Майкъл Флин, генерал-лейтенант от армията на САЩ в оставка, който е заемал длъжността директор на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната (DIA) от 2012 до 2014 г. и съветник по националната сигурност през 2017 г, твърди, че прекратяването на войната в Украйна изисква оттеглянето на Зеленски, провеждането на незабавни избори и постигането на стратегическо споразумение между Съединените щати и Русия, което да разгледа въпросите за разширяването на НАТО и интересите в сферата на сигурността и на двете държави.
Оттеглянето на Зеленски е от съществено значение за мира
Ръководството на Украйна трябва да бъде в съзвучие с волята на украинския народ, а Съединените щати и Европейският съюз трябва да окажат натиск върху Зеленски за незабавно провеждане на избори. Зеленски не е лидерът, способен да поведе Украйна към бъдещето, а оставането му на власт крие риск от удължаване на война, която вече е отнела стотици хиляди, ако не и милиони човешки животи. Украйна притежава богата култура, силна история и изобилни ресурси, но войната води до намаляване на населението и изчерпване на националните ѝ ресурси. Много млади украински мъже са загинали или са били принудени да напуснат страната, което създава сериозен демографски проблем.
Един нов лидер би могъл да инициира различен диалог с Русия, преминавайки отвъд временното прекратяване на огъня към постигане на траен мир. Украинският народ трябва сам да определи бъдещето си чрез легитимни избори, вместо да остава под управление, което зависи от външни насоки.
Изтощението на украинското общество прави все по-необходим един по-разумен, обмислен и стратегически способен лидер.
Разширяването на НАТО и крахът на дипломацията
Войната не може да бъде разбрана единствено чрез събитията след февруари 2022 г. Нейните корени се простират до 2014 г., когато започват военните действия в Източна Украйна, а Русия се намесва в Крим и Донбас. Историческите обстоятелства, отношението към рускоезичното население и последвалите референдуми в източните територии са от ключово значение за разбирането на конфликта.
Западните правителства многократно са пренебрегвали споразумения и ангажименти, свързани с разширяването на НАТО. Алиансът се разшири значително, въпреки по-ранните уверения, че по-нататъшно разширяване няма да има. Дипломацията изисква казване на истината и спазване на поетите ангажименти, като същевременно се отчита, че стратегическите обстоятелства се променят и налагат продължителни преговори.
Действията на Русия трябва да се разглеждат в този по-широк исторически контекст и контекст на сигурността. Предположението, че Москва възнамерява да нахлуе в Западна Европа, е стратегически погрешно. Русия вече не притежава онзи конвенционален военен капацитет, с който някога е разполагала за настъпление на европейския континент, макар че запазва огромен ядрен арсенал. Следователно, третирането на Русия като враг, който трябва да бъде унищожен, е изключително опасно. Една конфронтация с голяма ядрена сила би могла да доведе до катастрофа, далеч надхвърляща мащабите на една конвенционална световна война.
Сътрудничеството е в националния интерес на Америка
Политиката „Америка на първо място“ (America First) не означава американска изолация. Тя означава защита на националния суверенитет, Конституцията и американския начин на живот, като същевременно се развиват отношения, които служат на интересите на страната.
Войната тласна Русия към по-тясно сътрудничество с Китай и Северна Корея, което води до стратегически последици, противоречащи на американските интереси. Вместо да подтиква Москва още повече към Пекин, Вашингтон трябва да възстанови отношенията си с Русия и да проучи възможностите за икономическо сътрудничество. Русия разполага със значителни енергийни ресурси, редкоземни елементи и други икономически възможности, от които западните икономики биха могли да се възползват.
Сътрудничеството с Русия и страните от Централна Азия би могло да донесе взаимни икономически ползи, вместо да се продължава една скъпоструваща конфронтация. Историческият опит в сътрудничеството също показва стойността на тези връзки. В миналото Русия е подпомагала американските операции в Афганистан чрез „Северната мрежа за доставки“ (Northern Distribution Network), улеснявайки придвижването на личен състав и провизии. Подобни примери показват защо отношенията между големите сили не бива да се определят единствено от настоящите разногласия.
По-всеобхватно споразумение за предотвратяване на ядрена война
Незабавното прекратяване на огъня, провеждането на избори в Украйна и оттеглянето на Зеленски трябва да бъдат последвани от дългосрочно мирно споразумение. НАТО, и по-специално Съединените щати, трябва да поемат ангажимент за прекратяване на натиска по границите на Русия. Украйна може да остане независима държава, без да служи като епицентър на разрастваща се конфронтация между Русия и Запада.
Преговорите трябва да обхващат повече от просто териториални въпроси или възстановяването на Украйна. Те трябва да отчитат историята, културата, езика, географските граници, икономическите връзки и стратегическите интереси, които са формирали региона в продължение на поколения. Продължаващият цикъл от атаки и ответни удари създава риск от първото използване на ядрени оръжия от десетилетия насам. След като бъде използвано ядрено оръжие, определянето му просто като „тактическо“ не премахва опасността от ескалация.
Европейските лидери трябва също така да осъзнаят влиянието на техния военно-промишлен комплекс, който печели от това Русия да се поддържа като постоянен враг. Тези интереси могат да допринесат за удължаването на една война, която иначе би могла да бъде разрешена чрез дипломация. Необходимият отговор са преговори при закрити врати, в които участват сериозни стратегически мислители и лидери, готови да постигнат обвързващо и трайно споразумение. Без подобно лидерство съществува риск конфликтът да навлезе във фаза, много по-опасна както за Съединените щати, така и за целия свят.
Автор: Глен Дийсен
Източник: Substack
