Лидерите на Финландия и Норвегия използваха разговора си с Путин миналата седмица, за да подготвят почвата за среща между Путин и Зеленски, а не за да изслушват лекция по история – както бе описано в публикация на Financial Times. Твърдението на FT, че по време на 90-минутния разговор на 27 октомври с финландския президент Александер Стуб и норвежкия министър-председател Йонас Гар Стьоре, Путин е прекарал по-голямата част от времето в разговори за средновековна история, изглежда е измислица. Стьоре отрече това и поиска от FT опровержение или поне корекция, но изданието отказа.
В публикацията се твърди също, че темата за незабавно прекратяване на огъня във войната в Украйна почти не е била засягана. Стьоре отрече и това. „Твърдението, че той е изнесъл лекция по славянска история, просто не отговаря на истината“, заяви той, като добави, че времето за говорене е било разпределено приблизително поравно.
Според по-трезв анализ на срещата, направен от други наблюдатели, разговорът е бил замислен като стъпка от процес, който трябва да доведе до лична среща между Владимир Путин и Володимир Зеленски. След първоначалните публикации стана ясно, че северните лидери са поискали разговор с Кремъл едва след като са обсъдили стратегията си с Киев, Вашингтон и Брюксел. В дните след това от Киев заявиха, че Зеленски е готов за първи път да обсъжда териториални въпроси с Путин, а от Кремъл посочиха, че на определен етап Европа ще трябва да се включи в преговорите. Всичко това подсказва, че воюващите страни работят по поетапен процес за разрешаване на конфликта.
Путин е заемал противоречива позиция – от една страна, намеква за отстъпки, като заявява, че е „отворен“ за среща със Зеленски, но от друга – повтаря, че не може да се постигне споразумение за прекратяване на огъня, докато не бъдат регулирани „коренните причини“ за войната. Впоследствие, на 1 ноември, Зеленски проведе среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който досега е ключов посредник в усилията за постигане на мир – първо чрез „Черноморската зърнена инициатива“, а след това и чрез неуспешното мирно споразумение в Истанбул през първата година от войната.
Версията на Стуб
Твърдението, че Путин е изнесъл лекция по история, „не отговаря на истината, следователно е невярна информация“, заяви Стуб в интервю за финландската обществена медия Yle на 31 октомври. По думите на Стуб, Путин е започнал разговора, като е представил своята гледна точка за събитията след 2014 г., „използвайки много добре познати тези“. „Успяхме да проведем, така да се каже, нормален разговор, който беше много конкретен.“
Разговорът е проведен по искане на Украйна и е резултат от преговори с американската и украинската страна след срещата в Осло на 20 октомври. На нея Стуб и Стьоре приеха Зеленски и американския пратеник Стив Уиткоф, а Джаред Къшнър се включи дистанционно. „Консултирахме се с Украйна и американците и получихме „зелена светлина“ от тях“, каза Стуб. Разговорът е бил планиран така, че да предхожда следващия кръг от тристранни преговори между Украйна, Русия и САЩ в Абу Даби.
Целта на тези преговори е организирането на среща между двамата президенти. „Надяваме се, че разговорите в Абу Даби ще доведат до резултати, които да мотивират Зеленски и Путин да се срещнат“, отбеляза Стуб. Той добави, че Финландия не държи непременно на място на масата за преговори, като отбеляза, че определянето на единен европейски представител „изглежда доста трудна задача“.
Двамата северни лидери са предали на Путин две послания от страна на Украйна: искане за прекратяване на огъня и предложение за среща между Зеленски и Путин. Това съобщи украинският външен министър Андрий Сибиха в интервю за финландския ежедневник Helsingin Sanomat, публикувано на 30 октомври. „Ние искаме тази среща и сме готови за нея“, заяви Сибиха. „Зеленски е готов да обсъди най-трудните и чувствителни въпроси, включително териториалния въпрос. Нашата оценка е, че разговорът беше стъпка напред в усилията ни за постигане на мир“, добави той.
Европа – на по-късен етап
От своя страна, Кремъл също направи някои помирителни жестове. „На определен етап, да, участието на европейците ще бъде необходимо“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред руската информационна служба „Вести“ на 30 октомври. Той уточни, че темата все още не е обсъждана конкретно и че кръгът от преговори в Абу Даби ще остане във формат с три страни. Това представлява обрат в досегашната твърда позиция на Кремъл относно участието на Брюксел. През май Песков изключи възможността за преговори с Европа, аргументирайки се, че тя е „страна във войната“.
Путин не разкрива почти нищо по същество: според официалното съобщение на Кремъл за разговора, мирът е възможен само ако интересите на Русия бъдат напълно отчетени, като Москва продължава да настоява за цялата Донецка област. Зеленски предложи замразяване на фронтовата линия, докато предложението на Путин по време на срещата на върха в Аляска през август 2025 г. предвиждаше замразяване на конфликта в Херсонска и Запорожка област в замяна на изтегляне на Украйна от Донецка и Луганска област. Възможно е да се е появило известно пространство за маневриране, но Путин дава ясно да се разбере, че ако такова съществува, то не е голямо.
Деескалация в Балтийско море
Според журналиста Боян Панчевски, това е бил „най-конструктивният разговор с Путин от 2021 г. насам“. „Основният резултат от разговора е деескалация в Балтийско море и създаването на нов, функционален канал за комуникация – управляван, за разнообразие, от компетентни хора – който да подпомогне преговорите относно Украйна“, написа той в платформата X.
Обсъдени са били свободата на корабоплаването в Балтийско море, поддържането на морските пътища отворени, както и руският „сенчест флот“; двустранните отношения между Финландия и Русия изобщо не са били засегнати, съобщават финландската обществена медия Yle и информационната агенция STT. Двете страни са се договорили да поддържат връзката помежду си. Това е бил „първият път, в който Европа получава директно послание от Русия относно войната в Украйна или, например, ситуацията в Балтийско море“, заяви Стуб пред Yle.
Коментирайки разговора на пресконференция след срещата на върха „Русия – Африка“ в Москва на 29 октомври, Путин влезе в ролята ту на „добрия“, ту на „лошия“ полицай. „Знам, че по-късно те бяха подложени на критики, но не ние сме тези, които трябва да съдят дали това е правилно или не. Аз смятам, че е правилно“, каза той, цитиран от „Интерфакс“. „В крайна сметка, в Европа има хора, които не искат да нанесат стратегическо поражение на Русия – както правят някои други – а искат да установят някакъв вид конструктивен диалог.“
Това предупреждение е в унисон с дългогодишната позиция на Кремъл, че архитектурата за сигурност в Европа трябва да отчита руските искания.
Датският министър-председател Мете Фредериксен отправи остри критики към разговора, заявявайки че е „много скептична по отношение на тази самостоятелна инициатива на Норвегия и Финландия“. Това е показателно колко дълбоки остават разделенията в Европа по въпроса за контактите с Путин. Стуб коментира пред Yle, че критиките са били очаквани, като добави, че европейците споделят една и съща цел, но се разминават единствено по отношение на начина за нейното постигане.
„Слонът в стаята“
Възможно е този разговор да е отворил вратата и за обсъждане на заявените от Русия опасения за сигурността, както и на въпроса за границите на НАТО – тема, която през по-голямата част от конфликта досега бе избягвана. Седмица по-рано Стьоре определи темата на разговорите им като „европейската архитектура за сигурност“, заяви на 27 октомври Юлие Вилхелмсен – професор в Норвежкия институт за международни отношения (NUPI) и един от водещите норвежки експерти по Русия – в предаването „Dagsnytt 18“ по телевизия NRK.
„Като наблюдател човек би си помислил, че една от причините Русия да започне война е била именно стремежът да се предотвратят по-тесни връзки между Украйна и НАТО“, каза Вилхелмсен. „Може би всъщност ще обсъждаме „големия слон в стаята“. А именно: как да уредим тези отношения, при положение че НАТО се разширява и приближава до руските граници, а Русия заявява, че възприема това като заплаха? Как можем да започнем разговор по тази тема?“
Мнозина все още оспорват това твърдение, но за Путин въпросът с Украйна е изцяло свързан с руската сигурност и заплахата от разполагане на сили и оръжия на НАТО до руската граница – точно срещу най-гъсто населената част на европейска Русия. НАТО започна разширяването си на изток през 1999 г., когато към алианса се присъединиха Полша, Унгария и Чехия – първите от общо 16 държави, станали членки след края на Студената война. Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг също призна това.
Кремъл постоянно се позовава на устните обещания, дадени през 1990 г. на съветския лидер Михаил Горбачов от държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър – че в случай на обединение на Германия, НАТО няма да се разшири „нито на инч“ на изток. Именно поради това Русия настояваше за „желязно, правно обвързващо“ споразумение, което да гарантира, че Украйна няма да стане част от НАТО.
През есента на 2021 г. Путин изпрати на НАТО проект за договор с искане алиансът да се ангажира да не се разширява повече, но НАТО не го подписа, заяви Столтенберг пред Европейския парламент на 7 септември 2023 г. „И така, той започна война, за да предотврати присъствието на НАТО – или по-голямото присъствие на НАТО – в близост до границите си“, каза той.
Разговорите за руски гаранции за сигурност и нов ред за сигурност в Европа са прикритие за истинската цел на Кремъл – да наложи волята си над Запада „чрез преразпределение на света и създаване на сфери на влияние“. Това твърди Борис Бондарев – бивш руски дипломат, който подаде оставка в знак на протест срещу нахлуването през 2022 г.
Договор, който Москва вече е изготвила
Нов общоевропейски договор за сигурност е изходът от ситуацията – теза, която IntelliNews защитава вече повече от десетилетие. Москва вече е предложила такъв документ. Тогавашният президент Дмитрий Медведев постави началото на инициативата на 5 юни 2008 г., а на 29 ноември 2009 г. Кремъл публикува проект за „Договор за европейска сигурност“. Документът бе изпратен до правителствата на различни държави, както и до НАТО, ЕС, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и Общността на независимите държави (ОНД). Западът го отхвърли, без дори да го прочете.
Основните му разпоредби са:
- сигурност, която е „неделима, равна и ненарушима“, при което всяка мярка, предприета от дадена страна – включително в рамките на военен съюз – трябва да се осъществява „с надлежно отчитане на интересите в сферата на сигурността на всички останали страни“;
- забрана за всяка страна да използва своята територия или територията на друга държава за подготовка на въоръжено нападение срещу трета страна;
- право на всяка страна да поиска от друга държава информация относно мерки, които биха могли да засегнат нейната сигурност;
- тристепенен механизъм за разрешаване на спорове, включващ консултации, Конференция на страните и Извънредна конференция, с решения, които са задължителни за изпълнение;
- правото на всяка от страните да разглежда въоръжено нападение срещу друга страна като нападение срещу самата нея;
- защита на съществуващите съюзнически задължения, както и на правото на всяка страна да запази неутралитет.
Путин също така заяви съвсем ясно, че иска да възроди споразуменията за ракетите от епохата на Студената война – тема, която отново влезе в дневния ред след срещата му с президента на САЩ Доналд Тръмп в Аляска на 15 август 2025 г. През януари 2021 г., още в първата седмица от мандата си, президентът на САЩ Джо Байдън и Путин се договориха да удължат договора „Нов СТАРТ“ (New START) с пет години, но той изтече на 5 февруари 2026 г., след като Тръмп отхвърли предложението на Путин за доброволно удължаване. Преговори относно следващия етап от контрола над ядрените оръжия все още не са започнали.
Следователно съществува обща основа за започване на реални преговори за споразумение в сферата на сигурността. Русия от самото начало настоява, че се нуждае от собствено споразумение за сигурност, а Зеленски – както сподели в интервю за „Файненшъл Таймс“ (FT), публикувано на 28 октомври – за първи път допусна възможността за обсъждане на руските искания в областта на сигурността, но едва след края на войната и след като бъде уреден въпросът със защитата на самата Украйна.
Споразумение за сигурност беше в основата на неуспешните мирни преговори в Истанбул през 2022 г. Според тях Украйна трябваше да приеме постоянен неутралитет в замяна на гаранции от група държави, сред които и Русия. Чернови от април 2022 г. показват, че Москва е настоявала гарантите да могат да действат единствено „въз основа на решение, съгласувано от всички държави-гаранти“. Това би дало право на вето на Русия – вероятния агресор, – докато Киев е настоявал за поемане на индивидуално задължение от страна на всеки гарант да се притече на помощ на Украйна, пишат Самюъл Чарап и Сергей Радченко в списание „Форин Полиси“ (Foreign Policy).
Финландия вече е преминавала през това
Европа търси някой, който да разговаря с Русия от нейно име, а Стуб е един от петимата водещи кандидати – наред с чешкия президент Петр Павел, италианския премиер Джорджа Мелони, Фредериксен и Стьоре, съобщи The Telegraph на 22 октомври. На въпрос дали Стуб би могъл да представлява Европа, Сибиха отговори, че това е решение, което трябва да вземат лидерите на ЕС, и добави: „Защо не?“
Стуб е финландец и когато става въпрос за Русия, той знае с какво си има работа. Между 1939 и 1944 г. Финландия губи две войни срещу Съветския съюз, а споразуменията, до които достига със СССР, по своята форма наподобяват едно възможно решение за Украйна. Финландия се отказва от около 12% от територията си. Парижкият мирен договор от 1947 г. ограничава числеността на въоръжените ѝ сили, а договорът с Москва от 1948 г. я държи извън военни съюзи – неутралитет, който се запазва до присъединяването ѝ към НАТО през 2023 г. Територия, неутралитет и ограничения за армията – това са условията, които Русия сега поставя на Украйна. Зеленски обаче отхвърля неутралитета и ограниченията за армията, което прави постигането на споразумение към момента невъзможно.
„Финландизация“ на Украйна е един от начините за прекратяване на войната и никой не познава тази история по-добре от Стуб. „Една малка държава има ограничена сила. Силата идва от притежаването на информация“, заяви той пред Yle. Стуб подчертава, че Финландия не действа като посредник и застава „на 100%“ зад Украйна, но уточни, че за спиране на военните действия би било необходимо някакво споразумение на принципа „нещо срещу нещо“ (quid pro quo). Никой обаче, извън участниците в разговора, не знае дали финландският прецедент е бил обсъждан. Ако северните лидери наистина са дискутирали нещо подобно, Путин вероятно е приел разговора много сериозно, тъй като такъв сценарий отговаря на много от неговите изисквания.
Нова Ялта
Путин предложи провеждането на разговори с Тръмп и Си в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шенжен на 18–19 ноември. Путин разглежда срещата като нова конференция в стил „Ялта“ за разделяне на света на сфери на влияние, заяви пред The Wall Street Journal бивш служител на руското разузнаване. „Нищо за Украйна без Украйна – както вече казаха моите партньори“, заяви Зеленски на 20 октомври, съобщава „Украинска правда“, използвайки фразата, изречена от Сторе по време на съвместната им пресконференция в Осло.
Преди това предстоят преговорите в Абу Даби, които според помощника на Кремъл Юрий Ушаков ще започнат не по-рано от 4 ноември. Ако те преминат достатъчно успешно, за да се стигне до среща между Зеленски и Путин, тогава разговорът със северните страни – първоначално отхвърлен като „урок по история“ – ще се окаже първата стъпка към това.
Автор: Бен Арис
Източник: bne IntelliNews
