Поради невъзмоност да получат достъп до Лондон или Ню Йорк, руските производители на злато се обръщат към Хонконг.
Ами ако новите Пътища на коприната са павирани със злато? Поне между Пекин и Москва. Това е впечатлението, което човек получава, наблюдавайки потока от златни кюлчета между двете страни от 2022 г. насам и руската инвазия в Украйна. Благородният метал все по-често се появява като крайъгълен камък в китайско-руските дипломатически отношения, наравно с енергийните потоци.
След замразяването на активите на Руската централна банка от страна на Запада, руският износ на злато за Хонконг скочи драстично. Според търговската статистика от този специален административен район на Китай, те са достигнали 100 тона през първите седем месеца на 2026 г. Това е три пъти повече, отколкото през същия период на 2025 г., което само по себе си е било изключително в сравнение с периода преди войната.
Западните санкции
Руските производители на злато доставят кюлчета до Китай, защото нито Хонконг, нито Китай като цяло са обект на ограничения срещу Русия. След санкциите на САЩ и Великобритания, наложени след избухването на войната в Украйна, руснаците – вторите по големина производители на злато в света – са откъснати от пазарите в Лондон и Ню Йорк.
Възходът на Хонконг като азиатски център за търговия със злато идва на фона на ожесточена регионална конкуренция за капитал и съперничество с Лондон, Ню Йорк и Дубай. Хонконг служи като врата към континентален Китай.
Китай дори претендира, че е център на златото за развиващите се страни, които не са се присъединили към санкциите. За тази цел Пекин засили инициативите си. Китайската централна банка по-специално, разработи услуга за съхранение на злато за приятелски настроени чуждестранни централни банки в сътрудничество с Шанхайската златна борса.
2022 – година на разрив
Съхранението на злато за трети страни отдавна е запазена марка на Федералния резерв на Ню Йорк и Банката на Англия, които осигуряват достъп до най-ликвидните пазари на планетата. Замразяването на активи от Руската централна банка през 2022 г. обаче промени играта. Централните банки ускориха отказа от долара в резервите си. Санкциите принудиха държавите да изтеглят злато от чуждестранните трезори или да търсят други места за съхранение.
От 2022 г. насам централните банки в Глобалния Юг наистина ускориха покупките на злато, за да намалят зависимостта си от щатския долар. В продължение на три години поред те добавиха над 1000 тона злато към своите трезори, в сравнение с малко под 500 тона годишно през предходното десетилетие.
През 2026 г. покачващите се цени ограничиха апетитите на централните банки, но не ги сломиха. Според Световния златен съвет рекорден брой централни банки планират да увеличат резервите си.
Връщане на златото в националните трезори
Връщането на златото в родината му е друга основна тенденция. Импулсът беше руският случай, както и спорът на Венецуела с Банката на Англия.
Банката на Англия държи част от златото на Каракас. През 2019 г. тя отказа да удовлетвори исканията на Николас Мадуро за репатрииране на част от златото за икономическо възстановяване, тъй като британското правителство не беше признало преизбирането на наследника на Чавес.
От 2022 г. насам Индия и Нигерия върнаха злато на своите територии. Случаят на Индия е особено показателен: Резервната банка на Индия премести над 100 тона от трезорите на Банката на Англия и Банката за международни разплащания на вътрешна територия.
Това движение не се ограничава само до развиващите се страни. Франция продаде златото си, съхранявано в САЩ през 2025 г., за да купи незабавно идентично количество в Париж. Холандската банка също премести злато, съхранявано в САЩ, в Лондон поради „нарастващото геополитическо напрежение“. Многократните атаки на Тръмп срещу Федералния резерв подкопаха статута на долара като сигурен актив и разклатиха доверието в американската финансова система, включително сред дългогодишните съюзници на САЩ.
Автор: Етиен Гьоц
Източник: Les Echos
