Една от основните разлики между културата на средната класа и културата на работническата класа е, че децата от средната класа се насърчават да се стремят да бъдат различни от другите, да се гордеят със своята индивидуалност и да развиват свой собствен уникален стил във всичко. Културата на работническата класа поставя по-голям акцент върху солидарността и демонстрирането на групова принадлежност.
Някои се стремят да бъдат различни от другите, други са щастливи да се слеят с групата.
Това се проявява не само в избора на облекло, но и в избора на езикови конструкции, желанието да се използват думи на други хора като цитати от реклами, меми или поговорки или, обратно, в отхвърлянето им, в твърдението, че и речта и мисленето на говорещия са уникални и напълно нешаблонни.
Символи на класовия статус
Главното в управлението на впечатленията за вашата класова принадлежност е способността да се преструвате, че изобщо не се опитвате да ги управлявате.
Направеното впечатление, въпреки видимото нежелание да се направи, е най-силно. Най-лошото, което може да се случи, е да бъдете хванати да се опитвате да минете за някой, който не сте (знаменитост, с която сте в смътна връзка, бляскава звезда от женско списание). При закупуване на скъпи чанти размерът на емблемата ще бъде в отрицателна корелация с доходите на купувача. Както показа едно остроумно проучване, колкото по-висок е доходът, толкова по-малка е емблемата; най-богатите биха предпочели изобщо да не се забелязва. Най-големите емблеми обикновено се намират на фалшиви стоки.
Следователно емблемата на известен производител трябва да бъде премахната веднага след закупуването на артикула (а ако не може да бъде премахната, артикулът не трябва да се купува).Ако изобщо е позволено на дрехите да сигнализират за класата на носещия ги, те трябва да го правят чрез кройка и материал, а не чрез марка.Истинският представител на висшата класа има свой собствен шивач.От прехвърлянето на сигнализиращата функция към материалите следва безусловното отхвърляне на евтини и устойчиви синтетични тъкани в полза на памук, лен или вълна.Ролята на „естествеността“ в класовия символизъме тема на много страници в отличната книга на Пол Фюсел „Class: A Guide Through the American Status System“. Като цяло, колкото по-високо в класовата йерархия, толкова по-голямо значение се придава на качества, за които по принцип е невъзможно да се каже дали се дължат на усилията на индивида или са подарък от съдбата, но които във всеки случай са привлекателни и завидни , като физическо здраве, например.
В икономически развитите страни индексът на телесна маса показва устойчива отрицателна корелация с доходите, достигайки до минус 0,6 за белите жени в Съединените щати.
Честотата на посещение при зъболекар веднъж годишно показва добро състояние на зъбите; веднъж на всеки шест месеца означава вероятни проблеми, както и по-редките посещения.
Важното е не толкова какво ще облечете в крайна сметка, например в ресторант (ако изхвърлим съвсем екстремни варианти като бански), а по-скоро дали ще си личи, че редовно посещавате такива места и знаете как да се държите в тях.
И не трябва да публикувате селфи с Айфеловата кула на заден план: това може да създаде впечатлението, че първо искате да се похвалите и второ, че сте посетили Париж, което не е необичайно за средната класа.
Решетъчност на културата и външния вид
Обща характеристика на съществуващите сега статусни култури на висшата средна класа в западните общества, е тяхната ниска „решетъчност“, свойство, описано за първи път от антрополога Мери Дъглас.
Решетката означава поддържане на твърда класификационна мрежа, която разграничава категориите индивиди (мъже от жени, по-възрастни от по-млади) и ситуации (официални и неофициални, работа и семейство). В културата с висока решетка мъжът винаги е облечен и подстриган по различен начин от жената, у дома той е облечен по различен начин, отколкото на работа и в специален момент, различно от рутинния. Пол Фюсел отбелязва, че в Америка най-точната скала за измерване на социалния статус би била дистанцията между домашните и официалните дрехи: висшата средна класа винаги носи приблизително едно и също нещо, докато пролетариите носят спортни панталони у дома, а при специални поводи обличат костюм, в който се чувстват отчайващо неудобно.
Важно е да се отбележи, че ниската решетъчност на статусната култура на висшата класа не е универсалия.Културата на европейската аристокрация е била високорешетна в продължение на векове.Гостувайки при приятели, Бърти Устър трябваше да се преоблича най-малко четири пъти на ден.Но още през 30-те години ритуалът на задължителното обличане за обяд и вечеря остава в миналото и навсякъде, с изключение може би на няколко кралски двора, погребалния бизнес и консервативните банкови среди, триумфира различен модел, размиващ границите между ситуативно благоприличие, както и това, което преди маркира различията между категории хора, например мъже и жени.Дълга коса при мъжете и къса коса за жените, преминаване от традиционните „момичешки“ цветове на женската гама (розово, бяло, нежно синьо) към по-студени „мъжки“ тонове или агресивно каки, заличаване на твърдата граница между мъжки и женски предмети в гардероб (например отпадането на женските високи токчета от ежедневната употреба) и твърдото разделение между мъжките и женските форми на работа и свободното време -всичко това беше част от същия процес на изтриване на традиционните класификации.
В този контекст интересна е съдбата на окосмяването по лицето на мъжете.
В Русия, както очевидно и в много други страни, мустаците, които ясно показват, че принадлежат към мъжкия пол, са атрибут на високорешетъчна култура. В същото време брадата се разпространява сред носители на култура с изключително нисък статус. Способността на брадата да подчертава противопоставянето между свободните артисти и служителите, чиновниците, на които през 20 век корпоративният дрескод забранява да носят бради, превъзхожда способността й да символизира мъжествеността. Същото общо правило ще важи и за правилата на етикета за представители на различни категории: колкото по-високи, толкова по-унифицирани ще бъдат те. Изключена е възможността мъжете да поздравяват мъжете по един начин, а жените по друг начин.
За ужас на учителите по литература, жените, считани за въплъщение на аристократичма, изобилно използват нецензурен език, традиционно свързван с мъжествеността.
Но трябва да помним, че псувните трябва да се използват само в прякото им значение, а не като междуметия, в противен случай те ще си помислят, че имате ограничен речник, а също и на трезва глава, в противен случай те ще останат с впечатлението, че вие самите се притеснявате от тях. Донякъде парадоксално, възприемането на идеологията, нивелираща различията между половете, е удобен инструмент за очертаване на класови граници, позволявайки на жените от средната класа да се чувстват интелектуално превъзхождащи жените, стоящи по-ниско в социалната йерархия и с чиста съвест да ги изключват от социалните си кръгове, ако откажат да бъдат просветени.
Автор: Михаил Соколов; Източник: postnauka.org// Превод и редакция: opposition.bg
