Един от нашите съюзници, Дания, е заплашен от най-важния ни съюзник, САЩ, които искат да анексират датския арктически остров Гренландия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вероятно ще постигне своето, не на последно място защото отказа да изключи възможността за използване на сила за превземане на Гренландия.
Това отваря сериозната възможност американски войски да обстрелват датските сили, въпреки факта, че датските сили са загубили подобен брой животи на глава от населението, сражавайки се от името на САЩ в Афганистан, както и самите САЩ.
Дания патетично се надява да умилостиви САЩ, като им даде всички права върху територията, освен суверенитета. Дания научава тежкия урок, че лоялността към съюзниците никога не трябва да надминава националния интерес. И така, какъв е националният интерес на Великобритания в тази ситуация?
Формално НАТО е основано през 1949 г. с цел възпиране на Съветския съюз от военно превземане на Западна Европа. Първият генерален секретар на НАТО, лорд Исмей, е изложил по-широката обосновка за организацията като „да държи руснаците навън, американците вътре и германците долу“. Нищо от това вече няма смисъл при сегашните геополитически условия.
Днес руснаците едва могат да се задържат в рускоезичната част на бившата съветска република Украйна, камо ли да преминат през континента, за да достигнат пристанищата на Ламанша. Въпреки всички приказки за прехвалената „хибридна война“ на Русия, използваща саботаж и интернет вандализъм, струва си да се помни, че хибридната война е компенсация за слабост в истинската война. За разлика от Студената война от 1945 до 1989 г., няма изгледи за руска инвазия.
Що се отнася до германците, те със сигурност са в отчаяние – те усилено се деиндустриализират, сякаш са били окупирани от чуждестранен нашественик, решен да превърне страната във второкласна селскостопанска сила. Единственият оставащ въпрос от триптиха на лорд Исмей е: искаме ли все още да държим американците вътре? Руснаците заплашват съседите си в Източна Европа, а сега САЩ заплашват Дания, страна, която подобно на нас се намира както в Северно море, така и в Северния Атлантик.
Изводът от експанзионизма на Тръмп е, че НАТО вече няма да има никакъв авторитет, за да защитава суверенитета или териториалната цялост на своите държави-членки. Изводът е – НАТО е приключил като отбранителен съюз. Съюз, в който най-силният член се възползва от територията на по-малките членове, не е съюз, а рекет. При рекета гангстерът ви разтърсва, докато твърди, че ви защитава от самата заплаха, която сам е създал.
Великобритания, след като гласува за излизане от Европейския съюз преди 10 години с мотива, че си възвръща националния суверенитет, не може да остане в клуб, който сега открито нарушава териториалната цялост на своите държави членки. Бихме се опозорили, ако станем част от рекет. В наш национален интерес е да напуснем НАТО.
Разбира се, е имало случаи на тежки вътрешни конфликти в НАТО и преди, като например кипърската криза от 1974 г., когато членовете на НАТО Гърция и Турция стигнаха до ръба на война заради усилията си да защитят своите етнически и религиозни сънародници на острова. Но тази криза не включваше претенции на САЩ върху територията на която и да е държава, участваща в спора. Случаят с Гренландия е различен във всяко отношение. Най-мощната държава на НАТО претендира за територията на по-слаб член с мотива, че може, защото САЩ наистина са източникът на сигурност за Гренландия. Къде другаде би могъл да се приложи този принцип?
Тъй като Великобритания беше първата страна, която скъса с глобализма, когато гласувахме за Брекзит през 2016 г., нацията трябва да прояви подобна дързост, продължавайки пътя на изграждане на нова геополитика, основана на нашата национална независимост. Ние трябва да поведем пътя във формирането на нова система от съюзи, групирайки най-близките си съседи и сили на равностойно ниво, такива като Франция и Германия.
И те, като членове на НАТО са изправени пред проблема с прекомерната зависимост от един изключително мощен съюзник и също трябва да намерят пътя към национално обновление, по който поне е тръгнала Великобритания след Брекзит. Да се освободим от зависимостта си от САЩ и да спечелим тяхното уважение няма да е лесно. Ще е необходимо ниво на държавност, което липсва на сегашната ни политическа класа. Но това е истинското изпитание за нашата независимост и суверенитет като нация.
Великобритания има богата традиция на борба за независимост във външната политика. В края на краищата, именно виконт Палмерстън е казал през 1848 г., че нямаме вечни съюзници или врагове, а само вечни интереси. Ние сме членове на НАТО от близо 80 години и – с частичното изключение на отказа на Харолд Уилсън да ни въвлече във Виетнамската война редом със САЩ – послушни последователи на САЩ от Суецката криза през 1956 г. насам.
Дали упоритата вярност към САЩ е вечна? Тръмп показа, че привързаността на САЩ към НАТО не е вечна. Нищо не е вечно и атлантизмът е изчерпал своя път. Време е палмерстънската външна политика да стане реалност. Време е да действаме в съответствие с националните си интереси и да направим британската външна политика отново велика. Време е за Брекзит от НАТО.
Автор: Филип Кънлиф, доцент по международни отношения в Университетския колеж в Лондон.
Източник: The Telegraph UK
