Във филма „Самолет“ (2023 г.) с участието на Джерард Бътлър, търговски самолет се оказва в центъра на ужасна буря. Тъмно лилави гръмотевични облаци задушават небето. Самолетът се тресе и светлините угасват. Турбуленцията хвърля пътник без колан през кабината. В крайна сметка удар от мълния прекъсва захранването на самолета, принуждавайки го да се приземи катастрофално във военна зона, където историята на филма наистина започва.
В действителност, самолетните катастрофи при гръмотевични бури са изключително редки – до голяма степен защото пилотите рядко летят в гръмотевични бури. „Никога един пилот няма да лети умишлено в гръмотевична буря, защото гръмотевичните бури носят мощни въздушни потоци, както и други опасности“, казва Патрик Смит, капитан на авиокомпания и автор на блога Ask the Pilot.
Как пилотите разбират за гръмотевичните бури
Избягването на гръмотевични бури, обяснява Смит, включва тясно сътрудничество между метеоролози, контрол на въздушното движение и екипажа, както преди, така и по време на полета.
„Получаваме доклади и прогнози преди всеки полет, показващи къде могат да възникнат бури“, казва той, визирайки подробното сателитно картографиране, предоставено от метеоролозите. „Но ако сте на 12-часов полет, информацията, която имате в началото, губи актуалност. Това, на което наистина разчитате, са инструментите в реално време.“
Част от работата на Смит и други пилоти е постоянно да наблюдават бордовия радар на самолета и системата за избягване на метеорологични условия (Weather Avoidance System, WAS), които показват „къде са бурите, колко високи са, колко бързо се движат, посоката им и т.н.“, казва той.
„[Радарът] изпраща сигнал от самолета, който се отразява от влагата в облаците и се връща“, обяснява бившият пилот Том Бън. „Колкото повече влага, толкова по-интензивна е гръмотевичната буря.“
Друг ключов източник на информация идва от други пилоти
„Може да има 20, 30, 40 самолета, които контролът [на въздушното движение] наблюдава на определена височина“, казва Бън. „Всички са на една и съща честота, можете да се чувате. Ако имате турбуленция, трябва да я обявите.“
Тази комбинация от радар и споделяне на информация позволява на пилотите да проследяват бури и турбуленция до няколкостотин мили напред. След това те могат да поискат от контрола на въздушното движение промяна на височината, за да избегнат турбуленция, или промяна на маршрута, за да заобиколят буря. Повечето авиокомпании препоръчват пилотите да се държат на минимално разстояние от 10 до 20 мили от гръмотевични бури, в зависимост от тяхната интензивност.
„Радарът е цветово кодиран“, казва Бън. „Зеленото е ръбът на гръмотевичната буря, който е неравен, но не е сериозен. Жълтото би било доста сериозна турбуленция, а след това е червеното. Просто искате да стоите далеч оттам.“
Невероятно светлинно шоу – Как изглеждат МАСИВНИТЕ гръмотевични бури на радара на самолета!
Усъвършенстваните метеорологични радари в самолетите показват на пилотите кои части от бурята да избягват.
Как самолетите летят през бури
Когато летят през разпръснати гръмотевични бури, пилотите понякога могат да изберат да прокарат курс през пролуките между бурите, вместо да се отклоняват твърде много от планирания си път.
При тези условия, насоката за разстояние от 20 мили може да осигури важен буфер срещу непредсказуеми промени във времето.
„Може да се промени много бързо и може да се окажете в район, където бурята се движи или трансформира по определен начин и където това разстояние е невъзможно“, казва Смит. „Няма да летите в сърцето на бурята, но може да се озовавате по ръба ѝ от време на време.“
По същата причина, казва той, обикновено не се препоръчва да се лети над бурите – както се опитва нещастният пилот Броди Торънс (Джерард Бътлър) във филма „Самолет“.
„Гръмотевичните бури могат да се разпростират чак до това, което наричаме нива на полета, над 40 или дори 50 000 фута“, казва той. Въпреки че летенето над гръмотевична буря може да бъде плавно и безопасно, те могат да се раздуят бързо, което прави по-безопасно да се заобиколи, отколкото да се лети над тях.
Въпреки всички усилия за избягване, както Смит, така и Бън са съгласни, че летенето в гръмотевична буря рядко е толкова опасно, колкото може да се предполага във филмите – въпреки че може да доведе до неприятна ситуация и некомфортно пътуване.
„Вероятно най-лошото нещо, което може да се случи, е градушка, те правят малки вдлъбнатини по крилото“, казва Бън. „Ако се вдлъбне ръбът на крилото, то няма да е толкова ефективно.“ По-силната градушка може дори да напука предното стъкло на самолета, въпреки че по-голямата част от щетите от градушка по самолетите са по-скоро финансов проблем за собственика на самолета, отколкото заплаха за безопасността на пътниците.
Гръмотевичните бури често са съпроводени и от повишена турбуленция, която може да бъде неприятна и плашеща за пътниците, но рядко опасна. Протоколът на пилота е просто да настрои автопилота на оптималната скорост на проникване на турбуленцията – калибрирана за поддържане на стабилност, като същевременно минимизира аеродинамичните напрежения – и да преодолее неравностите.
Защо пилотите избягват кацане при бури
Единственото обстоятелство, при което турбуленцията може да бъде опасна, е когато се случва близо до земята, поради което пилотите избягват кацане по време на гръмотевични бури.
„Едно от големите притеснения е срязването на вятъра“, казва Смит. „Срязването на вятъра е внезапна промяна в скоростта и/или посоката на вятъра, която може да бъде опасна за самолетите на ниска височина.“
Той обяснява, че съвременните самолети са оборудвани със системи за избягване на промени на вятъра, а летищата също имат системи за предупреждение за това явление. Ако се засече срязване на вятъра над пистата, „можете да влезете в схема за изчакване някъде и да изчакате времето да се подобри или можете да се пренасочите към алтернативно летище.“
„Тези решения обикновено се вземат между пилотите и диспечерите на земята“, казва той. „В крайна сметка това е решение на капитана, но на практика е въпрос на сътрудничество.“
А какво да кажем за най-големия страх на много нервни пътници – директен удар от мълния, като този, който изважда от строя енергийните системи на самолета?
Мълния удря самолет, напускащ летището в Британска Колумбия ✈️⚡️Самолетите са проектирани да издържат на удари от мълния.
„Това не е проблем“, казва Бън. „Казват ми, че средностатистическият самолет бива ударен два пъти годишно.“ Електрическите системи на търговските самолети са проектирани да издържат на тези удари, с резервни системи, които поемат контрола в редките случаи на повреда.
„Все едно мълния да удари колата ви, тя просто следва обвивката“, обяснява той. „Не прави нищо на хората в колата. Същото е и със самолета. Ако ви удари мълния, просто ще имате светкавица и силен шум.“
Автор: Кат Рейнсфорд
Източник: Popular Science
