Нобеловата награда за физика за 2026 г. е присъдена на Франсис Халзен за „решаващ принос към неутринната обсерватория IceCube и откриването на неутрино с висока енергия от астрофизичен произход“. Халзен е физик, роден в Белгия, професор в Университета на Уисконсин-Медисън и главен изследовател в неутринната обсерватория IceCube в Антарктида.
„За мен е огромно удоволствие да науча за тази награда“, каза Халзен по време на пресконференцията след обявяването ѝ. „Надявам се, че това признание отдава дължимото и на наистина смелите хора, които се присъединиха към мен в началото на този проект.“
„Това е изключително вълнуващо“, казва Майкъл Х. Молони, изпълнителен директор на Американския институт по физика. „Това е навременно и важно признание за забележителната работа, която д-р Халзен извърши, за да отвори изцяло нов прозорец към Вселената.“
Наистина, IceCube – проектът, създаден по идея на Халзен – предложи на човечеството нов поглед към космоса, когато влезе в експлоатация през 2010 г. За разлика от повечето телескопи по света, които улавят светлината на звездите, тази уникална обсерватория наблюдава Вселената чрез неуловими „пратеници“, наречени неутрино. Комбинирането на тези два подхода подобри разбирането ни за някои от най-отдалечените и бурни физични процеси в космоса.
Неутриното е най-слабо проучената от 17-те известни фундаментални частици. Те почти винаги преминават през материята, сякаш тя не съществува. Затова са необходими огромни детектори, които да уловят и изследват изключително редките им сблъсъци с атоми.
IceCube постига това чрез мрежи от специализирани сензори, разположени в кристално чистия лед на дълбочина от една миля под повърхността на Антарктида. Високоенергийно неутрино, ускорено в центъра на далечна галактика, обикновено преминава безпрепятствено през този дълбоко замразен подземен слой. Понякога обаче то се сблъсква с атом във водна ледена молекула, създавайки светлинен поток, който сензорите улавят и използват за определяне на енергията и посоката на произход на неутриното.
Само след няколко години IceCube потвърди, че е регистрирал първите високоенергийни неутрино частици извън пределите на Слънчевата система. До голяма степен благодарение на IceCube астрономите поставят началото на нова ера в „мултимесинджърната астрономия“ (астрономия на множеството сигнали), при която измерванията на неутрино, данните от традиционни телескопи и детекторите за гравитационни вълни се комбинират, за да локализират и детайлно изследват далечни и слабо познати явления.
„Никой не знаеше дали извънгалактическите източници ще бъдат достатъчно ярки, за да бъдат засечени, така че това беше риск“, казва Джонатан Багър, теоретичен физик и изпълнителен директор на Американското физическо дружество. „Халзен анализира темата, изготви предложения и премина успешно през процеса на експертна оценка – това в крайна сметка доказа, че системата работи.“
Обсерваторията представлява амбициозно и безпрецедентно инженерно постижение. Тя е изградена чрез пробиване на дълбоки отвори в обем от един кубичен километър антарктически лед с помощта на струи гореща вода и последващо внимателно спускане на дълги вериги от сензори в тях. Той остава най-големият неутринен телескоп в света. Следователно тазгодишната Нобелова награда отличава именно онзи вид съвременна мащабна експериментална наука, която е изправена пред финансови заплахи на места като САЩ – страната, в която е създаден IceCube. (Бюджетното предложение на администрацията на Тръмп за 2027 г. предвижда намаляване наполовина на финансирането за IceCube.)
„Това е мащабен научен проект, финансиран с публични средства“, казва Молони. „Той показва, че когато планираме и осъществяваме дръзки експерименти, можем да направим изключителни открития.“
IceCube е първият в света неутринен детектор от гигатонен мащаб, създаден с основната цел да наблюдава неутрино, идващи от най-мощните астрофизични източници във Вселената. Колаборация IceCube.
Нобеловата награда за физика, връчвана за първи път през 1901 г., досега е присъждана 119 пъти на общо 229 души. Сред лауреатите са Мария Кюри (наградена през 1903 г. за изследванията си върху радиоактивността), Алберт Айнщайн (1921 г., за откриването на начина, по който взаимодействат светлината и материята), И. И. Раби (1944 г., за откритие, залегнало в основата на магнитно-резонансната томография – ЯМР) и Фредерик Райнс (1995 г., за откриването на неутрино с ниска енергия). Преди днешното отличие за Халзен, последният случай, в който Нобеловата награда за физика е присъдена на един-единствен човек, е бил през 1992 г., когато я получава френският физик Жорж Шарпак. В по-ново време Нобеловата награда за физика е отличавала инструмент за изследване движението на електроните (през 2023 г.), разработването на основни методи за създаване на много от съвременните модели на изкуствен интелект (през 2024 г.), както и създаването и изучаването на необичайни квантови явления в макроскопични устройства с размерите на предмет, който може да се държи в ръка (през 2025 г.).
Наградата ще бъде връчена в Стокхолм на 10 декември – годишнината от смъртта на Алфред Нобел.
Автор: Джоузеф Хаулет
Източник: Scientific American
