Нивото на водата в световните океани се повишава – това може да доведе до по-чести наводнения, бури и потопяване на цели държави.Топенето на лед и изпаряването на водата в процеса, повишават температурата на въздуха на Земята, изостряйки климатичната криза. Освен това, ледът и снегът отразяват до 90% от слънчевите лъчи – без такава защита планетата също се затопля по-бързо. Топенето на леда също така променя цели екосистеми: дори полярната мечка може да изчезне. Ледниците съдържат също огромни запаси от прясна вода, така че тяхното топене провокира недостиг на вода. Ето защо ООН обяви 2025 г. за „Международна година на опазването на ледниците“.
Антарктическата ледена покривка съдържа 61% от цялата прясна вода на Земята. Но през 2023 г. площта на морския лед достигна своя минимум за целия период на сателитни наблюдения (те се провеждат от 1979 г.). Морският лед се е свил с площ, сравнима с размера на Великобритания, Франция, Германия и Испания взети заедно.
Императорските (най-големите) пингвини страдат много поради топенето на ледовете. Те се нуждаят от стабилен морски лед за гнездене девет месеца в годината. Ако ледът се разпадне твърде рано, пилетата, които не са достатъчно силни, просто се удавят: техните пера все още не могат да отблъскват водата. Всяка пета колония на антарктически императорски пингвин вече страда от липса на лед.
Понякога обаче пингвиновите колонии се адаптират: някои пингвини активно се движат, за да намерят стабилен лед, докато други се размножават върху айсберги. „Фактът, че виждаме тези промени в най-силно засегнатите колонии, дава надежда, че птиците ще могат да реагират на промените в околната среда и ще се придвижат, за да намерят по-стабилен лед“, казва Питър Фретуел, учен от Британското антарктическо проучване и автор на изследване на пингвини.
Въпреки това, ако човечеството не намали емисиите на парникови газове, популацията на императорските пингвини се очаква да намалее с 99% до края на века.
Най-бързо ледът изчезва в Арктика. От началото на сателитните измервания през 1979 г., арктическият лед губи 13% на всеки десет години. И до края на века рискува напълно да изчезне – поне през лятото.
В момента количеството морски лед в Арктика непрекъснато се променя. През декември 2021 г. той е бил общо 13 300 кубични километра. Един от най-големите ледени резервоари в Арктика е Гренландия, където са концентрирани 2,8 милиона кубически километра лед.
В планинските райони ледниците определят хидроложкия режим и действат като резервоари. По време на сухия сезон стопената вода от ледниците компенсира липсата на вода в реките. Ако няма ледници, няма да има какво да компенсира дефицита. И този проблем, например, е много остър в района на Ла Пас в Боливия. Водоснабдяването му зависи от оттока на ледниците, но тяхната площ намалява всяка година, а населението на региона, напротив, продължава да расте.
Водата от планинските ледници захранва реки и езера. Поради това топенето на ледниците води до трансформация на екосистеми и изчезване на видове. Екосистемите в няколко региона са особено чувствителни към подобни промени, по-специално целият басейн на Аралско море, както и големите езера Балхаш и Исик-Кул в Централна Азия. До края на 21 век презареждането им от планинските ледници ще намалее с една трета.
Разположен между континентална Норвегия и Северния полюс, Свалбард е един от най-бързо затоплящите се региони на Земята. Повече от половината му площ е покрита с лед (което е около 6% от леда на планетата извън Гренландия и Антарктида). В края на юли и началото на август 2024 г. температурите в Свалбард бяха с около 4 градуса по Целзий (7 градуса по Фаренхайт) над средните за тази част от Арктическия кръг. Това затопляне предизвика бързото топене на снега и леда в целия архипелаг.
Известният шведски фотограф Кристиан Аслунд посети Арктика и впоследствие публикува забележителна поредица от снимки. Той пресъздаде исторически изображения от архивите на Норвежкия полярен институт, за да документира какво е останало от ледниците.
