Срещата на външните министри в Прага, която приключи в петък, беше със статут на “неформална”. И не само защото официалните министерски срещи обикновено се провеждат в Брюксел, в новата централа на Алианса.
Този “улеснен” статут позволява на министрите да не се притесняват от вземането на официални решения, а освен това им позволява да се събират без излишни уши и очи. Първо, дори най-близките партньори на Алианса като Украйна, не бяха поканени на преговорите в Прага. Второ, срещата на министрите се проведе във възможно най-тесен кръг.
Без посланици, без помощници. Само лично министрите и висшите ръководители на НАТО: генералният секретар, неговият заместник, ръководството на Военния комитет на Алианса. Всичко е, за да се говори откровено и без формалности за събитието, което е след малко повече от месец – “юбилейната” среща на върха на НАТО във Вашингтон, на която Алиансът ще отпразнува своята 75-годишнина. За Съединените щати, където президентът Байдън отива на избори и се надява на преизбиране, е важно срещата на върха да бъде успешна. А това означава, че всички членове, особено все по-проруски настроената Унгария, трябва да се споразумеят за решение.
По-специално за помощта за Украйна, без което срещата на върха определено ще бъде провал.
Редактор на “Європейської правди” проследи дискусиите в Прага, които се оказаха много продуктивни, но поставиха и редица въпроси.
Неискрени ограничения
Въпреки че министрите се събраха в Прага преди всичко, за да се подготвят за срещата на върха на НАТО, основната тема на техните изявления, както и изявленията на генералния секретар на Алианса, се оказаха малко по-различни.
Засилването на военните действия в Харковска област и обстрелът на Харков от руските войски повдигнаха въпроса как Украйна може да се противопостави на руската агресия при условия, че е забранено да се удря нападателите с оръжие, предоставено от западни партньори. В края на краищата, без ударите на въоръжените сили на Украйна по войските и оръжията, натрупани на руска територия, войната в харковското направление се превръща в „игра с една врата“, когато руснаците могат да атакуват украински позиции и гражданска инфраструктура без заплаха от ответен удар.
Както уместно го описа чешкият министър Ян Липавски, Украйна е принудена “да се бие с една ръка, вързана на гърба”.
Последните дни на май се превърнаха в повратна точка за решаването на този проблем.
Както знаете, основно Съединените щати се противопоставиха на ударите на територията на Руската федерация. За Вашингтон това беше толкова ясна „червена линия“, че другите съюзници не се ангажираха да я преминат публично. И когато британският министър Камерън наруши това правило и публично заяви, че дава разрешение на Украйна да извършва подобни удари, Вашингтон оказа натиск върху британците и ги принуди да се откажат от тази стъпка.
Битката за района на Харков обаче доказа на много столици необходимостта да действат в разрез с американското табу. Започна лавина от изявления в подкрепа на ударите срещу Руската федерация. Холандия, Дания, Норвегия, Франция, Финландия, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония и др. публично заявиха, че не ограничават правото на Украйна да нанася удари на нейна територия с предоставеното от тях оръжие. Прага и Варшава отидоха още по-далеч и обявиха, че всъщност не са възразявали срещу подобни удари от 2022 г. Така че Украйна отдавна удря Русия със западно оръжие и нищо – небето не е паднало на земята.
Но истинската революция беше фактът, че генералният секретар на НАТО – който почти никога не действа против волята на САЩ – се превърна в открит лобист за ударите на ВСУ срещу Русия.
Под такъв публичен и обоснован натиск администрацията на Байдън се предаде. Белият дом обяви в Киев, че отменя пълната забрана и вместо това ограничава използването на оръжия до „граничните райони“. Забраната за нанасяне на удари по-далеч от границата, включително по военни обекти, остана в сила.
Тази отстъпка обаче всъщност доказа неискреността на позицията на САЩ.
По-рано, когато Вашингтон беше категорично против ударите по Русия, това се обясняваше със „заплахата от ескалация“ и „въвличането във войната“. Например, ако американско оръжие удари руски съоръжения, това уж ще означава, че САЩ са влезли във войната.
Тази логика изглеждаше погрешна от самото начало, особено ако си спомним, че Украйна отдавна и успешно удари Крим, който Руската федерация смята за “свой”, със западни оръжия (да не говорим за регионите на юг и изток, които Москва също анексира на хартия ) – и това няма такива последствия.
Новите правила доказват, че Белият дом сам не вярва на своите аргументи. Защото когато ограниченията отпаднат, но само частично, това означава, че истинският мотив е бил друг. Но трябва да се признае, че без натиск от страна на други съюзници в НАТО и най-вече без принципната позиция на генералния секретар, която той публично пропагандира по време на цялата среща в Прага, дори такава корекция би била под въпрос.
Милиарди за ВСУ
Но ако новите правила за използване на оръжия от ВСУ всъщност не засягат срещата на върха на НАТО като такава, то друга тема, която предизвика оживени дискусии в Прага, е пряко свързана със срещата на лидерите във Вашингтон.
Това е идеята на Йенс Столтенберг лидерите на Алианса да одобрят решение за дългосрочно финансиране на Украйна на срещата на върха през юли. „Това е необходимо, за да се осигури по-голяма предвидимост на нашата помощ за Украйна, както и справедливо разпределение на тежестта (на вноските за помощта на въоръжените сили между страните-членки на НАТО. – ЕП). Русия трябва да се увери, че ние са готови за дългосрочна подкрепа на Украйна“, обясни генералният секретар на НАТО своята инициатива.
Освен това НАТО трябва да поеме по-голяма координираща роля в разпределението и разпределението на оръжия и боеприпаси за украинската армия. В момента тази роля се изпълнява до голяма степен от САЩ (именно американците, а не Алиансът като организация, са официалните лидери на координационния формат Rammstein). Но с оглед на много вероятната победа на Тръмп в САЩ, която може да внесе несигурност, както и с оглед на опита от 2023-24 г., когато САЩ дълго време не можеха да одобрят пакет от помощи за Украйна, се появи идеята преразпределение на отговорността.
Освен това някои страни от НАТО са недоволни от факта, че размерът на помощта за ВСУ не винаги съответства на икономическата сила на страната. Например Франция и Германия имат сравними икономики, но размерът на помощта за отбрана се различава приблизително наполовина.
Трябва да се признае, че амбициозността на плановете на НАТО само нараства с времето.
Идеята за промяна на схемата за финансиране на оръжия за ВСУ стана публична за първи път преди два месеца, като тогава ставаше дума за фонд от 100 милиарда долара или евро (според различни доклади) за 5 години, тоест 20 милиарда на година.
Това предложение срещна смесени отзиви – от пълна подкрепа до пълно противопоставяне, докато много гласове го смятаха за твърде амбициозно и следователно нереалистично за изпълнение. Въпреки това, както от щаба на Алианса, така и от Вашингтон имаше положителни оценки.
Но след дискусии, продължили два месеца, генералният секретар на НАТО представи актуализирано предложение в Прага, като сумата се удвои, от 20 на 40 милиарда годишно.
„Ние (държавите-членки на НАТО) вече предоставихме съвместно на Украйна 40 милиарда евро помощ за сигурността годишно и аз моля да поемем точно същия ангажимент за следващите години“, каза той. Разликата обаче беше, че Столтенберг вече не споменава думата “фонд”. Това означава, че тези многомилиардни суми най-вероятно ще бъдат разпределени не централно, или не само централно. Условно казано, Германия ще продължи да плаща оръжия за въоръжените сили от собствения си бюджет, без прехвърляне към посредника на НАТО.
Трябва обаче да се появи механизъм за координиране и разпределяне на натоварването между столиците.
Предстои да бъдат представени и съгласувани важни подробности за това как ще работи схемата, как ще се води сметката и как ще се определят квотите. Генералният секретар предлага приносът на всяка страна да зависи от нейния БВП. Редица съюзници, като балтийските държави, предлагат да се постави цел от 0,25% от БВП за отбрана за ВСУ. Най-вероятно отделните държави ще продължат да прехвърлят на Украйна повече от дължимото според квотите.
Всичко това трябва да бъде съгласувано от НАТО в оставащия месец до срещата, за да бъде тържествено одобрено съгласуваното от всички решение във Вашингтон.
Но за това все още трябва да решим унгарския проблем. Правителството на Виктор Орбан, което с право се смята за антизападно и проруско, веднага се противопостави на новата схема за помощ за Украйна. Будапеща дори проведе публична кампания на омраза срещу тази идея и срещу действията на Алианса като цяло, убеждавайки своите граждани, че НАТО се стреми към „трета световна война“.
Но трябва да се отбележи, че през последните дни, въпреки подновяването на предложението на генералния секретар на НАТО и активното му обсъждане, Унгария се въздържа от коментари, сякаш не забелязва новата инициатива. А домакинът на министерската среща в Прага, чешкият министър Ян Липавски призна, че вече има идеи, които могат да убедят Унгария да подкрепи финансирането на въоръжените сили.
От членство до гаранции
И накрая, друга тема за обсъждане на срещата на върха на НАТО е въпросът за бъдещото присъединяване на Украйна към Алианса.
Официално това е основното очакване на украинската страна от срещата на върха във Вашингтон. Както и миналата година, Киев настоява, че Алиансът има всички основания да одобри политическата покана на Украйна. А в САЩ – както и миналата година – са много нервни по този повод и полагат всички усилия да убедят Киев да се откаже от тази идея за момента.
Украйна и нейните приятели в Алианса, в частност балтийските държави, вече получиха много сигнали с убедителни молби да не повдигат този въпрос и да не поставят Байдън в трудна ситуация, защото той пак ще откаже (отново, както във Вилнюс).
Но има и важна разлика от миналата година.
Ако преди срещата във Вилнюс официален Киев наистина се надяваше да спечели победа по отношение на присъединяването си, сега вече има разбиране, че няма да бъде възможно да се пробие американската стена и няма да мине без компромиси.
И ако Вашингтон доскоро не беше готов за прогрес по членството по принцип, сега се появиха много предпазливи положителни сигнали. Така преди срещата в Прага посланикът на САЩ в НАТО публично заяви, че има съгласие да се направи крачка към Киев: затова срещата на върха на НАТО ще промени формулировката относно членството на Украйна (и още веднъж напомни: „Но не помисляйте да молите за покана”). Засега не е известно дали тези промени ще бъдат наистина значителни.
Друго възможно политическо постижение на срещата на върха се отнася до споразуменията за сигурност между Украйна и нейните партньори, които понякога в Украйна (не съвсем правилно) се наричат „гаранции за сигурност“.
Както е известно, на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през 2023 г. Украйна и страните от Г-7 започнаха преговори по споразумения за сигурност. През януари 2024 г. Киев подписа първото подобно споразумение с Великобритания. Източници на „ЕвроПравда“ свидетелстват, че през юни на срещата на Г-7 Зеленски трябва да подпише подобно споразумение с президента на САЩ Байдън и преговорите по него са към своя край.
Идеята на Киев е да отиде на срещата във Вашингтон под “чадър” от многостранни споразумения, обединяващ всички договори за сигурност. Изявлението на Блинкен дава надежда за реализацията на подобен план.
“Украйна вече подписа споразумения за сигурност с 15 държави и очакваме да видим още преди срещата на върха. Ще ги съберем всички заедно, за да покажем колко мощни са тези ангажименти”, обясни държавният секретар на САЩ.
И най-важното е, че всички ключови играчи, включително САЩ, са съгласни, че тези мерки за сигурност не трябва да се превръщат в „заместител на членството“, а вместо това трябва да действат преди Украйна да се присъедини към Алианса. В момента никой публично не се съмнява, че Украйна в крайна сметка ще стане член на НАТО.
Автор: Сергей Сидоренко; Източник: eurointegration.com.ua // Превод: Opposition