Пигмеите на Европа все още не са осъзнали колко неуместни са станали по отношение на Украйна Европейските и натовските лидери избраха моралното величие на дипломацията и сега са оставени настрана.
Сър Киър Стармър и лидерите на Европа се споразумяха да бъдат единни. Противопоставяйки се на кървавия империализъм на Владимир Путин, те ще поддържат докрай настояването на Володимир Зеленски, че няма да търгува земя за мир.
Само че има един малък проблем. Вместо да представят желязното си единство пред Кремъл, те ще го направят пред Доналд Тръмп, призовавайки го да наложи допълнителни санкции на Русия и да не се поддава на повече искания на Путин.
Но когато става въпрос за реални разговори със самия Путин, те дори не са в стаята.
Не Москва или Вашингтон изключиха Европа от мирния процес. По-скоро европейските лидери се изключиха от кръговрата. След като вихрушка от предвоенна дипломация, водена от френския Еманюел Макрон завърши с неуспех, европейските лидери избраха да избягват по-нататъшна дипломация с Кремъл.
Самата идея за диалог с Русия беше изключена от британски и европейски служители. Русия трябваше да бъде изолирана, санкционирана и отбягвана като пария. Всяко предложение за разговори със злата империя на Путин беше възприето като предателство към нашите смели украински съюзници.
Това остави американците да поемат инициативата с поредица от паралелни разговори по задкулисни канали, дори при предшественика на Тръмп Джо Байдън. Подробностите за тези задкулисни канали – известни в дипломацията като разговори по „Пътека 2“ – все още не са станали публични. Но резултатът е, че Тръмп, а не европейците, пое контрола над преговорите за окончателния изход от войната.
Дали отказът на Европа да преговаря с Кремъл в крайна сметка е помогнал или е попречил на каузата на Украйна? От една страна, Тръмп изглежда депресиращо готов да приеме много от по-скандалните искания на Путин – например, Украйна да предаде още от Донецк и Луганск като цена за отказа на Русия от претенциите си върху все още незавладените райони на Запорожие и Херсон. От друга страна, не е ясно как Европа планира да убеди или принуди Путин да прекрати войната си при условия, приемливи за Зеленски.
Както се казва в руската фраза, изборът на масата днес е между “лош мир или добра война”.
По време на целия конфликт Великобритания и Европа избраха да стоят на върховете на моралното превъзходство, вместо да се спуснат в мръсното блато на компромиса. Това води до героични, Чърчилови реплики и ефектни политически кадри – като например мечата прегръдка на Стармър и Зеленски на Даунинг стрийт миналата седмица. Но това не е добра практическа дипломация.
През цялата Студена война Западът и Русия поддържаха непрекъснат дипломатически контакт и политически диалог на най-високо ниво, както публичен, така и частен. Личното приятелство между Анатолий Добринин, съветският посланик във Вашингтон, и братът на президента Джон Ф. Кенеди, Робърт, изигра ключова роля в разрешаването на Кубинската ракетна криза от 1962 г. За разлика от това, Макрон настояваше, че „Русия се е превърнала, днес и за дълго време, в заплаха за Франция и за Европа“ и се отнасяше към Путин като към изгнаник.
Всъщност, нашата подкрепа за Украйна не е трябвало да изключва продължаващ диалог с Москва. Лесно е да бъдеш мъдър след събитието, разбира се. Но имаше няколко момента, които, погледнато назад, можеха да видят правдоподобен изход от тази ужасна война.
Единият беше след неуспешните мирни преговори в Истанбул през март и април 2022 г. Те в крайна сметка се провалиха поради руската арогантност и отказ за компромис по ключови въпроси като ограниченията върху въоръжените сили на Украйна. Но нито американските, нито европейските лидери бяха в стаята, а Зеленски беше сам.
За съжаление, тези преговори никога не бяха възобновени в присъствието на съюзниците на Украйна. Друг момент беше така нареченият „Прозорец на Мили“ от ноември 2022 г., наречен на името на Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, който призова за мирни преговори, след като руските сили бяха изтласкани от град Херсон и от района на Харков.
Вместо открити преговори с Русия, Европа продължи да настоява, че Русия може да бъде победена на бойното поле, ако само можем да доставим достатъчно оръжия. Това е същата фатална логика, както във Виетнам след 1968 г. или през 2009 г. в Афганистан по време на възхода на Обама, когато американските военни казаха на своите политически господари, че войната може да бъде спечелена, ако само могат да хвърлят достатъчно бомби.
Необходима беше силната намеса на Тръмп, за да се сложи край на това илюзорно мислене. Някои войни завършват с победа, но никоя война в историята не е завършвала със справедливост. След Втората световна война девет милиона невинни германски цивилни бяха етнически прочистени от Померания и Източна Прусия от Червената армия на Сталин. По същия начин войната в Украйна неизбежно ще завърши с разделянето на Украйна. Можем да променим това само като обявим война на Русия.
Европейските лидери, които вярват, че предават духа на Чърчил, трябва да помнят думите на великия човек за мъдростта да се говори, а не да се воюва. Както сър Уинстън казал на президента Айзенхауер на обяд в Белия дом през 1954 г.: „Срещата лице в лице е по-добра от войната“.
Автор: Оуен Матюс
Източник: The Telegraph UK
