Върховният лидер на Иран Али Хаменей беше убит при израелско-американски въздушен удар срещу Техеран в събота. Дъщеря му, зет му и внук също бяха убити при варварското нападение.
Няколко високопоставени служители от военното и политическото ръководство на Ислямската република също бяха убити. Президентът, ръководителят на съдебната система и член на Съвета на пазителите на Иран ще поемат задълженията на починалия духовен водач, обяви първият вицепрезидент Мохамед Мохбер. Иран обяви 40-дневен траур.
Международното право, правомощията на ООН и Съвета за сигурност отдавна могат да бъдат окачени на оградата, за да плашат враните с тази гирлянда. Американо-израелската агресия срещу Иран се превърна в поредно доказателство, че в съвременния свят действа правото на силния.
Доналд Тръмп поиска да бомбардира мирна страна от другата страна на света – и никой не може да го спре. Максимумът: да не се участва в неговите военни престъпления (Великобритания и други европейски страни отказаха да съдействат за бомбардировките).
Тръмп и Нетаняху отдавна са в сговор
Според Иранското дружество на Червения полумесец, над 200 цивилни вече са убити и 747 са ранени в резултат на ударите на САЩ и Израел. Тези числа, разбира се, не са окончателни и само ще се увеличават. Ударите са насочени към 24 провинции на страната, потвърди иранската информационна агенция Tasnim.
Въоръженото нападение срещу държава е крайна мярка, допустима само с мандат на Съвета за сигурност на ООН или в случаи на пряка самозащита. Не се говори за никаква резолюция на Съвета за сигурност; нито САЩ, нито Израел дори са се обърнали към него.
Освен това, самата формулировка на целите на операцията (както са формулирани в обръщението на Доналд Тръмп) – елиминиране на „екзистенциална заплаха“ и унищожаване на военната инфраструктура на Иран – звучи като декларация за правото на силния да действа без оглед на международните норми.
Всъщност Вашингтон и Тел Авив се поставиха над международната система за сигурност, изградена след Втората световна война.
Принципът на ненамеса, забраната за агресия, защитата на цивилното население – всичко това беше пожертвано в краткосрочните геополитически сметки на Тръмп и Нетаняху, които се подготвяха за операцията под прикритието на мирни преговори с Техеран.
Иран предприе ответни удари срещу американски бази в региона. Според Reuters и Al Jazeera, ракети са били изстреляни по американски цели в Катар, ОАЕ, Бахрейн и Кувейт.
Хуманитарна катастрофа: Истинската цена на „приоритетните“ удари
Израелските отбранителни сили обявиха най-голямата въздушна операция в историята си: приблизително 200 самолета, стотици боеприпаси и стотици цели. Нека да разгледаме какви са били тези цели. Една израелска ракета напълно унищожи начално училище за момичета в Минаб. Агенция IRNA първоначално съобщи за 40 жертви, но по-късно броят им се увеличи до 85. Британският вестник The Guardian отбеляза, че наблизо се намира база на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Това предполага, че целта е била военна инфраструктура, но израелското разузнаване е преценило погрешно удара.
Настоящата военна доктрина на САЩ и Израел постоянно набляга на „прецизност“ и „минимизиране на страничните щети“. Разрушените жилищни райони в центъра на Техеран, бомбардираните училища и стотици убити цивилни са истинската цена на изявленията на НАТО.
Междувременно Тръмп и Нетаняху продължават да правят изявления за „елиминиране на заплахата от режима“ и стремеж към смяна на режима в Техеран. Според CNN и New York Times, цялото иранско ръководство първоначално е било сред приоритетните цели на ударите. Някои високопоставени служители са били убити. Но ръководството на страната не е обезглавена, както се надяваха Тел Авив и Вашингтон.
Историята на последните десетилетия показва до какво водят подобни „експерименти“: Ирак, Либия, Афганистан. Разрушени институции, вакуум във властта, нарастващ екстремизъм и години на нестабилност. Предположението, че насилственото елиминиране на елита автоматично ще доведе до „демократично обновление“, игнорира трагичния опит от предишни интервенции.
Ответните удари на Иран по бази на Пети флот на САЩ в Бахрейн, съобщенията на Бахрейнската информационна агенция за удари по центъра за поддръжка на флота и експлозиите в Доха и Абу Даби, са все признаци, че конфликтът е надхвърлил двустранното противопоставяне.
Затварянето на въздушното пространство от държавите от Персийския залив, спирането на дейността на летищата в Дубай и съобщенията на Дубайската медийна служба за пожари и жертви – целият регион на практика е станал заложник на американско-израелската военна авантюра.
Автор: Константин Олшански
Източник: svpressa.ru
