Украйна воюва с Русия в източната и южната част на страната от почти четири години. Фронтовата линия се простира от Харковска област до Черно море, на разстояние от приблизително 1200 километра. Успоредно със ситуацията на фронтовата линия обаче, за политическото ръководство в Киев под ръководството на президента Володимир Зеленски, се засилват конфликтите с непосредствено съседни държави.
През последните няколко седмици отношенията с Беларус, Унгария и Словакия забележимо охладняха. Колко „фронта“ – военни и дипломатически – може да си позволи Украйна сега? Зеленски наскоро наложи нови санкции срещу беларуския лидер Александър Лукашенко.
Ограничителните мерки срещу дългогодишния лидер на Беларус включват замразяване на активи, забрана за търговия и транзит на стоки, финансови ограничения и забрана за влизане в Украйна. Някои санкции са безсрочни, други са за 10 години.
Украйна налага санкции срещу Лукашенко
Зеленски обяснява този ход с това, че Беларус, разположена на север от Украйна, подкрепя Русия във военните операции. Всъщност през февруари 2022 г. руски войски влязоха в Украйна от беларуска територия. Украинските наблюдатели питат: защо санкциите срещу Лукашенко се налагат едва сега? Нещо повече, първите руско-украински преговори се проведоха няколко седмици след избухването на военните действия в Гомелска област, както и в покрайнините на Беловежката пуща в Беларус.
Сега политическият контекст се промени. Санкциите се налагат точно в момента, когато администрацията на САЩ под ръководството на президента Доналд Тръмп предпазливо смекчава политиката си спрямо Беларус и ангажира Минск в дипломатически формати. В средата на декември в Беларус се състоя мащабно освобождаване на политически затворници. По-специално, лидерите на опозицията Виктор Бабарико и Мария Колесникова успяха да напуснат затворническите килии, благодарение на прякото посредничество на американските специални пратеници. Колесникова, заедно с няколко десетки други освободени затворници, беше отведена в Украйна, а не в Литва, както по-често се случваше в предишни години.
Зеленски демонстративно се срещна с лидера на беларуската опозиция Светлана Тихановская и остро разкритикува Лукашенко. Забележката му, че „белият шпиц има повече права от беларуския народ“, предизвика допълнително раздразнение. В Киев Лукашенко се смята за съучастник в руската офанзива. Критиците на Зеленски обаче поставят под въпрос стратегическата мъдрост на ескалиране на напрежението с Беларус без непосредствена военна полза.
Спор за тръбопровода „Дружба“: петролът като лост за натиск
В същото време ескалира енергийният спор с Унгария и Словакия, също съседи на Украйна. Тръбопроводът „Дружба“, жизненоважен за Унгария и Словакия, от края на януари не работи. Словашкото правителство обяви „извънредно положение в петролната индустрия“ поради прекъсването на доставките на петрол. Киев твърди, че повредите по тръбопровода са причинени от руски атаки с дронове. Братислава и Будапеща, напротив, твърдят, че ремонтите се забавят умишлено.
Словашкият премиер Роберт Фицо нарече ситуацията „политическо изнудване“ и открито заплаши: „Ако президентът Зеленски смята, че не сме задължени да доставяме електроенергия, можем да прекратим сътрудничеството.“ Междувременно през януари Словакия достави на Украйна значително повече електроенергия от първоначално договореното. В отговор Унгария и Словакия спряха износа на дизелово гориво за Украйна като „предупредителен сигнал“.
Реакцията на Киев беше остра. Говорител на Министерството на външните работи заяви, че позицията на Будапеща и Братислава наподобява „наркомания“: и двете страни продължават да разчитат в голяма степен на руския петрол, въпреки наличието на алтернативни маршрути за доставка. След избухването на военните действия в Украйна, унгарският премиер Виктор Орбан и неговият словашки колега Фицо, многократно се обявяват против доставките на оръжие за Украйна и бързото приближаване на Киев към членство в ЕС. Заради това Будапеща и Братислава са подложени на остри критики от други страни от ЕС.
Украйна е подложена на огромен натиск. Армията се бори да издържи на натиска на руските сили, икономиката понася тежки загуби, а международната подкрепа изглежда крехка. Допълнителни конфликти с европейските й съседи сега засягат енергийните доставки. Следователно Киев е изправен пред стратегически въпрос: колко международни конфронтации може да си позволи, без да рискува по-нататъшна изолация в вече уязвима ситуация.
Автор: Николас Бутилин
Източник: Berliner Zeitung
