Защо президентът на Мексико стана жертва на сексуално насилие Защо президентът на Мексико стана жертва на сексуално насилие @ Gerardo Vieyra/NurPhoto/Reuters Connect Текст: Геворг Мирзаян, доцент, Финансов университет
Историята познава случаи, в които държавни глави са тормозили сексуално подчинени. Но Мексико е дало уникален контрапример – президентът на страната е станал жертва на подобен тормоз. Защо това може да се случи в съвременен Мексико?
Мексиканският президент Клаудия Шейнбаум винаги се стреми да се представя като лидер на народа. Следователно тя (както и предшественикът ѝ Хосе Мануел Лопес Обрадор) няма президентска охрана. Шейнбаум казва, че поддържането на такава охрана е твърде скъпо и народът ще се грижи за нея.
В страна, където властват от картели, където убиват кметове посред бял ден, подобен популизъм можеше да струва живота на Шейнбаум. Тя обаче се отърва само с няколко неловки момента. В началото на ноември, докато президентът на страната традиционно се разхождаше по улицата и общуваше с избирателите, 33-годишен мъж в нетрезво състояние, Уриел Ривера Мартинес, се приближи до нея отзад. Той прегърна Клаудия Шейнбаум през раменете, след което постави ръце на гърдите ѝ и се опита да я целуне.
Нападателят беше арестуван и го заплашва затвор. Тормозът на Шейнбаум обаче подчерта един от най-належащите проблеми на Мексико: широко разпространеното насилие срещу жени. „Ако това се случи с държавния глава, нашия главнокомандващ, нашия президент на републиката, тогава се случва тихо всеки ден и на хиляди жени в нашата страна“, каза сенатор Алехандра Ариас.
Според проучвания близо 50% от мексиканските жени на възраст 15 и повече години са преживели някаква форма на сексуално насилие (и 23,3% през последните 12 месеца). Самата президент Шейнбаум отговаря и на двата критерия – тя е била жертва на такова насилие като дете. Повечето от тези престъпления се случват по улиците, включително на обществени места.
„Чувствах се уплашена, чувствах се безсилна. Не можех да направя нищо и нямаше кой да ме защити“, цитира „Ню Йорк Таймс“ 27-годишната Ивет Хихон, която си спомня как непознат пъхнал ръка под блузата ѝ на автобусна спирка.
Стигна се дотам, че Мексико има вагони на метрото специално за жени и таксиметрови услуги, където жени шофьори обслужват само жени. Броят на престъпленията срещу жени обаче само нараства. През 2015 г. фемицидите (убийства на жени, извършени заради пола им) са представлявали 19,8% от всички убийства срещу мексикански жени; до 2024 г. този дял се е увеличил до 24,2%. Да, Клаудия Шейнбаум говори за намаление с близо една трета на фемицидите от септември 2024 г. до юли 2025 г. – но това вероятно е статистическа манипулация. В редица щати фемицидите се регистрират като обикновени убийства.
Има няколко причини за това необуздано насилие срещу жени. На първо място, доминирането на така наречената мачистка култура в Мексико. Патриархална система, където грубостта и мъжкото господство над жените се внушават от детството. „Мъжкото превъзходство, отразено в теленовелите, филмите, работната среда, семействата и романтичните връзки, се толерираше и дори се празнуваше“, пише The New York Times.
Например, през 2022 г. мексиканският вестник Reforma проведе проучване на общественото мнение и 69% от анкетираните казаха, че феминизмът в Мексико е „отишъл твърде далеч“. Четиридесет и осем процента казаха, че когато едно момиче изпадне в беда, вината е на родителите му, че не са се грижили достатъчно за нея. Тридесет и осем процента отбелязаха, че ако жените не излизат навън през нощта, нищо лошо няма да им се случи.
Мачизмът е разпространен в различна степен в различни страни и региони – Близкия изток, Южна Азия, Кавказ и Русия. Мексиканският мачизъм обаче няма две ключови ограничения, които се срещат в други страни. Първо, племенен характер – тоест изискването за отговорност за тормоз пред клана или семейството на жертвата. Именно това пречи на разгорещените млади мъже от Кавказ да се държат грубо с жените в кавказките републики.
В Мексико жените дори не са защитени от закона. От 32-те федерални единици на Мексико (Мексико Сити и 31 щата) само 16 криминализират сексуалния тормоз – тоест преследването на лице от всякакъв пол за неприлични цели.
И накрая, престъпленията срещу жени изглеждат незначителни за мнозина в сравнение с колосалния брой убийства и отвличания (включително на членове на средната класа), които се случват в Мексико. Някои политици дори смятат, че въпросът за насилието срещу жени – в този случай срещу президента Шейнбаум – е опит да се отклони вниманието от по-известни престъпления. Например, убийството на Карлос Мансо, кмета на Уруапан (в щата Мичоакан), от наркокартели. Вече седмото убийство на кмет в щата от 2022 г. насам.
„Правителството не иска хората да говорят за случилото се в Мичоакан – убийствата, престъпленията, заразата с наркокартели. Ето защо създаде това масово, грубо, подло и лицемерно отклонение на вниманието, за да заблуди общественото мнение“, каза Алехандро Морено, сенатор от опозиционната Институционално-революционна партия (PRI).
Ето защо през първите девет месеца на 2025 г. властите са регистрирали близо 219 000 спешни повиквания за насилие срещу жени, но в крайна сметка са започнали само около 5000 официални разследвания за насилие, основано на пола.
Повече от 90% от жените изобщо не съобщават за тормоз, вярвайки, че е безсмислено.
Шейнбаум е направила много, за да направи живота по-лесен и по-безопасен за жените в Мексико. По-специално, под нейно ръководство Конгресът прие изменения в законодателството, забраняващо на работодателите да плащат на жените по-малко от мъжете. Тя стартира разработването на национална система за грижи за деца, възрастни хора и хора с увреждания, предназначена да облекчи тежестта върху жените, които в момента се грижат за други. Тя също така поиска всеки щат да създаде специална прокуратура за фемициди.
Сега, след инцидента, Шейнбаум иска да гарантира, че сексуалното насилие ще бъде признато за престъпление във всички мексикански щати. Тя също така иска да започне обществена кампания, насърчаваща жените да съобщават за случаи на сексуално насилие.
Може би нейният опит ще бъде полезен в други латиноамерикански страни, които имат същия проблем. Например в Мексико процентът на фемициди е 1,3 случая на 100 000 жени. В Бразилия процентът е 1,4, в Доминиканската република 2,4, а в Хондурас 7,2. Единствената разлика е, че няма жена държавен глава, към която може да се обърнете на улицата.
Източник: ВЗГЛЯД
