путин. „Европа трябва да поеме инициативата и да изгради собствен отбранителен капацитет. Трябва да спечелим време, а украинците ни осигуряват именно това време“, казва той. „Финансирането на Украйна в тази война ни струва около 100 милиарда долара годишно. Това е евтина инвестиция, като се има предвид, че ако Русия победи, ще трябва много бързо да увеличим разходите си за отбрана от 2,3% от БВП на вероятно 3% или 4%.“
Фридрих Мерц, германският канцлер, изрази подобна позиция в речта си в четвъртък. „Ако не успеем да спрем Москва, руската военна машина рано или късно ще се обърне срещу нас и срещу НАТО“, заяви той.
В същото време, според скорошно проучване, 42% от германците смятат, че военната подкрепа за Украйна е прекалена.
Според Аш очевидното решение е да се използват замразените руски активи на стойност 210 милиарда евро, намиращи се в ЕС. Опитът за използване на тези средства беше блокиран миналата година от Белгия. Там се намира седалището на Euroclear – институцията, която съхранява 185 милиарда евро от блокираните активи.
Ако европейците не могат да се споразумеят дори за използването на чужди средства, изглежда малко вероятно сами да отделят необходимите пари.
Но Олександра Мироненко от базирания в Киев Център за икономическа стратегия казва, че изпадналите в тежко положение украинци се вкопчват в надеждата, че Западът ги подкрепя. „Надеждата е единственото, на което можем да разчитаме“, казва тя. „Защото, ако нямаме надежда, какво друго ни остава?“
Автор: Ханс ван Льовен
Източник: The Telegraph UK
