Самолетоносачът USS Gerald R. Ford навлезе във води близо до Латинска Америка, което накара Венецуела да постави в бойна готовност целия военен арсенал на страната, тъй като струпването на американски военноморски сили подхранва спекулациите, че администрацията на Тръмп възнамерява драстично да ескалира смъртоносната си кампания за борба с наркотиците там.
Ford и трите му придружаващи военни кораба пристигнаха в региона във вторник, съобщиха от ВМС в прессъобщение. Корабите все още не бяха в Карибско море, но бяха преминали под юрисдикцията на Южното командване на САЩ, обширна зона, която включва част от Атлантическия океан и маршрути за контрабанда на наркотици в Тихия океан, използвани от картели, базирани в Колумбия и съседен Еквадор.
„Тези сили ще подобрят и увеличат съществуващите възможности за пресичане на трафика на наркотици и за разрушаване и демонтиране на транснационални престъпни организации“, заяви говорителят на Пентагона Шон Парнел в изявление.
Развитието, макар и прогнозирано преди седмици, изглеждаше сигурно, че ще задълбочи чувството на безпокойство в някои кътчета на Конгреса, откакто президентът Доналд Тръмп започна да размишлява за потенциална смяна на режима във Венецуела. Миналата седмица служители на администрацията, надяващи се да отменят двупартийно законодателство, насочено към ограничаване на възможностите на президента да задейства военна сила там, казаха на законодателите, че не се провежда активна подготовка за подобна атака – декларация, която убеди достатъчно републиканци да гласуват против мярката.
Венецуелският министър на отбраната Владимир Падрино Лопес заяви във вторник, че Венецуела се готви да въведе максимално ниво на готовност на фона на нарастващото напрежение със САЩ.
Целта е да се постави „целият военен арсенал на страната в пълна оперативна готовност“, каза Падрино Лопес. Подготовката включва „масово разполагане на сухопътни, въздушни, военноморски, речни и ракетни сили“ с участието на всички сили за сигурност и милиция.
Падрино заяви по националната телевизия, че лидерът на Венецуела Николас Мадуро е наредил масово разполагане на войници – „почти 200 000“, каза той – като част от специалната операция.
Длъжностни лица в Белия дом, Пентагона и щаба на Южното командване на САЩ във Флорида не отговориха веднага на исканията за коментар относно мобилизацията.
Експерти казват, че обхватът на огневата мощ, присъщ на ударна група самолетоносачи – „Форд“ обикновено пътува с десетки изтребители и набор от други смъртоносни възможности – би изглеждал прекомерен за вида удари, които американските сили са извършили по предполагаеми кораби за превоз на наркотици от началото на септември.
Самолетоносачите са стратегически активи и Съединените щати използват своя флот от 11 (кораба) – много от които са в планов ремонт и не са на разположение за плаване по всяко време – за проекция на сила и възпиране в своите основни проблеми със сигурността, по-специално противодействие на Китай в Индо-Тихоокеанския регион и поддържане на възпиращо присъствие в Близкия изток, каза Марк Кансиан, старши съветник по отбраната в Центъра за стратегически и международни изследвания.
„Единствената причина да го преместим там е да го използваме срещу Венецуела“, предположи Кансиан, добавяйки че пристигането на Ford означава, че „времето за атака е започнало, защото това не е актив, който те могат просто да държат там за неопределено време. Те трябва да го използват или да го преместят. А преместването му би означавало, че се отказват“ от потенциална атака срещу Венецуела, каза той.
На 24 октомври Пентагонът обяви, че министърът на отбраната Пийт Хегсет е наредил самолетоносачът Ford да се премести от Европа в Латинска Америка. Той е разположен от пристанището си във Вирджиния от юни.
Ford, който е най-големият и модерен самолетоносач на ВМС, има 4000 моряци на борда. Той е придружен от разрушителите USS Bainbridge, USS Mahan и USS Winston S. Churchill. Анализаторът Кансиан каза, че експлоатацията на самолетоносача може да струва до 8,4 милиона долара на ден.
Пристигането на ударната група на самолетоносачите увеличава броя на американските войски в региона до около 15 000, включително персонал, разпределен в около дузина военни кораби, и подкрепления, изпратени през последните седмици до американски бази в Пуерто Рико – зашеметяващо военно присъствие в регион, който исторически е виждал само един или два кораба на ВМС, подпомагащи бреговата охрана на САЩ при рутинни мисии за борба с наркотиците, които обикновено са завършвали със задържане и съдебно преследване на заподозрените.
Тръмп радикално промени съществуващия подход, обръщайки ситуацията с главата надолу. Републиканската администрация нареди убийството на най-малко 75 души в кампания, която според американския лидер е необходима за спиране на потока от незаконни наркотици в Съединените щати.
Експерти по военно право казват, че подходът на администрацията на Тръмп е незаконен, тъй като малките плавателни съдове, към които са насочени атаките, превозват цивилни, заподозрени в участие в трафик на наркотици, а не военни действия срещу Съединените щати или техните граждани.
Съобщението на колумбийския президент Густаво Петро, че вече няма да споделя разузнавателна информация със Съединените щати, нанесе сериозен удар на усилията на администрацията на Тръмп за борба с трафика на наркотици в региона.
„На правоприлагащите органи на всички нива е наредено да преустановят контактите и споразуменията с американските служби за сигурност“, написа Петро в профила си в социалните мрежи. „Тази мярка ще остане в сила, докато продължат ракетните атаки срещу кораби в Карибско море. Борбата срещу наркотиците трябва да се води при зачитане на правата на човека.“
Представителят Грегъри У. Мийкс, водещият демократ в Комисията по външни работи на Камарата на представителите, изпрати писмо до Тръмп през септември, в което го призовава да поддържа сътрудничеството между Съединените щати и Колумбия. В посланието си Мийкс отбеляза, че между януари 2024 г. и юни тази година приблизително 85% от цялата разузнавателна информация, използвана от Съвместната междуведомствена работна група Юг, която е базирана във Флорида и си сътрудничи с други страни за борба с незаконната търговия с наркотици, е получена от Колумбия.
Мийкс отбеляза, че той и няколко други високопоставени демократи остават неубедени от правните аргументи на администрацията за военноморски удари.
Към днешна дата 19 военни удара, докладвани от администрацията на Тръмп, са унищожили малки моторници в Карибите и източната част на Тихия океан. Американският президент обаче публично говори за разширяване на кампанията, включително поразяване на цели на сушата.
Тръмп се фокусира върху Венецуела и Мадуро, обвинявайки го, че изпраща опасни престъпници и наркотици в Съединените щати – и подхранвайки слухове, че възнамерява да принуди Мадуро да се оттегли от власт. Републиканецът наскоро публично заяви, че дните на Мадуро като президент са „преброени“.
Шокирани от продължаващите атаки, демократите безуспешно се опитват да накарат Конгреса да се позове на правомощията за забрана на войната. Отделни законодателни инициативи в Сената – едната насочена към спиране на ударите с лодки, а другата – към предотвратяване на започването на война от страна на Тръмп във Венецуела – бяха отхвърлени от републиканското мнозинство.
Миналата седмица, докато сенаторите се готвеха да гласуват за Венецуела, служители на администрацията положиха съгласувани усилия да успокоят потенциални републикански дезертьори, опровергавайки многократните заплахи на Тръмп за ескалация и споделяйки повече подробности за усилията за пресичане на трафика на наркотици в Латинска Америка.
Важно е да се отбележи, че Хегсет и държавният секретар Марко Рубио очевидно са провели класифициран брифинг за избрани членове на Конгреса, в който са посочили, че администрацията в момента не се готви да започне пряка атака срещу Венецуела и не разполага с подходящи правни аргументи, съобщиха източници, запознати със срещата, пред Washington Post, пожелали анонимност.
Самият Тръмп наскоро отговори със „Съмнявам се, не мисля“, когато в интервю за „60 минути“ беше попитан дали възнамерява да започне война във Венецуела.
Миналата седмица републиканският сенатор от Индиана Тод Йънг публикува изявление, обясняващо решението си да гласува против гореспоменатата мярка [за ограничаване на президентските правомощия], наричайки я ненужна „в този момент“. В същото време той предупреди срещу „пълзящото подстрекателство към война от страна на изпълнителната власт“, което подкопава авторитета на Конгреса.
„Много аспекти на тази операция ме притесняват“, се казва в изявлението му, „и вярвам, че тя противоречи на мнението на мнозинството американци, които искат американските военни да участват по-малко в международни конфликти.“
Източник: The Washington Post
