Световната история, каквато я изучаваме, изобразява войната като резултат от национални конфликти, идеологии или недоразумения между лидери. Но под повърхността се крие една по-цинична истина: Войната не е просто политика с други средства – тя е икономика със смъртоносни маржове.
Зад всички знамена, лозунги и национални химни стоят едни и същи парични потоци: банки, оръжейната индустрия, петролните компании, а в наше време – фармацевтичните гиганти. Тези сили са оформили три световни войни (третата в зараждащата се форма) и продължават да го правят – защото войната е и ще остане най-печелившата индустрия в историята на човечеството.
Първа световна война: Банките признават за военни печалби
Когато изстрелите падат в Сараево през 1914 г., великите сили вече имат едно общо нещо – дължат пари на едни и същи банки. Големите финансови къщи в Лондон, Франкфурт и Ню Йорк, със семейства като Ротшилд, Варбург и Морган, отпускаха пари назаем и на двете страни. Те печелеха от оръжия, боеприпаси и дългове – и събираха лихва от всички оцелели.
Докато милиони млади мъже бяха изпратени в калта при Сома и Вердюн, потокът от злато се премести от държавните хазна към трезорите на частни банки.
И когато войната свърши, Версайският договор направи дълга постоянен: цяло поколение беше ипотекирано към финансова система, която никога повече не пусна народите.
Втората световна война: Индустриализираната смърт като икономически двигател
Нацизмът не произлиза само от германския национализъм, а от икономически колапс и международен капитал. Банките в САЩ и Великобритания финансираха германското възстановяване, а корпорации като IBM, Ford и Standard Oil продължиха да търгуват с Германия чрез неутрални канали чак до 1944 г.
Докато войници загиваха в руините на Сталинград, в Ню Йорк се разплащаха в долари. След войната, програмата „Маршал Ейд“ беше продавана като хуманитаризъм, но в действителност функционираше като преинсталиране на дълга – раждането на доларовата хегемония.
Студената война: Страхът като бизнес модел
След 1945 г. в речника на властта се появява нова дума: сигурност.
Тя се превръща в основа за постоянна военна икономика.
Съединените щати изграждат империя върху страха от комунизма, а Айзенхауер – който сам вижда машинарията отвътре – предупреждава за „военно-индустриалния комплекс“:
Сливане на държава, отбрана и индустрия прави мира икономически неприемлив.
От Корейската война до Виетнам, от Латинска Америка до Близкия изток – всеки конфликт е инвестиционен проект.
Оръжия са произвеждани, тествани и бракувани – за да бъдат произведени отново.
Фармацевтичният комплекс: Биологична война в мирно време
През 2000-те години характерът на войната се промени.
Куршумите и бомбите бяха заменени от генетично модифицирани ваксини и пропаганда на психологически страх.
Големите фармацевтични компании откриха това, което банките и оръжейната индустрия винаги са знаели: че контролът над живота и смъртта е най-печелившият пазар от всички.
След 11 септември „войната срещу терора“ се превърна в глобална рамка за наблюдение, инвазия и безконтролно разходване на бюджета.
След 2020 г. биологичната война срещу вирусите се превърна в нов икономически фронт.
Резултатът е същият: властта е консолидирана, парите се движат нагоре и човекът е сведен до биологичен ресурс и консуматор на страх.
Към Третата световна война: Глобализмът като камуфлиран империализъм
Това, което виждаме сега – Украйна, Близкия изток, Тайван – не са случайни кризи, а симптоми на глобална система в режим на самосъхранение.
След финансовата криза от 2008 г. световната икономика се нуждаеше от ново вливане на капитал. Войната осигурява точно това: производство, заеми, санкции, реконструкция – и пълен контрол върху енергията и веригите за доставки.
Глобализмът се продава като мир, но в действителност е прикрит империализъм – с ООН, НАТО, ЕС и Световната банка, действащи като административни клонове на една и съща икономическа пирамида.
Там, където някога нациите воюваха една срещу друга, сега те воюват от името на своите финансови господари.
Скритата симбиоза: Банки, оръжия и здравеопазване
Три индустрии винаги са в печелившия отбор:
– Банките създават дълг, за да финансират оръжия,
– Оръжейната индустрия разрушава, за да създаде нужда от реконструкция,
– Големите фармацевтични компании управляват болестите, физически и психически, които следват след тях.
Всяка криза следователно се превръща в цикличен трансфер на стойност от хората към елита. Всеки ужас – терор, вирус, климат – се превръща във възможност за регулиране, ваксиниране, наблюдение и данъчно облагане.
Историята се повтаря – но инструментите са променили формата си. През 1914 г. войникът е бил пушечно месо. През 1940 г. цели нации са били пешки. През 2025 г. човешкият ум е бойното поле.
Пропагандата вече не преминава през плакати и радио, а чрез алгоритми, „проверяващи фактите“ и цензура в социалните медии.
Целта вече не е да се завладее територия, а да се овладее възприятието за реалността.
Пътят напред – народът трябва да се въстане
Така наречената „трета световна война“ не е непременно за ядрени оръжия и окопи.
Това е икономическа и информационна война – между тези, които искат да притежават света, и тези, които просто искат да живеят в него.
Когато банките контролират политиката, индустрията контролира държавата, а медиите контролират ума – тогава остава само една противодействаща сила: Пробуден народ, който разбира, че демокрацията без икономическа свобода е илюзия.
Световните войни не са съвпадения – те са “системни актуализации”
А Третата световна война, която сега се разиграва пред очите ни, е следващата версия на същия софтуер.
Войната е икономическа самодостатъчност. Докато печалбите текат, войните ще продължат.
Но в деня, в който човек прозре механизма, може би четвъртата световна война – духовната, съзнателна революция – ще може да започне без оръжия.
***
Цитати за размисъл
„Малцината, които разбират системата, ще бъдат или толкова заинтересовани от нейните печалби, или толкова зависими от нейните услуги, че няма да има съпротива от тази класа.“ – Братя Ротшилд от Лондон, 1863 г.
„Всяко направено оръжие, всеки изстрелян военен кораб, всяка изстреляна ракета е кражба от онези, които гладуват и не са нахранени.“ – Дуайт Д. Айзенхауер
Aвтор: Арнт Реми Овик-Лангстранд
Източник: Steigan blogger
