БРЮКСЕЛ – Доналд Тръмп е непредсказуем, но някои насоки за бъдещето на американския ангажимент в Европа се очертават с известна яснота.
В обобщение. Никакво прибързано отстъпление нито от Стария свят, нито от Украйна (засега), но в замяна европейците ще трябва да направят повече за сигурността си и в същото време да бръкнат в джобовете си. Президентът всъщност иска да “съкрати американския контингент с една пета” – около 20 хиляди души – и възнамерява да поиска “финансово участие” за издръжката на останалите войски от тази страна на Атлантика.
„Разсъжденията на Тръмп – доверява европейски дипломатически източник на ANSA – са, че обсипаните със звезди войски представляват възпиращо средство и следователно разходите им не могат да бъдат подкрепени само от американските данъкоплатци“.
Е, още е рано да се каже колко ще е сметката, разговорът е още в зародиш. Прегледът на обмена, който магнатът е имал досега с европейските лидери, ни позволява да изкристализираме някои фиксирани точки, които обаче трябва да бъдат превърнати в конкретни политики.
На първо място е необходимостта от увеличаване на военните разходи. Тръмп се върна към разчитането на 5% от БВП като нов стандарт на НАТО. Това е огромна цел. „Все още не сме успели да достигнем 2%, както е официално определено сега“, отбеляза министърът на отбраната Гуидо Крозето, преди съобщението си до Камарата относно Украйна. Следващата среща на върха на НАТО ще е в края на юни, ще видим дали ще си поставят друга цел.
Какво влияние може да има този избор върху страната ни? Точният брой е чувствителна информация и следователно не може да бъде разкрит, но се смята, че американските военни, присъстващи в Италия, са около 12 хиляди, включително тези, които действат под флага на НАТО. Точният брой на американските бази на националната територия също не е известен (някои оценки сочат около сто). Сред най-важните са Авиано, Неапол, Сигонела, Камп Едерле (Виченца), Камп Дарби (Пиза) и Гаета (Латина).
А в Европа има такива, които открито следват Тръмп. „Прави сте, че не харчим достатъчно за отбрана“, каза върховният представител Кая Калас по време на речта си в Европейската агенция по отбрана (EDA). „Миналата година страните от ЕС колективно са похарчили средно 1,9%, докато Русия – 9%.“
Комисарят по отбраната Андриус Кубилиус отиде по-далеч. „Литва ще отдели 5-6% за отбрана през следващите няколко години: аз съм литовец и затова съм пристрастен, но мисля, че това е, от което се нуждаем“, коментира той.
Като оставим настрана лафовете на Тръмп, има ясна пътна карта за връщане на ЕС в правилния път. Започваме с неформалната среща на 27-те лидери на 3 февруари, посветена именно на отбраната, като дебатът ще даде ключови индикации за изготвянето на „бялата книга“, по която Калас и Кубилиус работят в тандем.
В същото време НАТО бърза да одобри целеви показатели за потенциала – точни ангажименти на всяка страна – до срещата на министрите на отбраната през май. След това топката ще премине към държавните и правителствените ръководители: в края на юни, през същата седмица, ще се проведе срещата на върха на НАТО в Холандия и Европейският съвет в Брюксел, посветен на отбраната. Ако някога е имало “Д” ден за отбелязване в календара, това е този. Каква ще бъде точката на въздействие? За генералния секретар Марк Рюте „магическото число“ може да бъде около 3,6% (което също би предвидило увеличение на разходите за САЩ, като се има предвид, че е около 3,3%).
Като страничен ефект е украинският конфликт. Тръмп изглежда е бил убеден – доверява източникът – да не избира пътя на едностранно разединяване, защото това ще бъде оценено като “втори Кабул”. „Той не иска подобен сценарий да се свързва с името му“, обяснява дипломатът. Президентът на САЩ обаче настоява европейците да “поемат финансово” украинската тежест, тъй като Тръмп я смята по същество за “европейски проблем”. Но и тук сме едва в началото на разговора.
Източник: ANSA; Превод: Opposition
