От редакцията на 33kanal. В живота ни, особено по време на война, има толкова много невероятни истории и сред тях са такива, за които искаме целият свят да научи. Или обратното – душата ви боли от това, но не можете да го признаете на никого. Затова ни пишете за невероятни истории, които са се случили с вас или вашите близки и приятели. Конфиденциалността е гарантирана. С тази история започваме тази вече редовна рубрика на 33kanal. С уважение, нейният водещ Татяна Редко.
“Благодаря Ви, че ми давате възможност да излея душата си. Затова искам да споделя с читателите това, за което не мога да говоря публично. Майка съм на син, загинал на фронта. Той беше единственото ми дете и го отгледах без баща. Гордея се, че израсна не като уклонист, а като патриот.
Но още преди подвига му видях как моето дете изпитва голямо страдание… от жена си. В първите дни на конфликта синът ми Сергей отиде доброволец на фронта. А съпругата и дъщеря му са сред първите бежанци, заминали за Германия.
Синът ми се бори и знае в чие име – многократно е казвал, че защитава мен, страната, в която трябва да живеят дъщеря му и жена му. И изпращаше пари, за да нямат проблеми.
Неочаквано синът ми получава първата си отпуска и законното право да посети жена си. И така той отива при тях в Германия… Но тя е в апартамента, който й е даден като бежанка,… с друг мъж. Съпругата не губи време. Там тя се запознава с уклонист, който заминава за ЕС по купени документи.
„Ти си никой за мен, защото избра Украйна и войната. А сега имам облаги и мъж до себе си и вече не ни трябваш. Забрави ни“, казва тя на прага и дори не го допуска в дома. Синът ми намира някакъв хостел, за да пренощува. Колко болка е било това за него.
Сергей, както се казва, се върна на фронта, „почернен“ от предателството. “Мамо, как така ние, патриотите, не сме нужни на никого? Защо украинските жени избират уклонисти? Те напуснаха, ползват се от предимствата, благодарение на хора като нас, а след това така нагло плюят в душите ни?”
Сергей замина с тежко сърце в Запорожко направление. Беше ранен е и демобилизиран. Втора група инвалидност… имаше законното право да живее като другите. Но не можа да живее дълго в тила.
Синът ми не издържал на тиловите грабежи и отново стана доброволец. Той подписа договор. И в самия ад. Въпреки че му предложиха да остане в тила. Всичко това е заради предателството на жена му, която не само живя с друг мъж повече от две години, но и му изпрати снимка с него. Просто изгори сърцето и душата му. Тя пусна и в социалните мрежи как е на почивка с новия си любим в Турция. Доброжелателите, разбира се, също изпратиха тези снимки.
Синът ми поиска развод. Но тя го игнирира. В същото време тя заяви, че никога няма да се върне в „тази страна“. Никога, никога.
Тогава защо тя игнорира документите за развод? Явно новият още не е сигурен… А може би е чакала “известието за смърт” на сина ми…
Новината за смъртта на сина ми дойде и ме уби. Какъв живот е сега без него!
Сергей беше придружен от приятели, аз и загрижени сънародници. Но тази жена дори не дойде на погребението и не доведе дъщеря си със себе си. Представяте ли си, по време на погребението тя публикува снимка от почивката си в Египет, който е много далеч от Украйна.
Но когато дойде моментът, те изпратиха своя адвокат да вземе средствата на мъртвия ми син войн за нея и детето.
Разбирам, детето е да, дъщеря му и за това няма спор… Но каква съвест трябва да има една жена, която изгони, не подкрепи и накрая стъпка моя син, за да иска тези “погребални” “плащания?
Оказва се, че синът ми не й е нужен жив, а мъртъв, нали? Затова не се разведе. Или може би същият този уклонист е виновен?
Затова искам да стигна до истината. Моля изпадналите в подобна ситуация да подкрепят и помогнат. Защото, ако тя категорично съди за тези средства, синът ми ще бъде убит втори път. А за другите нека това да е за урок, страшна истина.”
Източник: 33kanal.com; Превод: Opposition
