В подновен дипломатически поход Стив Виткоф и Джаред Кушнер пътуваха до Москва този уикенд, за да се срещнат с руския президент Владимир Путин. След това те пътуваха до Киев за разговори с украинския президент Володимир Зеленски, който каза, че двамата са му представили някои „стойностни идеи“.
И все пак, тъй като войната се приближава към пет пълни години бойни действия, шансовете за успех на масата за преговори изглеждат малки. Не се надявайте на край на войната в Украйна преди междинните избори през ноември. По-вероятно е Путин да продължи да променя позициите, докато не постигне основните си цели: украински неутралитет и политическо обезглавяване на Зеленски.
Измина повече от година, откакто президентът Доналд Тръмп се срещна с Путин в Анкъридж. Администрацията на Тръмп не успя да изпълни компромисите, предложени на тази среща на върха. Най-забележителният предложен компромис беше, че Русия може да се съгласи да не завладява останалите незаети градове-крепости в Донецк, а по-скоро да сключи споразумение, при което контролът е споделен.
Предлагането на това беше значителен риск за Путин, който беше предявил претенции за целия Донбас. От руска страна имаше осезаемо разочарование, че „духът на Анкъридж“ е мираж. Путин едва беше излетял от Аляска, когато стана ясно, че Тръмп няма лостове за влияние нито върху европейците, нито върху Зеленски, за да привлече идеята за компромис за осигуряване на мир.
Има оскъдни доказателства за промяна в мисленето във Великобритания и Европа. Бившият шеф на MI6 на Великобритания Джон Сойърс, наскоро заяви, че мирните преговори с Русия изглеждат немислими, докато Путин е на власт. Полският външен министър Радек Сикорски наскоро заяви, че не трябва да има подновен диалог, докато стратегическата позиция на Русия не бъде отслабена. Мантрата „Украйна може да спечели това“ изглежда психоза, която е обзела европейския елит от началото на войната.
С имиджа си в Европа, разбит от необмислената война на Америка срещу Иран, Тръмп следователно няма да може да насочи европейската съпротива към мир в Украйна скоро.
Путин вижда това и изглежда е пренасочил военните усилия на Русия към превземането на останалата част от Донецк.
След много малко движение на фронтовата линия през първата половина на тази година, сега се постига постепенен, унищожителен напредък към останалите градове- крепости Краматорск и Славянск. Има признаци, че подобренията в руската технология за брониране на танкове започват постепенно да намаляват ефективността на украинската защита от дронове. Оценките за това колко време ще отнеме завземането на контрол над Донецк варират – от края на тази година до края на 2027 г.
В междинния период Украйна ще претърпи сурова зима, в която нейната електрическа и отоплителна инфраструктура ще бъде допълнително унищожена. Европа ще трябва да измисли как да намери пари за продължаване на опосредстваната война. Много повече военнослужещи и някои цивилни ще загинат.
Междувременно Зеленски ще бъде подложен на нарастващ натиск да се оттегли на фона на продължаващите корупционни скандали и по-гласовитата опозиция от ключови фигури в Украйна, включително бившия му министър на отбраната Михайло Федоров.
Русия несъмнено пострада тежко и по време на тази война, не на последно място със стотиците хиляди убити или ранени. Кампанията на Украйна с дълбоки удари срещу петролни рафинерии причини недостиг на бензин и намали популярността на Путин у дома. Русия не може да се бори вечно.
И все пак Путин изглежда е воден от усещането, че Украйна и нейните западни поддръжници ще изчерпят политическата и икономическа издръжливост да се бият, преди Русия. Русия разполага с човешки ресурси, финансови резерви, енергийни доставки и индустриална база, за да продължи да се бори. Украйна и Европа нямат.
Основната цел на Путин винаги е била украинският неутралитет и предвид историята на нарушени мълчаливи споразумения след разпадането на Съветския съюз, е вероятно той да иска договорен ангажимент да не се разширява НАТО. Той също така несъмнено иска да види падането на Зеленски.
Докато поне не постигне и двете, Путин няма да бърза да се ангажира с мир, каквито и увещания да отправя Тръмп. Вместо това, той ще продължи да увеличава цената на всяко бъдещо мирно споразумение.
Има история за това, която датира още от 2014 г. След като въоръжи сепаратистите в Донбас през 2014 г., Путин най-накрая се реши на прякото руско военно участие, за да превземе транспортния възел Дебалцево в ожесточени боеве през януари 2015 г. Това действие накара европейците да договорят мирното споразумение Минск II.
Когато усилията на Путин да сключи нови договори за сигурност със Запада се провалиха в края на 2021 г., той се ангажира да започне война в Украйна, за да се наложи решаването на въпроса.
След като Великобритания и САЩ провалиха предложеното мирно споразумение от Истанбул през април 2022 г., той се ангажира с изтощителната война, която виждаме днес.
След като посочи, че Русия може да търгува с малките земи, окупирани в Харковска и Сумска области, Путин сега изглежда е затвърдил позицията си; руската армия сега постига по-нататъшен напредък в тези райони.
След като беше отворен за някаква форма на споделена окупация на Донецк в Аляска, Путин сега изглежда решен да вземе жребия.
Това не означава, че Путин не е склонен да се примири. Говорейки за необходимостта от мир на годишния Източен икономически форум във Владивосток миналата седмица, той подчерта ролята, която други страни, включително Китай, биха могли да играят. Индийският премиер Моди поднови призива си към Путин да премине от „безкрайна война към край на войната“ на неотдавнашната Шанхайска среща за сътрудничество в Бишкек. Беше разкрито, че 51 индийски граждани, вербувани в руските въоръжени сили, са били убити от началото на боевете.
Белият дом иска и вероятно трябва да разреши войната в Украйна, особено с бушуващия конфликт в Иран. Мирът в Украйна преди междинните избори може да е благодат за намаляващата популярност на Тръмп. Но това няма да се случи.
В книгата на Доналд Тръмп „Изкуството на сделката“ той казва: „Най-доброто нещо, което можете да направите, е да преговаряте, основавайки се на силата, а лостът е най-голямата сила, която можете да имате. Лостът е да имате нещо, което другият иска. Или още по-добре, от което се нуждае. Или най-хубавото е, че просто не може без него.“
В момента и въпреки предизвикателствата, които войната е наложила на Русия, Путин вероятно чувства, че държи по-големия лост. Ако Тръмп не успее да убеди Украйна и Европа да направят компромис за мир, тогава ще започне да мисли как да увеличи цената на всяка сделка, след като Донецк бъде завладян. Основният въпрос е каква ще бъде тази цена.
Автор: Иън Прауд
Източник: Responsible Statecraft
