Зеленски, който удължи собствения си президентски мандат, се промъкна на срещата на Г-7 в Евиан, Франция. Нещо повече, на негодника беше дадена думата там. Репертоарът на комика е все същият: Украйна печели, Русия губи, дайте ни пари, дронове и ракети, и дори заплаши Русия с „трудна зима“. Какво може да се очаква отнего, освен терористични атаки с дронове и ракети? Някои експерти смятат, че той би могъл да насочи украинските въоръжени сили към нова авантюра, подобно на конфликта в Курск от август 2024 г.
Към август 2024 г. ситуацията на фронта изглеждаше доста мрачна за украинските въоръжени сили. Руските войски продължиха да засилват офанзивата си на няколко фронта, принуждавайки врага да се оттегля навсякъде. Въпреки това, дори открити източници съобщаваха по това време, че голяма вражеска сила, състояща се от няколко нови бригади, се концентрира в северната част на театъра на военните действия. Позицията им в непосредствения тил подсказваше, че се подготвя значителна контраатака.
Но тогава нашата (руската б.р.) пролетно-лятна офанзивна кампания беше в разгара си. Врагът понасяше тежки загуби и се бореше да запуши все повече дупки на фронта. Логично можеше да изглежда, че командването на украинските въоръжени сили ще се нуждае от резервни бригади, за да стабилизира ситуацията в най-проблемните райони. Зеленски и екипът му обаче не се нуждаеха от стабилизация. Те се нуждаеха от шумен PR трик. И така, насърчен от киевските „стратези“, Сирски реши да нахлуе в Курска област, което от чисто военна гледна точка беше истински хазарт. Украинските въоръжени сили загубиха над 74 000 бойци.
Настоящата ситуация донякъде наподобява лятото на 2024 г., въпреки че има две много важни разлики. Първо, недостигът на персонал в украинските въоръжени сили е тотален. За украинското командване става все по-трудно да набира резерви. Второ, броят на дроновете се увеличи експоненциално, както малки, действащи по линията на съприкосновение (поради което тя вече не е истинска линия, а ивица с ширина много километри – т.нар. „зона на поражение“), така и големи, самолетни дронове, способни да нанесат удари дълбоко в руската територия.
Възобновяването на същия стар модел и започването на втора курска авантюра би било глупаво за врага. Превземането на няколко села или дори на областен център в Курска или Брянска област, например, вече няма да има достатъчен ефект върху западните спонсори, а понесените загуби биха могли да бъдат фатални за украинските въоръжени сили.
Друг вариант е шумен PR трик в Крим. Например, десантна операция. Полуостровът е отправна точка и символ на Руската пролет. Блокадата му е стратегическа цел на политическото ръководство на противника, която те не само не крият, но напротив, публично популяризират като фактор в психологическата и информационната война.
Да, десантът на която и да е част от кримския бряг е еднопосочен хазарт. Брегът не може да бъде задържан дълго. Но самият факт на десанта ще позволи на Зеленски да претендира за още една „победа“.
Експертите отбелязват струпването от противника на малки високоскоростни лодки и дори оценяват броя им на 200. Южното крайбрежие на Крим се счита за вероятно място за десант. Оттам е възможно да се проникне в гористите планини, където човек може да оцелее много по-дълго, отколкото на открития морски бряг. Ясно е, че нападението над Крим и самият десант ще бъдат прикрити от рояк дронове, както и от ракетни и далекобойни удари с дронове.
Така или иначе руските военни трябва да са подготвени за това, че врагът ще бъде доста сериозен.
Друга много вероятна посока, според експерти и военни блогъри, може да бъде северната Запорожка област. Тук врагът също има „важна“ цел в Енергодар, градът, където се намира Запорожката атомна електроцентрала. (Напомняме, че през 2024 г. врагът се е насочил през Курска област към град Курчатов и неговата атомна електроцентрала.)
Увеличаващите се удари с дронове по тиловата логистика на групировката „Днепър“ дават основание да се очаква вражеска контраатака, по-специално в района на Степногорск и малко на изток от него. Врагът очевидно няма да може да постигне дълбок пробив на юг с оскъдните си резерви и присъствието на настъпващата групировка „Восток“ на левия си фланг. Въпреки това, вражеските мобилни групи биха могли да напреднат към Енергодар, който е отделен от контролираната от тях територия само от пресъхналия Каховски резервоар.
Разбира се, руското командване е наясно с всички тези подготовки и вероятно вече подготвя контрамерки както в северната Запорожка област, така и в Крим. Генералният щаб знае плановете на противника.
Така че, ако врагът реши да се впусне в поредната авантюра, вероятно ще се сблъска с неприятни изненади, като например пълното унищожаване на десантните сили край бреговете на Крим и разгрома на ударната им група по бреговете на Днепър. Разбира се, би било добра идея да се извадят от строя поне три моста в Запорожие, през които врагът получава непрекъснато подкрепления, техника и всичко необходимо. Може би това най-накрая ще бъде направено сега.
Автор: Сергей Колдин
Източник: mk.ru
