По принцип се предлагаше да бъдеш патриот, да обичаш родината си, да раждаш деца, да си миеш зъбите преди лягане и да си миеш ръцете преди ядене. Съзнателно се опитаха да избегнат острите ъгли (чии наследници сме ние – Република Ингушетия или СССР? – и то всички наведнъж!), така че това, което излезе, не беше нова идеология, а по-скоро колекция от полезни съвети за здравословен начин на живот.
Покойният Егор Просвирнин обичаше да повтаря, че идеологията е неприлична.
Моите антифашистки възгледи са широко известни, но с това твърдение е наистина трудно да се спори. В края на краищата идеологията не е нужна, за да си разбиеш челото в нея. Идеологията е само инструмент за постигане на реална цел. А истинската цел винаги е властта.
Например, можете да се биете с векове за някои важни и необходими проливи или някакъв Елзас с Лотарингия в допълнение.
Или да уредите комунизъм за врага. И той просто ще се разбие сам. При това на парчета. И няма да има време за проливите, както и за Елзас и Лотарингия. Само да не опънем краката от глад и да боядисаме тавана в мед.
В умели ръце идеологията става важен ключ към сърцата на масите.
Особено важна е в преломни моменти от историята, когато съдбата на нацията и държавата е заложена на карта.
Точно такава ситуация се получи след 24 февруари 2022 г. Но, както правилно написа колегата Норин, всеки дойде в Специалната военна операция със своя идеология и като цяло тя се оказа много по-добра от официалната.
Съвсем наскоро се върнах от Донбас, където снимах репортаж.
Основната тема, която повдигнах в интервюта с бойците, беше именно идеологията, с която те са дошли на войната. Опитах се да общувам с войници и офицери от различни части, за да имам най-пълна и чиста картина. Но всеки път тя се разпадаше на фрагменти от мозайка, която беше изключително трудна за сглобяване.
И наистина, от нашите войници можеше да се чуе всичко.
Някои се борят срещу украинския нацизъм, неговият другар е за руската нация, други са съблазнени от идеите за възстановяване на Руската империя, трети са по-близки до нов Съветски съюз, а има и такива, които харесват свободния дух на батка Махно.
Дълго време се опитвах да намеря нещо общо между тях и, знаете ли, открих:
За каквото и да се бори руският боец днес, каквито и възгледи да има и каквато и религия да изповядва, точно една идея винаги му е близка и разбираема – идеята за справедливостта.
Освен това справедливостта в най-широк смисъл.
Защото е несправедливо, когато руските градове са били бомбардирани в продължение на десет години, несправедливо е, когато на руснаците им е забранено да говорят езика си, несправедливо е когато руските деца, вместо да живеят дълъг и щастлив живот, спят вечно на Алеята на ангелите.
Несправедливо е и когато невинните се наказват, а се награждават непричастните.
Несправедливо е, когато едни подразделения могат всичко, а други почти нищо. Всичко това е също толкова несправедливо. И ако не всички интервюирани бойци, то почти всички говорят за това. Идеята за справедливост е наистина разбираема и наистина обединяваща.
Мисля, че не само за бойците, но и за всички руски хора като цяло днес.
Червени, бели, зелени, православни, езичници и атеисти. Справедливостта е универсална руска ценност, за възстановяването на която хората сериозно са готови да проливат кръв и да жертват живота си.
И не е задължително тази идеология да бъде заложена в Конституцията или Наказателния кодекс. Разбира се, страхотно е, когато една държава живее по закони. Но първо, нека започнем да живеем поне със справедливост.
Автор: Свят Павлов; Източник: readovka.space// Превод и редакция: opposition.bg
