Предупреждението на руския външен министър Сергей Лавров към правителствата на САЩ и Европа да евакуират своите дипломати и граждани от Киев, преди Русия да започне „систематични удари“, бележи драстична ескалация на украинския конфликт – със сериозен риск от въвличане на Вашингтон и НАТО в директен конфликт с Русия.
Най-вероятно това означава, че Русия възнамерява да използва хиперзвукови балистични ракети „Орешник“, за да удари подземния щаб в Киев, където американски и европейски офицери помагат на украинските въоръжени сили да атакуват Русия с ракети и дронове.
През последните седмици те причиниха щети дълбоко в самата Русия. Освен това, миналата седмица украински дрон в окупирания от Русия Донбас удари колеж и според съобщенията уби 21 студенти. Русия отговори с масирани удари срещу Украйна, включително използването на ракети „Орешник“.
Досега обаче Москва се въздържа от насочване към украински щабове. Това е донякъде забележително, като се има предвид, че украинските въоръжени сили многократно са насочвали атаки към руски щабове. Във вторник украинският Генерален щаб заяви, че е унищожил основен руски команден и контролен център в Луганск с британски крилати ракети Storm Shadow. Ефективното използване на тези ракети – които Украйна изстрелва през последните две години – изисква данни за насочване от САЩ.
Въпреки това Москва не е насочвала атаки към украински щабове в Киев именно поради вероятността американски и други войници и разузнавачи от НАТО да бъдат убити, рискувайки драстична ескалация в отговор от страна на Запада. Откакто Доналд Тръмп се завърна на президентския пост и инициира мирния процес, руското правителство също е сдържано от желанието да не го разгневи или да отслаби позициите му.
Миналата седмица обаче държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че мирните преговори са в застой и че „в момента няма такива разговори“. Той по същество прехвърли отговорността за придвижването на процеса напред обратно на руснаците и украинците: „Ако видим възможност да проведем преговори, които са продуктивни, а не контрапродуктивни и които имат шанс да бъдат плодотворни, ние сме готови да играем тази роля [на посредник].“
Руската армия също се оказа неспособна да напредне в Донбас. Когато президентът Владимир Путин настоя Украйна да се изтегли от останалата малка част от Донбас, която държи като условие за мир, той вероятно си е помислил (както много западни военни анализатори), че руската армия скоро ще превземе тази територия във всеки случай. Масовото използване на дронове от украинската армия предотврати това; и въпреки тежките жертви, в продължение на две години руската армия е постигнала само малък напредък. Съобщава се, че руски генерали казват на Путин, че ще превземат останалата част от Донбас до тази есен; но той няма много основания да им вярва, тъй като при сегашните темпове на напредък досега тази година, на руската армия ще са необходими почти още три години, за да го направи.
Междувременно недоволството на руската общественост от войната нараства, тъй като икономическите ѝ разходи започват да се усещат. Личната популярност на Путин рязко спадна. Докато проучванията на общественото мнение показват, че повечето руснаци биха могли да приемат прекратяване на огъня по настоящия фронт, руските хардлайнери биха възприели това като тежко руско поражение. От години те призовават Путин както да засили атаките срещу Украйна, така и да заплашва Запада с радикална ескалация.
До тази седмица Путин се съпротивляваше на този натиск; но сега изглежда, че ги слуша. Руското правителство може да изчисли, че нова стратегия ще донесе известен успех, независимо от реакцията на Запада. Ако САЩ и НАТО изтеглят своите съветници и дипломати, това ще бъде значителна победа за Русия; както ще бъде и ако Русия успее да унищожи украинските щабове и да ограничи техните възможности за насочване.
Москва може също така да вярва, че има по-малко от какво да се страхува отколкото в миналото, от ескалацията на САЩ и НАТО в отговор на смъртта на хора от запада. САЩ са затънали във война с Иран, която изглежда не могат нито да спечелят, нито да се изтеглят от нея. Представители на Пентагона съобщиха за сериозно изчерпване на ключови американски оръжейни запаси, включително крилати ракети и системи за противовъздушна отбрана, и пренасочват към Персийския залив от резервите си в Европа и Тихия океан.
По тази причина Пентагонът току-що предупреди Япония за „сериозни забавяния“ от две или повече години в доставките на ракети „Томахоук“. снаряди, за които Токио вече е платило, поради необходимостта от попълване на изчерпаните запаси на САЩ в Иран. Япония ги счита за критично важни за възпиране на Китай. Това накара японските коментатори да се запитат какво се е случило с предполагаемото „приоритизиране“ от страна на САЩ на Азия и китайската заплаха.
Междувременно в Европа половината от страните, които бяха обещали артилерийски боеприпаси на Украйна, вече са преустановили участието си в процеса, което води до риск доставките на снаряди да намалеят драстично.
Войната в Иран също означава, че Русия може да бъде в позиция да заплашва САЩ. Ако Вашингтон реши да увеличи помощта си за Украйна, Русия може да предложи съответна помощ на Иран при насочването му с ракети и дронове, което ще увеличи вероятността от жертви сред американците. Ако администрацията на Тръмп не е обезпокоена от тази възможност, със сигурност би трябвало да бъде.
Следователно сега сме изправени пред непосредствената перспектива за голяма криза, голяма дилема за администрацията на Тръмп. Това означава, че вместо да изоставя мирния процес, администрацията на Тръмп трябва спешно да се ангажира отново и да окаже силен натиск върху европейските съюзници от НАТО да направят предложения в областта на облекчаването на санкциите, покупките на енергия и нормализирането на отношенията, които биха могли да доведат Русия до прекратяване на войната.
Европейските страни също ще трябва да помогнат да се убеди украинското правителство да се съгласи на компромисен мир. С пратениците за Украйна и Близкия изток Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, безнадеждно разсеяни от войната в Иран, това ще изисква назначаването на нов високопоставен и опитен преговарящ за мирния процес в Украйна, подкрепен от професионален екип от експерти. Абсурдно е двама непрофесионалисти (колкото и лични способности да притежават) да бъдат натоварени с едновременното провеждане на два напълно отделни и жизненоважни кръга от мирни преговори. Никое сериозно правителство не би трябвало да се държи по този начин.
Ако администрацията на Тръмп не се ангажира отново с мирния процес, тогава в рамките на следващата седмица или около това вероятно ще се изправи пред избор между унизително отстъпление и много по-дълбок и по-опасен военен ангажимент към Украйна, със сериозната възможност за пряка война с Русия.
Автор: Анатол Ливен
Източник: Responsible Statecraft
