Володимир Зеленски се срещна с Валерий Залужни, бившия главнокомандващ на украинските въоръжени сили и настоящ посланик на Украйна в Обединеното кралство, в държавната резиденция на улица Банкова в Киев. Залужни беше извикан от Лондон на срещата малко преди настоящият британски премиер Киър Стармър да обяви оставката си.
След обсъждането на тази ситуация обаче Зеленски се насочи към темата за украинските избори, според източници на изданието Украинска правда, близки до двамата участници. Според източниците, Зеленски е започнал разговора, като е заявил, че ситуацията на фронта напоследък се развива положително, че обществото остава сравнително единно и че се е отворил „прозорец на възможностите“ за провеждане на президентски избори. Украинският лидер подчертал, че изборите трябва да се проведат по начин, който избягва разделение в страната и следователно избягва рисковете, свързани с евентуална конфронтация между него и Залужни.
Накрая президентът директно попитал бившия главнокомандващ: „Ако изборите се проведат през есента, ще се кандидатирате ли?“ И според източници, разговарящи с „Украинска правда“, той получил ясен отговор: „Да. Ще се кандидатирам.“
Източници на „Украинска правда“ твърдят, че Зеленски е бил готов да обсъжда практически всяка правителствена позиция със Залужни, но след този отговор той вече не е предлагал нищо.
Бившият главнокомандващ обясни, че не се стреми към политическа кариера, но много хора имат големи надежди за него и той не може да обясни „защо трябва да пренебрегне доверието, което му е гласувано“. Срещата приключила дотук.
Малко след това обаче, с Залужни, който остана в Киев, се срещнали още двама президентски пратеници: секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Рустем Умеров и ръководителят на президентската фракция във Върховната рада Давид Арахамия. Те повторили аргументите на Зеленски за вероятно разделение в обществото, но позицията на Залужни относно изборите останала непроменена.
При раздялата си Умеров и Арахамия, според „Украинска правда“, въпреки това помолили Залужни: „Братко, помисли още малко.“
Рейтингът на одобрение на Залужни, както отбелязват журналистите, остава висок, но вече не показва инерцията, която се наблюдаваше веднага след оставката му като главнокомандващ на украинските въоръжени сили през февруари 2024 г.
В същото време рейтингът на одобрение на друг вероятен кандидат, който би могъл да се противопостави на Зеленски, се покачва: Кирило Буданов, ръководител на президентската администрация.
В тези дни, според „Украинска правда“, Зеленски е провел друга среща, на която са присъствали Буданов, Умеров, Арахамия, както и Олег Татаров, заместник-ръководител на президентската администрация, и Михаил Федоров, министър на отбраната на Украйна. Зеленски е обсъдил с тях дали да се проведат президентски избори и ако да, кога и кой ще участва.
В тази дискусия, отбелязва УП, президентът се е позовал на резултатите от затворени социологически проучвания за юни, които за първи път регистрират малко, но стабилно увеличение на подкрепата му след много месеци на спад.
Анкетите показват, че приблизително 33% от тези, които вече са взели решение, са готови да гласуват за Зеленски на първия тур на изборите, около 22% за Залужний и почти 14% за Буданов. Според анкети, цитирани от източници на „Украинска правда“, обаче Зеленски би загубил от Залужний на втория тур (приблизително 32% към 37%) и би спечелил, ако бъде в двойка с Буданов, но с много малка разлика.
Както други източници съобщават, Володимир Зеленски има поне два добре обмислени сценария в случай на предстоящи президентски избори.
В края на 2025 г. Володимир Зеленски сериозно обмисля да не се кандидатира на следващите президентски избори. Екипът на Зеленски разглежда бившия началник на Главно разузнавателно управление (ГУР) Кирил Буданов, който пое президентския пост след нашумялата оставка на Андрей Йермак, като един от алтернативните кандидати за президент.
„За Зеленски драмата на изборите е, че трябва да реши: дали да се кандидатира сам или да остави Буданов да се кандидатира на негово място, който ще стане своеобразен гарант за сигурността на президента“, каза източник, близък до офиса.
Друг източник, близък до президента, потвърждава, че Зеленски обмисля да не се кандидатира: „Той ще реши дали да се кандидатира или да действа по различен начин.“ В такъв случай политически съюз с Буданов би бил вариант”, добавя той.
Настроението на Зеленски се е променило през последните месеци, според този източник и друг източник, близък до президента. Зеленски е започнал да говори за това как могат да бъдат загубени изборите, преразказва източникът думите му. Освен това президентът признава, че може да се насочи към кариера в парламента, въпреки че това преди е било нечувано, добавя той.
Друг източник, близък до президентската администрация потвърждава, че участието на Зеленски в президентската надпревара е под съмнение: „Той казва, че трябва да разгледаме ситуацията и да решим.“ Този източник е убеден, че говоренето за каквито и да било избори в Украйна е преждевременно, тъй като политическият процес в страната е „винаги малко истеричен“, което възпрепятства дългосрочното планиране, обяснява той.
Зеленски може да се оттегли от президентската надпревара при две обстоятелства, според украинския политолог Володимир Фесенко. Президентът няма да се кандидатира, ако рейтингът му на одобрение е изключително нисък и е ясно предварително, че резултатите от изборите ще бъдат унизителни за него. Втората потенциална пречка пред кандидатурата му са разследванията за борба с корупцията, ако те го замесят лично.
Има и друг фактор, който теоретично би могъл да повлияе на решението на Зеленски да не се кандидатира. Украинската конституция ограничава президента до два петгодишни мандата. Формално Зеленски е избиран само веднъж, през 2019 г. Поради военното положение в страната обаче оттогава не са провеждани избори и президентът вече е на практика на поста си за осма поредна година. Ако спечели изборите, новият му мандат ще надхвърли 10-годишния лимит, разрешен от Конституцията. Няма обаче забрана за участието на Зеленски в изборите: де юре първият му мандат продължава, а по закон той започва с избирането и встъпването му в длъжност.
Според два източника, украинският лидер може да обмисля два варианта за използване на политическия потенциал на новия си началник на кабинета, Кирил Буданов. Първият е, ако е необходимо, да договори политически съюз с Буданов, за да може той да се кандидатира за президент на Украйна вместо Зеленски. Във втория случай (ако Зеленски реши да се кандидатира сам), бившият началник на разузнаването би могъл хипотетично да основе партия, с която да се кандидатира на парламентарните избори. Този сценарий също би изисквал споразумение между Зеленски и Буданов. В този случай Зеленски ще може да сформира коалиция с Буданов след гласуването, а коалиционно споразумение може дори да бъде подписано предварително, добавя един от източниците на „Медуза“ (теоретично това би затвърдило задълженията на партиите, преди да станат известни резултатите от гласуването).
Техническите подробности и за двата сценария все още не са разработени и всичко може „да се промени сто пъти преди изборите“, отбелязва един от източниците.
Една от причините Зеленски да се оттегли от президентската надпревара е конкуренцията с Валерий Залужни
Има и други възможни сценарии, при които Зеленски би избрал да не се кандидатира за преизбиране. Украинският президент може да се оттегли от кандидатурата си поради високи негативни оценки. Според проучване, проведено от Киевския международен институт по социология (КИИС) в началото на март 2026 г., 32% от украинците не вярват на Зеленски. Според проучване, проведено от украинската компания Socis в средата на месеца, този дял е още по-висок: почти всеки втори украинец не вярва на настоящия президент. Друга възможна причина за отказ от надпреварата е нежеланието да се загуби от силен опонент, а именно бившия главнокомандващ на Украйна, посланик на страната във Великобритания и Герой на Украйна Валерий Залужни.
Залужни е единственият кандидат на опозицията и основният съперник на Зеленски на предстоящите избори, според източник, близък до офиса. Въпреки че посланикът не е обявил официално плановете си (той смята, че е преждевременно да се говори за избори, преди да бъде отменено военното положение), три източника, близки до офиса на украинския президент, са уверени, че той ще се кандидатира.
„Всеки иска да монетизира момент на кариерен успех“, обяснява един от тях с усмивка.
Залужни вече остро критикува украинския президент в интервю за Associated Press през февруари. По-конкретно, той обвини Зеленски за провала на контраофанзивата на украинските въоръжени сили през 2023 г. Генералът заяви, че планът, който е разработил с подкрепата на партньорите от НАТО, се е провалил, защото Зеленски и други служители не са успели да му осигурят необходимите ресурси. Освен това, според Залужни, украинските въоръжени сили са били разпръснати в различни сектори, вместо да се концентрират върху една област.
В същото интервю бившият главнокомандващ разкрива за първи път, че един от офисите му е бил претърсен през есента на 2022 г. Според Залужни, президентският офис се е опитал да го сплаши. След това, според бившия главнокомандващ, в присъствието на служители на СБУ, той се обадил на Андрий Йермак, бившия началник на офиса на Зеленски, и казал, че ще „отблъсне тази атака, защото знае как да се бие“.
Интервюто на Залужни, което се проведе във време, когато медиите бяха особено активни в слуховете за предстоящи избори, предизвика недоволство в офиса на украинския президент. „Той официално представлява държавата в Лондон“, спомня си източник, близък до президента, отбелязвайки че човек на такава позиция „не трябва да изразява политическа позиция“. Този източник отказа да посочи Залужни като основен политически опонент на Зеленски, посочвайки официалното му подчинение на президента.
Самият Зеленски, в интервю за AFP, заяви, че критиките на бившия главнокомандващ към новата тактика на украинската армия са ненавременни:
“Смятам, че обсъждането на подробностите, споменати днес от Валерий Федорович, също е много неразумно. Защото никой няма да има полза от това. В края на краищата, говорим за нашата армия, а тя се бие днес”.
Как биха се разпределили гласовете между Зеленски, Залужни и Буданов, ако изборите се проведат точно сега?
В първите седмици след пълномащабното нахлуване, големите социологически центрове в Украйна се съгласиха да не публикуват рейтинги на партии и политици, за да не провокират политическа конкуренция по време на войната. Въпреки това, някои статистики все пак попадат в медиите.
През февруари 2026 г. Антон Грушецки, изпълнителен директор на Киевския международен институт по социология (КИИС), написа статия за британския вестник The Times относно шансовете на Зеленски за преизбиране. В нея той обясни, че продължителната война и корупционният скандал, засягащ вътрешния кръг на президента, са довели до постепенен спад в подкрепата за президента (Грушецки не предостави актуална статистика).
Изпълнителният директор на КИИС също така преразказа резултатите от скорошно проучване, показващо, че украинците често посочват Залужни като „най-убедителната алтернатива“ на Зеленски. Той не уточни как е формулиран въпросът, довел до този отговор.
Ако и президентът, и бившият главнокомандващ се кандидатират на президентските избори, балотажът е „почти сигурен“, според Грушецки. На балотажа Залужни „очевидно има добри шансове да спечели“, отбеляза социологът в статия за Times: бившият главнокомандващ се радва на най-високо ниво на подкрепа и доверие сред украинците, отбелязва социологът. Наред с бившия главнокомандващ и Зеленски, изпълнителният директор на KIIS също смята Кирило Буданов за един от най-обещаващите кандидати.
Офисът на Зеленски проведе проучване сред украинците и установи, че те биха предпочели да видят Буданов като алтернатива на Залужни на изборите: той „изглежда по-добре от президента“, според източник, запознат с резултатите от проучването. Буданов има източници на допълнителна подкрепа от избирателите, отбелязва източникът. Предимството на Буданов е, че обществото го възприема като „добър“ кандидат от правителството, несвързан с корупционни скандали, а също и като кандидат, представляващ военните (Буданов преди това е ръководил Главното разузнавателно управление). Това му позволява да отклони част от електоралната база на Залужни, казва източникът на Meduza: „Рейтингът на Зеленски е по-нисък – той е засегнат от корупционни скандали и негативизма около [Андрий] Ермак. Освен това, през годините са се натрупали някои негативни рейтинги.“
Поради това е много вероятно Зеленски да загуби на втория тур както от Залужни, така и с малка разлика от Буданов, отбелязва източник на „Медуза“, запознат със случая.
„А Кирил е млад, свеж, военен герой“, продължава той. Ако изборите се провеждаха сега и Буданов се кандидатираше вместо Зеленски, той пак щеше да стигне до балотажа срещу Залужний, казва източникът на „Медуза“. Той е убеден, че Буданов също щеше да загуби от главнокомандващия, но с по-малка разлика.
Публично достъпната социология косвено потвърждава думите му: базата на подкрепа за Зеленски се състои от украинци на възраст 30-59 години, както и жени на различна възраст. Грушецки цитира тези данни на KIIS в статията си за „Таймс“. В резултат на това президентът няма подкрепата на мъжете и по-възрастните избиратели.
Освен това Зеленски е слабо подкрепен от най-младите избиратели (под 29 години), тези с висше образование и жителите на Киев – те, подобно на действащите военни, са по-склонни да подкрепят Залужний.
Фаворитите в надпреварата се променят още преди да е започнала: през януари, според анкета, проведена от международната компания Ipsos за американската неправителствена организация Detente Center for Peace and Freedom, 23% от анкетираните украинци са били готови да гласуват за Залужни, докато 20% са гласували за Зеленски и 7% за Буданов. Въпреки това, до средата на март 22,6% от анкетираните в украинската компания Socis са заявили, че ще гласуват за Зеленски, 19,3% за Залужни и 10,5% за Буданов.
Според същото проучване, потенциалните партии на Залужни (21% от анкетираните, които са решили своя избор) и Буданов (15,3%) биха получили най-голяма подкрепа на парламентарните избори. „Слуга на народа“ би получила 11,5% от украинците.
Кой е Кирил Буданов – и как офисът на президента е допринесъл за неговата популярност
Кирил Буданов ръководи украинското разузнаване от 2020 г. Той е бил само на 34 години по време на назначаването си. През зимата на 2024 г. получава званието Герой на Украйна – в същия ден, в който Валерий Залужни получава същото звание.
Журналистите наричат Буданов “най-публичният ръководител на военното разузнаване в историята на Украйна”. Три месеца преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна, той дава интервю, в което много точно описва плана за атака на Москва (което вероятно е станало възможно благодарение на връзките му с американското разузнаване).
Наистина, по време на голямата война, Буданов прави по-малко точни прогнози: например, през септември 2022 г. обещава, че украинската армия ще влезе в Крим до лятото на 2023 г. (това, както знаем, никога не се случва).
Украинските и западните медии описват Буданов като резервиран и дори „енигматичен“ „човек без усмивка“, който притежава боен и разузнавателен опит и е участвал в опасни операции зад фронтовата линия. В интервюта той като цяло е резервиран и лаконичен, но ясно заявява, че знае много повече, отколкото показва. Известно е, че Буданов и съпругата му са преживели поредица от опити за покушение, както по време, така и преди инвазията. Самият Буданов не е коментирал това.
Първоначално личното повишение на Буданов е било поето от неговия предшественик като ръководител на офиса, Андрей Йермак, спомня си източник, запознат с двамата мъже. През 2023 г. Йермак се фокусира върху повишаване на видимостта на Буданов – като противовес на Залужни, който набира популярност, обяснява той. По това време офисът все още се надяваше да проведе парламентарни избори през октомври същата година.
Планът на Йермак бил кандидатурата на Буданов да задоволи търсенето на украинците за военни сред високопоставените служители. В същото време Йермак очаква Буданов да остане под контрола на Зеленски, продължава източникът: „Той си мислеше, че ще бъде нашият джобен военен, който ще свърши своята част за нас.“
Но решават да не провеждат парламентарни избори: Зеленски ги отмени през май 2023 г., позовавайки се на военно положение. Междувременно Буданов ставаше все по-популярен и до средата на 2024 г. вече дразни Йермак. След това, според източника на „Медуза“, началникът на ведомството започнал да „продава“ шефа на разузнаването на президента (тоест, уж се е изказвал негативно за него по време на лични разговори със Зеленски).
Украинските медии, отразяващи конфликта между Йермак и Буданов, прогнозираха оставката на последния през есента на 2024 г. Той обаче успя да се удържи. Самият Йермак загуби поста си поради корупционен скандал; Зеленски назначи Буданов на негово място в началото на 2026 г.
Украйна трябва да се съсредоточи върху въпросите на сигурността, развитието на отбраната и мирните преговори, обясни избора си украинският президент. Той подчерта, че Буданов има необходимия опит. Назначаването на Буданов за ръководител на офиса е била една от стъпките в подготовката за евентуални избори, според източник на Meduza, запознат със ситуацията в Киев:
“[Решението е взето] в края на декември, в разгара на мирните преговори, когато Буданов отиде на разговорите и изглеждаше, че преговорите са започнали – оказва се, че както американците са били заинтересовани, така и руснаците са изпращали някакви сигнали.
Буданов се присъединява към делегацията, преговаряща за „мирния план на Тръмп“ през ноември 2025 г., с президентски указ. The Washington Post съобщи, че Буданов е уважаван както от „ястребите“, така и от „изолационистите“ в обкръжението на Тръмп (тоест, съответно от поддръжниците на държавния секретар Марко Рубио и вицепрезидента Джей Д. Ванс). Всички те смятат Буданов за „трезв реалист“.
Това качество го отличава от предшественика му, според The Washington Post: конфронтационният характер на Йермак и липсата на разбиране на американските политически реалности са предизвикали недоволство във Вашингтон. Например, през юни 2025 г. Йермак пристигна във Вашингтон без ясно определена програма на визитата, според Politico. Поради това държавният секретар Марко Рубио, началникът на кабинета на Белия дом Сузи Уайлс и екипът на вицепрезидента Джей Д. Ванс отказаха да се срещнат с него. Въпреки това, Йермак успява да говори с Рубио: той се среща с държавния секретар в коридора на Белия дом.
След като Буданов се присъедини към делегацията, екипът на украинския президент се надяваше, че ще успее да постигне напредък в преговорите. Екипът на Зеленски се надяваше да подложи условията на споразумението, договорено с руснаците и американците, на национален референдум и едновременно с това, с ускорени темпове, да проведе президентски избори, продължава източникът на „Медуза“ в Киев.
До началото на пролетта тази надежда избледня: САЩ и Израел започнаха военна кампания срещу Иран и приоритетите им в международната политика се изместиха.
Назначаването на Буданов на поста служи едновременно на две цели за предстоящата кампания, казва същият източник. От една страна, да покани Буданов да сътрудничи на изборите и, ако е необходимо, да „играе заедно“; и от друга, ако е възможно, да „неутрализира Валера [Залужни]“.
Още когато Буданов ръководи Главното разузнавателно управление, имаше „слухове“, че свързани с него хора „създават политически проект около него“, каза друг източник в Киев пред „Медуза“, без да разкрива подробности. С назначаването на Буданов за ръководител на офиса, Зеленски „го откъсна от основния му източник на власт“ – военното разузнаване:
Проблемът изглежда е решен: Буданов е неутрализиран. Но недоверието и страхът към него в екипа на президента продължават. Буданов се възприема от мнозина като независим играч, въпреки факта, че вече официално е част от екипа на президента.
За Буданов няма да е трудно да създаде партия – всичко необходимо вече е налице, подчертава източник, близък до офиса: „Организацията „Защита на държавата“ има мрежа от централи в цялата страна. Те работят с ветерани и военни семейства.“
Източник, близък до офиса, твърди, че за организации, близки до разузнаването, това е „съвсем логично“.
Президентският офис не се е намесвал в политическата дейност на Буданов, обяснява източник, близък до ГУР: „Защото, първо, е трудно да се попречи на нещо подобно. И второ, Буданов, за разлика от Залужни, никога не е проявявал нелоялност.“
Двама източници, близки до офиса, са убедени, че Буданов възнамерява да се кандидатира за президент на Украйна. „Той има амбиции. „Той си е поставял подобни цели дори в ГУР“, отговори един от тях на въпроса на „Медуза“ за готовността на Буданов да се кандидатира на бъдещите президентски избори.
„Защо да ръководиш офис и да се задълбочаваш в голямата политика, давайки интервюта и коментари, ако не планираш независим политически проект по-късно?“, чуди се същият източник. Втори източник предполага, че Зеленски „трудно ще постигне споразумение“ с Буданов, тъй като той „не е най-лесният човек“ и „се класира на солидно трето място, а понякога дори на второ място в някои затворени социологически проучвания“.
Действията на Буданов са трудни за предвиждане, съгласява се първият източник на „Медуза“: „Амбицията тласка хората да преследват лични проекти. Възможно ли е това [в случая с Буданов]? Да“, разсъждава той.
“Той [Буданов] в момента е ръководител на офиса, което означава, че е де юре и де факто част от екипа на президента. Тъй като се е съгласил с тази роля, той действа в рамките на този екип и под контрола на президента“, твърди Фесенко.
За да се кандидатира Буданов, трябва да възникне конфликт между него и Зеленски. След това той ще се оттегли от поста ръководител на офиса и ще стане съперник на президента, твърди политологът. „Или, ако говорим за необходимостта да се отнемат гласове от Залужни, те ще постигнат чисто техническо споразумение и той ще се кандидатира“, добавя той.
Експертът обаче е убеден, че участието на очевидния спаринг партньор на Зеленски в изборите само ще предизвика критики и към двамата. „Във всеки случай, както показват [закритите] анкети, самото участие на Буданов в изборите няма да отнеме достатъчно гласове от Залужни, за да му попречи да достигне до втория тур.“ „Основната опасност за Зеленски е Залужни на втория тур“, заключава Фесенко (…)
Не е известно кога най-накрая ще се проведат избори в Украйна. Вече в Киев няма надежда за мир
Никой от източниците на Meduza не вярва, че президентските избори са възможни през следващите две години. Независимо какви сценарии обмисля президентът в момента, те са убедени, че обстоятелствата могат да се променят няколко пъти до началото на самата кампания. Основната причина е, че „Путин няма никакво желание да сложи край на войната“ и Украйна няма никакво влияние върху него, според източник на „Медуза“, близък до президентската администрация. Началото на предизборната кампания е възможно само ако страните постигнат трайно прекратяване на огъня, смята той.
В средата на март „Украинска правда“, позовавайки се на източник сред „влиятелни членове на екипа на Зеленски“ съобщи, че украинският президент е възложил на политическото ръководство на страната задачата да разработи план за действие в случай, че няма избори в продължение на няколко години. Източник в Киев, запознат със ситуацията, потвърди тази информация пред „Медуза“.
Според него надеждата за постигане на споразумение за прекратяване на огъня под натиск от САЩ, която възникна през зимата, е избледняла: Тръмп е зает с войната с Иран. Освен това, предизборната кампания в САЩ ще започне в края на май, а за есента са насрочени междинни избори за Конгреса, по време на които ще бъдат преизбрани цялата Камара на представителите и една трета от Сената.
От офиса на Зеленски предполагат, че до края на президентската кампания в САЩ ключовият партньор на Украйна, Вашингтон, няма да оказва натиск върху Русия в процеса на преговори. Президентските избори в САЩ са насрочени за ноември 2028 г.
Преговорите на Украйна с Русия и САЩ стигнаха до задънена улица в края на февруари. Това накара Зеленски да нарече опитите на Тръмп да окаже натиск върху Киев и да поиска отстъпки от Украйна, но не и от Русия, „несправедливи“. В отговор на критиките Тръмп отново публично нарече Зеленски „пречка“ за мира.
„Всички [украински] преговарящи се отказаха. Само Буданов се опитваше до самия край“, казва негов познат, добавяйки, че политическите амбиции на бившия разузнавач може би са виновни.
Сега никой в украинската делегация не се надява особено на преговорния процес.
Източник : „Медуза“;
