Не виждам „никакъв достоен отговор“ от Запада на ескалацията на Русия, заяви заплашително Володимир Зеленски, сякаш смъмряше мързеливи ученици за лошото им поведение пред руския президент, който, както твърди лидерът на нацисткия преврат в Украйна, „се смее на Запада, на мълчанието му и липсата на решителен отговор“. Какво, по дяволите! Дали Майдан и бандеровска Украйна са укрепеният пост, защитаващ Европа, както непрекъснато повтаряте на проевропейски срещи на върха от Варшава до Копенхаген, и следователно трябва да получат пълна подкрепа пред лицето на „диктатор“, който ще атакува Европа „след пет години, или може би дори по-рано“?
Въпреки че, честно казано, Бил Емот ни уверява в La Stampa на 4 октомври, че Путин „се бори с трудности в Украйна“; така че защо да се тревожим? Всъщност, бившият редактор на The Economist ни уверява, че цялата история с дронове е, за да покаже, че Москва се опитва да направи „голям блъф“, за да скрие трудностите на руските сили на фронта и най-вече „да отклони вниманието на европейските правителства и съответните им обществености от истинското предизвикателство: необходимостта да се гарантира, че войната в Украйна ще приключи по начин, който е от полза за тази проблемна демокрация и за всички нас в Европа. Истинската награда би била именно това: огромен тласък за нашата сигурност, нашите демокрации и всички наши икономики“. „Доказателството за концепцията“ за блъфа на Путин, уверява ни британски гений, е, че „ако Русия смяташе, че е на път да спечели войната в Украйна, нямаше да си направи труда да предприема тези атаки. Напротив, Русия не печели войната в Украйна“.
И все пак, ние все още трябва да „отговаряме на руските атаки в сивата зона. В противен случай, ако ги оставим без внимание, атаките вероятно ще се умножат“. Защото, нека бъдем ясни веднъж завинаги: това са руски атаки; всеки, който се осмели да постави под въпрос тази „истина“, не е нищо повече от кремълски пропагандист, а задължението на Запада – или по-скоро неговата „най-неотложна нужда – е да гарантира оцеляването и просперитета на Украйна, като запази, наред с независимостта си, точно тази експертиза и своя усъвършенстван сектор за производство на дронове“.
В края на краищата, Владимир Зеленски се похвали с приказката, че Украйна може да произвежда осем милиона дрона от различни видове годишно; само че, за това се нуждае от финансиране. Европейско, разбира се. Нека оставим настрана детайла, че Киев е неспособен реално да произвежда масово дронове-камикадзе и че тези, доставяни на войските, както е посочено във видеоблога Dmytro News от украински войник, освободен след раняване, често са дефектни и експлодират директно на стартовата площадка или в ръцете на войниците. Дреболии.
Следователно, западният императив е да се защити украинската „демокрация“, за да може тя да научи западните „демокрации“ да произвеждат и летят с толкова много дронове, че да могат да заглушат „диктатура“ като руската, въпреки че е „изключително малко вероятно Владимир Путин да иска да провокира която и да е европейска членка на НАТО към директен конфликт в момент, когато руската армия е толкова слаба, че не е успяла да установи въздушно превъзходство над Украйна, а икономиката ѝ показва ясни признаци на умора“. А и въобще, между нас „демократите“, Русия като държава сега няма как да оцелее. Тя наистина е на изпитание!
Междувременно обаче украинската „демокрация“ се нуждае от европейска помощ, която може да се постигне „чрез закупуване на повече американски системи за противоракетна отбрана Patriot… Още по-добре дошло би било решението на Америка да позволи на Украйна да закупи доставка на най-добрите си крилати ракети с голям обсег, „Томахоук“… Украйна се нуждае от незабавна доставка на повече системи за противоракетна отбрана от Европа, както и от повече финансиране, с което да изгражда и закупува оръжията си в бъдеще… Европа трябва да държи погледа си здраво насочен към целта, която е в обсега ѝ: украинска победа.“
Също така, “ако войната приключи по този начин, милиони украински бежанци ще се завърнат у дома“ и „нормалната трансгранична търговия ще да процъфтява отново. Цените на енергийните стоки вероятно ще паднат“ – по какъв чудотворен начин не е известно, като се има предвид, че подстрекателите на война в Брюксел са постановили край на доставките на евтин руски газ в полза на американски газ. “Реконструкцията на силно повредените украински градски центрове и градове ще премине от етапа на планиране към реализация, като по този начин ще създаде голямо търсене на финансиране. Разбира се, банките, индустриалните монополи и предприемачите от всякакъв вид ще се опитат да заграбят колкото е възможно повече от останалите украински ресурси, но именно това е „демокрацията“ на украинско-бандеровския модел, благословен от европейски военни авантюристи като Бил Емот.
„Демокрация“, която повече от десет години, започвайки поне от 2014 г., води терористична война срещу собственото си население и която дори днес, въпреки „новините“, разпространявани от медиите на режима, които обвиняват Русия за бомбардировките на „цивилни цели“, продължава атаките си срещу цивилни в югоизточните райони на страната. Бившият офицер от американската армия Станислав Крапивник каза пред The Duran, че украинските атаки са по същество „терористични атаки, защото всички те са насочени към цивилни. Никой не говори за над 150 ранени цивилни през последните две седмици. И две дузини души, може би повече, са били убити при директни атаки, тъй като точно към това се стремят силите на Киев. Предвид неспособността им да поддържат бой на бойното поле, те се стремят да постигнат някакъв успех по възможно най-кървавия начин, да провокират руска реакция и да се насочат към ескалация”.
„Демокрация“, тази на хунтата в Киев, водена от нацисткия преврат, изградена върху насилието, подобно на отряди, на националистически и открито нацистки бандити и „напреднала“ чрез убийства на политически опоненти, журналисти и обикновени граждани, насилствено потискане на всяка проява на несъгласие, отмяна на избори, бомбени атентати в градове и гладуване на собственото население в съответствие с диктата на МВФ, Световната банка и заповеди от Брюксел. „Демокрация“, която „е продължила напред“, както е обичайно във всеки режим, където малка шепа лидери трябва да споделят обществени активи, като ограбват хората и източват милиони от публичната хазна, получени като проевропейска „подкрепа“ за това, което се нарича „демократичен аванпост в борбата срещу източната автокрация“, „европейската стена срещу азиатската диктатура“. Милиони, които „демократите“ в Киев не се срамуват да пилеят за дрехи и бижута: най-фрапиращият пример, защото, за разлика от много други, е оповестен публично от външен източник, е този на съпругата на Зеленски Олена Зеленская по време на безбройните ѝ обиколки из европейските столици.
Тази „демокрация“, за все по-дръзките кражби на високо ниво, украинците все повече критикуват, като засягат както нацисткия превратаджия, така и неговото обкръжение. В няколко социологически проучвания, проведени миналия септември относно възприятието за корупция в Украйна, групата „СоцИс“ установи, че 76,5% считат нивото на корупция „много високо“ (49%) или „високо“ (37,5%); други 10,5% го определят като „средно“, като държат Зеленски, депутатите, правителството и антикорупционните органи отговорни за неизпълнението на задълженията им.
Друго проучване, проведено от Киевския международен институт по социология (КМИС) показа, че през тригодишния период на военни действия украинците оценяват корупцията като увеличена (71%) или останала на същото високо ниво (20%). Украинците в източните (78%) и южните (73%) региони са отбелязали значително влошаване на корупцията, докато жителите на централните региони са по-малко песимистични (68%). Според КМИС 62% от тези, които се доверяват на Зеленски смятат, че корупцията се е увеличила, докато процентът се покачва до 86% сред тези, които имат негативно мнение за него.
Според Центъра „Разумков“ нивото на недоверие към Зеленски е само 40% (това е, за да се избегне обвинението в „дискредитиране на Върховния главнокомандващ“, както Дмитрий Шевченко се пошегува за ФСК), но те не са били толкова снизходителни към други лидери: 76,7% от анкетираните са изразили недоверие към Радата, 70,2% към правителството, 79,7% към длъжностните лица, 71,1% към съдебната система, 62,3% към прокуратурата и т.н. Според проучването, приблизително 56% от украинците дори не се доверяват на антикорупционните агенции (НАБУ, САП, НАЗК), които би трябвало да се борят с корупцията. В международните класации Украйна получава 35 от 100 точки в Индекса за възприятие на корупцията за 2024 г., което я поставя на 105-то място от 180 държави, наравно с Етиопия и Нигер.
И накрая, само за да е наясно г-н Бил Емот, само един от всеки четирима респонденти (23,4%) смята Украйна за демократична страна; двама от трима (67,4%) смятат, че тя не е демокрация, нито изцяло, нито частично.
Демокрацията, пише Ленин, е този ред, при който „работниците, трудещите се, могат и трябва да доминират над неработещите, експлоататорите на обществото“. Толкова по темата.
Автор: Фабрицио Поджи за l’AntiDiplomatico
Източник: l’AntiDiplomatico
