Матеуш Пискорски
Глобалната тарифна война, която Доналд Тръмп обявява на целия свят, е отчасти елемент от спектакъла, типичен за тръмпизма като форма на политика. Но има и други аспекти.
Това представлява преход от военно-политическа конфронтация към конкуренция в икономическата/геоикономическата област. Това несъмнено е и проява на протекционизъм, невиждан от дълго време в икономическата история на Съединените щати, който все още беше жив като идея сред местните икономисти и политици, въпреки че представляваше по-скоро опозиционна тенденция във времената на триумфа на глобализма и либерализма. Икономисти ще коментират последствията от следващите ходове на Тръмп. След известно време ще научим и за тяхното въздействие върху американската и световната икономика.
Струва си да разгледаме нещо друго, нещо много по-близко до нас: съдбата на европейската икономика в този контекст. Несъмнено ще претърпи многомилиардни загуби. Все повече и повече фабрики ще изчезнат от картата на нашия континент, премествайки се през Атлантика, за да избегнат плащането на непосилни тарифи. Това разбира се означава премахване на работни места в Европа и следователно окончателен край на сегашния модел на социална държава, който направи нашия регион относително привлекателен.
Струва си да се обмисли как Европа би могла да отговори на американските тарифи и как би могла да се опита да се върне на пътя на икономическото развитие. Тук няма много опции.
Настоящата криза на европейската икономика не е резултат от охлаждане на отношенията й с Америка. Тя се появи много по-рано и решението на Тръмп може само да задълбочи явления, които се случват от няколко години насам.
Обикновено се споменават три основни причини: 1) политиката на пандемията и локдауните, които задушават европейските компании; 2) Зелената сделка, ограничаваща конкурентоспособността на европейската индустрия, селското стопанство и услугите; 3) санкциите, наложени на Русия и вноса на енергийни ресурси от нея.
Тези три мощни удара разбиха европейската икономика на парчета и не знаем дали това не е нейният окончателен нокаут. Изглежда обаче, че нашият континент все още може да се възстанови с последни сили, като премахне причините за кризата.
Първата вече е невъзможна – можем само да гарантираме, че появата на друг вирус няма да предизвика също толкова безумни реакции на държавно и европейско ниво. Втората можем да премахнем без големи проблеми. Всичко, което е необходимо, е законодателна воля на ниво Европейски парламент и отделни държави-членки, за да се гарантира, че най-вредните разпоредби на Зелената сделка свършват в кошчето, където им е мястото. Третата е въпросът за политическата воля.
Европа може по всяко време да предложи на Русия не някакво нулиране, а просто връщане към нормални търговски отношения, основани на взаимноизгоден обмен. При условие, разбира се, че Москва все още е заинтересована от такова подновяване на сътрудничеството.
За съжаление, в момента нашият континент е този, който би действал като молител. Руската индустрия, предимно минната, вече успя да премине към други пазари на продажби. Полша може да играе ключова роля в процеса на европейско-руската нормализация и по този начин в опитите за изграждане на пространство на евразийско сътрудничество, за което генерал Шарл дьо Гол говори преди години (от Лисабон до Владивосток). Достатъчно е да направим два хода: затваряне на нашата територия за всякакъв транзит на оръжия и военна техника към Украйна и пускане на газопровода Ямал или дори връщане към предложението отпреди години – изграждане на втора линия на този газопровод.
Следователно Полша може да изиграе историческа роля за целия ни континент. Може, ако някой във Варшава реши да премахне мухлясалата основа на фалшивата външна политика, която следваме от 1989 г. насам: слепия антирусизъм. Трябва да сме изключително благодарни на Доналд Тръмп, защото последвалите му действия показват по много брутален и директен начин, че трансатлантическата общност и концепцията за Запада са пълни абстракции в света на политическия реализъм и тежките игри.
Алтернативата на промяната в полската и европейската политика, описана накратко по-горе, е войната. Ето докъде неизбежно трябва да доведе планът за милитаризиране на Европейския съюз, който измамно напомня действията на Третия райх, с цената на дълг от поне 800 милиарда евро.
Затова трябва да преценим, въз основа на собствения си исторически опит, кой от тези пътища е по-изгоден, по-безопасен и по-рационален за нас.
Източник: Myśl Polska
