Вчерашните събития в Петропавловска Боршаховка, Киевска област, с обвиненията срещу подразделението „Азов“ в организирането на „таен затвор“ за самоволно отлъчили се войници, повдигнаха множество въпроси сред обществеността: как е възможно това? Съществува и мнение, че тази история се раздухва от руската пропаганда, за да се дискредитират Силите за отбрана.
Междувременно незаконните места за задържане всъщност са широко разпространени в украинската армия и съществуват отдавна.
Те се появиха още през 2014 г., в разгара на боевете в Донбас, и са известни на войнишкия жаргон като „ями“. По същество те са неофициални места към военни части за предварително задържане.
„Ямите“ във всяко поделение изглеждаха различно: от обикновени влажни мазета в градските райони или селски изби до истински ями с дълбочина 2-3 метра, покрити с решетки или трупи. В началото в „ямите“ най-често попадаха „нарушители“ – тези, които нарушаваха армейската дисциплина. Те бяха затваряни за пиене на алкохол, употреба на наркотици, бой и кражба. Факт е, че за командирите на полевите части винаги е било по-лесно сами да се справят със своите „аватари“ – алкохолици и хулигани, отколкото да намесват Военната служба за правоприлагане (ВСП). Тази процедура винаги е включвала подаване на множество доклади и дневници. Освен това, официалният запис за военно престъпление автоматично е водил до порицания от началниците и понижаване на рейтинга на командира на поделението.
Още тогава с войниците, попадащи в „ямите“, особено не са се церемонили: давали са им малко храна и са били бити като превантивна мярка. Случващото се не е било тайна за висшето военно командване, но те са си затваряли очите, позволявайки на командирите на части да решават дисциплинарните въпроси по своя преценка. Само случаи на сериозни нарушения на реда – стрелба и смъртоносни намушквания – са докладвани на военната прокуратура и ВСП.
С началото на пълномащабната война системата от неофициални военни наказания става още по-разпространена.
Особено след 2023 г., когато първата вълна от мотивирани доброволци за украинските въоръжени сили пресъхва и мобилизационните центрове (ТЦК) започват масова „бусификация“ – принудително набиране на наборници за военна служба. При това, в преследване на изпълнение на квотите, военните комисари изпращат в Силите за отбрана всеки, когото могат, включително хронично болни лица, психично болни мъже, алкохолици и наркомани.
С настъпването на пълната мобилизация, нивата на подкупите във военните комисариати също се увеличават рязко, което ги подтиква към мащабни акции, по-близки до бандитски нападения, с хора, отвличани по улиците и след това принуждавани да плащат подкупи за освобождаване. Така се появяват „ями“ и в ТЦК: колкото по-лоши са условията в зоните за задържане на военните комисариати, толкова по-лесно е да се извличат пари от затворените граждани.
Но „ямите“ на военните комисариати са отделен феномен. Нека се върнем към темата за тайните затвори в украинските въоръжени сили и Националната гвардия.
След като в армията започнаха да изпращат лошо мотивирани новобранци, често със сериозни заболявания, дисциплината се влоши и броят на неразрешените отсъствия от поделението се увеличи рязко. Вследствие на това практиката на „ямите“, където командирите подлагаха подчинените си на извънсъдебни наказания за неправомерно поведение, опити за бягство и отказ от подчинение на заповеди, бързо се разшири. Много части се сдобиха със собствени тайни затвори, за да наказват сурово и бързо войници, които са самоволно са напуснали, като предупреждение за другите.
Всъщност, скандали, свързани със злоупотреби с войници, са се появявали в медиите и преди. Всички помнят историята на щурмовия полк „Скала“. Вярно е, че подобни истории не са получили много внимание в медиите по отношение на широко разпространените части, включително „Азов“. Вчерашният инцидент обаче показа, че подобни практики съществуват и там.
Разговаряхме с войници от няколко части, които обясниха как функционира системата „ями“.
„В нашата база има място, наречено „яма“. Всъщност това е малка стая с решетки на прозорците. Там довеждат хора, които според властите са направили нещо нередно. През нощта надзиратели нахлуват и брутално бият затворниците. Например, един мой приятел, който просто поиска да отиде в медицинското отделение поради болест и отказа да отиде на фронтовата линия по бойна заповед, беше хвърлен в тази „яма“ в продължение на три дни. Всяка нощ беше бит, като му бяха счупени няколко ребра. Побоите се извършваха от постоянния пазач на ямата. Той служи като вид щатен палач. Целта е да се пречупи волята на човек, да се принуди той да се подчинява на всякакви заповеди безпрекословно. И, разбира се, да се изплашат всички останали, така че дори да не помислят да отстояват правата си или да бягат от поделението“, каза войник от един от щурмовите полкове пред Страна.
Импровизирани „ями“ съществуват дори в тилови военни части. Побоите на държаните там войници се практикуват по преценка на властите, но самите условия често са по-лоши от тези в официалните цивилни затвори по всички показатели.
„В армейските ями почти никога няма тоалетни, в най-добрия случай дават кофа за тоалетна. Понякога тя прелива, но не позволяват да се изхвърли; смрадта и липсата на въздух само забавляват охраната. Отвън има истински клетки. Попадането там е чисто мъчение: не можеш да стоиш изправен, можеш само да седиш на дървена платформа, без одеяло, под открито небе. Там хората са доведени до състояние на животни. Всяка вечер биват бити. След няколко дни такова малтретиране, всеки, който се окаже там, е готов на всичко, включително на пътуване до фронта без билет за връщане. Най-сломените затворници са хвърляни в най-суровите мисии – тези, откъдето няма връщане: под дронове в сиви зони на бой, на най-опасните разузнавателни акции и нападения. „Хората в „ямите“ се сриват след мъчения, така че системата „ями“ процъфтява; все още не са измислили друг метод за пречупване на хората в армията“, каза сержант Вячеслав В. от Въоръжените сили на Украйна.
Между другото, подобна и според много сведения дори по-строга система „ями“ съществува в руската армия, където тя служи и за потискане на всякакви случаи на неподчинение и отказ за влизане в бой.
Дмитрий С., офицер от въоръжените сили на Украйна, интервюиран от Страна смята, че дори след настоящия скандал, свързан с тайния затвор на „Азов“, няма да има промени в ситуацията с „ямите“. „Те ни довеждат напълно немотивирани новобранци. Много от тях са просто бездомни, алкохолици или много болни. И, честно казано, вероятността да загинат на фронтовата линия е голяма. Особено ако твоята част е получила заповед за щурм. Това обяснява огромния брой случаи на неразрешено изоставяне на частта и просто неподчинение. Обжалването пред официални органи за започване на процес на отчетност е много дълъг и досаден процес. И най-важното е, че губиш войник: той е изпратен в съда и в затвора. Но ти трябват бойците тук и сега. Затова ги хвърлят в „ямите“, за да ги принудят да изпълняват заповеди и да дадат урок на другите. Има публикации за нарушения, побоища и мъчения в определени щурмови части. Мислите ли, че нещо се е променило там? По същество нищо. Можеш да говориш много за правата на човека и да моделираш някаква система за надзор. Но ако ти е дадена заповед да атакуваш село, подложено на атака с дронове, трябва да я изпълниш на всяка цена. И за да направиш това, трябва да принудиш хората да атакуват, дори когато знаят, че могат да умрат. Ето защо „ямите“ съществуват и ще съществуват докато войната продължава. За да се избегнат, войната трябва да приключи. И ако продължи, ситуацията само ще се влоши: методите за принуда стават все по-сложни. И това е стратегически проблем: командирите свикват да решават проблеми чрез неограничено насилие и беззаконие. И съществува риск те да разширят тази практика и в цивилния живот. И колкото по-дълго продължава войната, толкова по-остър ще бъде този проблем“, смята офицерът.
Източник: strana.news
