Петер Сучиу
Украйна отказа да се съгласи с водения от САЩ мирен план, който по същество би дал територия, включително Крим, на Русия, в замяна на почти нищо.
Нещо повече, Москва призова Украйна да гарантира постоянен неутралитет и никога да не се присъединява към НАТО, което определи тези искания като нерелевантни.
В отговор изглежда, че Русия се е върнала към познатия си сценарий, а именно, тя заплаши, че може да използва ядрени оръжия, ако бъде заплашена.
Миналия ноември руският президент Владимир Путин подписа актуализация на ядрената доктрина на Русия, която потвърди, че атомните оръжия остават последна мярка за защита на суверенитета на Русия, но разшири обхвата на заплахите, изискващи атомно възпиране. Това включваше атаки от неядрени държави, подкрепени от ядрени сили. С други думи: Украйна. Ако Киев предприеме конвенционален удар по руските градове, който включва използването на оръжия, доставени от Запада, тогава Москва би могла да възприеме подобна атака като идваща директно от Запада.
Ходът миналия ноември беше направен, след като администрацията на Байдън одобри използването от Киев срещу Русия на далекобойни ракети, произведени в САЩ.
В четвъртък говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че ревизираната ядрена доктрина е ясна по отношение на условията, при които Русия може да използва ядрени оръжия. „Нашата доктрина ясно очертава условията, при които могат да бъдат използвани ядрени оръжия. Според руската държавна информационна агенция ТАСС, тази доктрина е достъпна за обществеността“, каза Песков на пресконференция.
Русия удвоява усилията си срещу мирните преговори, готова е да натисне „червения бутон“
Изявлението на Песков последва коментари, направени от секретаря на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу, който заяви пред ТАСС по-рано през деня, че всяко разполагане на западен военен персонал в Украйна, дори в мироопазващ капацитет, може да се разглежда като ескалация, водеща до Трета световна война. Москва категорично се противопоставя на всяка сделка, която би могла да доведе до разполагане на западни мироопазващи войски в Украйна като част от прекратяване на бойните действия.
„Разумните политици в Европа разбират, че прилагането на този сценарий може да доведе до конфронтация между НАТО и Русия или дори да предизвика Трета световна война в бъдеще“, предупреди Шойгу. Той допълнително предположи, че такъв персонал би прикрил опита на Запада да получи контрол над Украйна и нейните минерални ресурси.
„Може би е по-правилно да се нарекат такива войски нашественици или окупатори“, добави Шойгу. „Защото това биха били войски от онези страни от НАТО, срещу чието присъствие Русия се противопостави още преди специалната военна операция.“
Бившият руски министър на отбраната и близък съюзник на Путин също така твърди без основания или доказателства, че „миротворците“ ще бъдат използвани от това, което той нарича „нацистки режим“ в Киев, за да преследват последователите на Руската православна църква и да „лишат рускоезичното население“ в Украйна от говорене на родния си език, като същевременно отнемат културата и традициите им.
„Това не би била мироопазваща мисия“, заключи секретарят на руския Съвет за сигурност, подчертавайки, че „истинското глобално мнозинство е показало малка склонност да се присъедини към подобни „мироопазващи“ инициативи“.
Тръмп изразява разочарование от мирните преговори за Украйна
Президентът Доналд Тръмп, който изрази разочарование от украинския президент Володимир Зеленски за отказа му да се съгласи с мирните условия, предложени от Вашингтон, заплаши да се оттегли изцяло от мирния процес.
Тръмп е известен с кампанията си за прекратяване на войната „още в първия ден“. И все пак мирните преговори са в застой, тъй като той наближава 100-ия ден от управлението си, който политическите експерти използват, за да оценят ранния успех на една администрация.
Нараства броят на спекулациите, че Белият дом може просто да си измие ръцете от конфликта, твърдейки че Украйна не е склонна да приеме загуби в замяна на мир. Тръмп също така призова Европа да поеме по-голяма роля в мирния процес и да осигури сигурността на Киев.
Според Newsweek, едно от настоящите предложения призовава „европейски войски да наблюдават прекратяването на огъня по фронтовата линия от 620 мили, въпреки че няма потвърждение, че това е близо до осъществяване“.
Списанието също цитира данни на Зеленски от януари, според които ще са необходими над 200 000 войници. Това предложение е това, което Шойгу нарече окупационни сили, а не мироопазващи сили, дори когато Зеленски повдигна идеята.
Нито мирно споразумение за Украйна, нито сделка за минерали
За Белия дом, неуспехът да се осигури мирно споразумение може също да означава, че САЩ не могат да си осигурят достъп до украинските минерали. Източноевропейската страна разполага с близо две дузини от петдесетте минерала, които Министерството на вътрешните работи на САЩ счита за „стратегически критични“. Това включва титан, който се използва в аерокосмическата индустрия, химическата обработка и медицинските изделия, и литий, ключов компонент в технологията на батериите. Освен това Украйна разполага с големи находища на уран, графит, манган и редкоземни метали като итербий и прометий.
И все пак, както Брандън Дж. Вайхерт писа за The National Interest в началото на февруари, само седмици след началото на втория мандат на Тръмп, „Ако новият американски президент е ангажиран с идеята да притежава редкоземните минерали на Украйна, тогава Съединените щати рискуват повече, а не по-малко конфликти с Русия.“
Може би Тръмп, който е известен с това, че прави всичко транзакционно, е осъзнал, че Америка няма никаква полза. САЩ може би вече не са ангажирани с мира в Украйна, защото не искат присъствие там.
Това може да е добра новина за Кремъл.
Източник: nationalinterest.org
