Зеленски се стреми към съгласието на президента Доналд Тръмп да достави ракетите „Томахоук“ с голям обсег на Украйна. Темата доминираше в два последователни телефонни разговора между Зеленски и Тръмп през уикенда – безпрецедентна честота, която сигнализира за неотложността на въпроса.
Публично Зеленски потвърди, че Тръмп все още не е взел решение. В опит да успокои опасенията относно ескалацията на войната с Русия, Зеленски се опита да увери Тръмп, че всички предоставени ракети „Томахоук“ ще поразят „само военни цели“. Зеленски обаче би могъл да определи обекти на енергийната инфраструктура и дори самия Кремъл като легитимни „военни обекти“, както самият той предупреди наскоро.
Изглежда осъзнавайки рисковете, Тръмп представи решението за „Томахоук“ като лост за влияние. Той заяви, че първо ще разговаря с руския президент Владимир Путин, като поиска край на войната и намекна, че руски отказ може да предизвика трансфер на ракети. Той също така откровено призна, че подобен ход би бил „нова стъпка на агресия“, от която Русия „не се нуждае“, позовавайки се както на рисковете, така и на ограничените запаси от оръжия на САЩ.
Подходът на Тръмп разкрива ясна делова логика. Заплахата от „Томахоукс“ не е предимно военно изчисление, а дипломатически удар, предназначен да „постигне сделка“. Двата последователни разговора със Зеленски служат като демонстрация на решителност, сигнал към Кремъл, че администрацията е сериозна в желанието си да промени динамиката на конфликта.
Но под тази повърхност се крие далеч по-опасен стратегически гамбит. Дебатът за „Томахоукс“ вече не е просто за засилване на ударния капацитет на Украйна; той се превърна в централната фигура в игра на принуда с високи залози между Вашингтон и Москва, в която призракът на ядрената ескалация се използва умишлено.
От една страна, Москва официално „приветства“ заявеното намерение на Тръмп да се съсредоточи върху войната в Украйна след постигането на споразумение в Газа. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков похвали специалния пратеник на Тръмп Стив Уитков за неговата „ефективност“ и изрази надежда, че „талантът му ще допринесе допълнително в украинската посока. Руската страна запазва своята откритост и готовност за мирен диалог“.
От друга страна, руската позиция съдържа сурово предупреждение. Докато официални лица публично отхвърлят способността на „Томахоук“ да променят бойното поле, те последователно представят потенциалното им изстрелване като голяма ескалация. Реториката от Москва е умишлено сериозна: Песков и Дмитрий Медведев, заместник-председателят на Съвета за сигурност, посочиха, че Русия може да интерпретира изстрелването на „Томахоук“ срещу нейна територия като опит за нанасяне на ядрен удар.
„Въпросът с „Томахоук“ е източник на изключителна загриженост за нас. Президентът Путин вече говори за това. Това е специално оръжие; може да бъде конфигурирано за конвенционални или ядрени бойни глави. Има голям обсег и е сериозно оръжие… Сега сме в много драматичен момент, с ескалация на напрежението от всички страни… Военните експерти в чужбина трябва да разберат това“, каза Песков.
Ако Москва наистина интерпретира изстрелването на „Томахоук“ срещу руска територия като опит за ядрен удар, това теоретично би могло да се представи като оправдание за Русия да използва ядрени оръжия – или срещу Украйна, или срещу Украйна и САЩ или други страни от НАТО.
Тази логика се основава на твърдението на Москва, че използването на „Томахоук“ би било невъзможно без прякото участие и насоки на американския военен персонал. Дългогодишните подозрения на Кремъл вече имат осезаеми доказателства, като разкрития във Financial Times потвърждават, че американското разузнаване е ръководило украинските удари по руската енергийна инфраструктура.
Посланието на Москва звучи ясно. Това е пресметнат опит да се повишат залозите до ниво, което би накарало всеки американски президент да се замисли.
В Киев преобладаващото убеждение е, че ядрените заплахи на Москва са блъф, подобен на предупрежденията преди инвазията, които бяха трагично подценени през 2022 г. Логиката е, че самата заплаха от „Томахоук“ вече действа, като Зеленски твърди, че „виждаме и чуваме, че Русия се страхува“ и че този натиск може да бъде използван за мирни преговори.
Но този оптимизъм може да е опасно погрешен. „Томахоук“ може да не променят непременно динамиката на бойното поле, където Русия бавно, но сигурно напредва. В този контекст доставките на „Томахоук“ може сами по себе си да не променят сметките на Путин. Но ако Путин в очаквания си разговор с Тръмп повтори – дори имплицитно – ядреното предупреждение, което е телеграфирал чрез Песков и Медведев, американският президент ще се изправи пред исторически избор: или да продължи с доставките, или да отстъпи.
Съществена опасност е, че Тръмп, окуражен от успеха му в Газа, може да бъде насърчен от ястребите на естаблишмънта да гледа на упоритостта на Путин не само като на геополитически проблем, но и като на лично предизвикателство към уменията му за сключване на сделки. Това възприятие – подхранвано от упорития отказ на самия Путин да спре ударите срещу Украйна – би могло да го тласне към по-твърда линия.
Това би могло да го накара да разкрие блъфа на Москва и да даде „Томахоукс“ на Украйна – преминавайки червена линия, която администрацията на Байдън внимателно избягваше и напълно да възприеме интервенционистката логика на външнополитическата група, която отдавна се стреми към пряка конфронтация с Русия. Алтернативата – отстъпване – в този сценарий би била формулирана не само като разкриване на границите на американската принуда, но и като лично поражение, признавайки провала на собствената си уникална политика на натиск.
Допълнително усложняваща решението е практическата реалност. Както самият Тръмп призна, американският запас от „Томахоук“ не е безкраен – Дженифър Кавана от „Приоритети на отбраната“ изчислява, че има по-малко от 4000 ракети. Тя се съмнява, че САЩ „биха били склонни да споделят оръжието и чувствителната му технология с украинците, особено с риска ракетата или нейните останки да попаднат в руски ръце“.
Освен това предложението е изпълнено със значителни логистични препятствия. Украйна не разполага с военноморски или наземни платформи, необходими за изстрелване на ракети „Томахоук“. Разгръщането им би наложило използването на системата Typhon на американската армия – сложна платформа, която може да не е подходяща за изискванията на украинския фронт.
Докато украински източници говорят за нова пускова установка от американска отбранителна компания, нейната оперативна готовност и ефективност остават недоказани. Най-важното е, че всяка система „Томахоук“ би била изцяло зависима от американското разузнаване, насочване и техническа поддръжка. Тази дълбока интеграция би отбелязала окончателна стъпка към директна конфронтация между САЩ и Русия, преминавайки отвъд предоставянето на разузнавателна информация към активното осъществяване на операции за дълбоки удари.
С пристигането на Зеленски във Вашингтон, натискът за „Томахоук“ представлява кулминацията на една провалена политика. Това не е път към мир, а следващата логична стъпка към конфликта между САЩ и Русия, отдавна желан от „ястребите“. За американските интереси въпросът не е дали Украйна може да удари Москва, а защо Съединените щати трябва да се насочват към ядрена война в конфликт, който не заплашва техния суверенитет. Истинската политика „Америка на първо място“ би отхвърлила тази ескалация, би дала приоритет на дипломацията и би сложила край на опасната фантазия, че сигурността на САЩ се подобрява, като се превърне в пряк участник в опустошителна европейска война.
Автор: Елдар Мамедов
Източник: The American Conservative
