Защо е малко вероятно Путин да присъства на срещата на Г-20 в Маями 24 септември 2026 г., 06:16 ч. Путин Президентът Владимир Путин (Getty) Настройки на текста Коментари Споделяне
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви днес, че Съединените щати са поканили Владимир Путин на предстоящата среща на върха на Г-20 в Маями, като по този начин дават на руския лидер „възможност да разговаря не само с Доналд Тръмп, но и с други световни лидери“.
От една страна, поканата е жест на помирение от страна на Вашингтон – единствената досега западна държава, готова да води мирни преговори с Путин. От друга страна, – „отровна чаша“, и Кремъл вече даде да се разбере, че Путин вероятно няма да приеме.
На първо място, срещата на върха ще се проведе на „собствения терен“ на Тръмп – и то в буквалния смисъл, тъй като мястото на събитието е голф курортът „Дорал“ край Маями, собственост на Тръмп. Когато двамата лидери се срещнаха миналата година във военновъздушна база на САЩ в Анкъридж, Аляска, те се намираха на сравнително неутрална територия. В Маями обаче Путин буквално би бил гост под покрива на Тръмп – ситуация, криеща риск от дребнави протоколни пренебрежения, към които руският лидер е болезнено чувствителен.
Освен това – останалите лидери от Г-20, които вероятно ще се опитат да компенсират неспособността си реално да спрат войната в Украйна или да принудят Русия към компромис, като демонстрират символично неуважение. През август например, когато руският министър на финансите Антон Силуанов пристигна на среща на финансовите министри от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина, колегите му отказаха да разговарят с него или да се снимат заедно в обща група.
Налице е и въпросът със Зеленски. През последните дни Володимир Зеленски, който е в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, призова за тристранна среща с Путин и Тръмп в Маями – идея, която говорителят на Кремъл Дмитрий Песков категорично отхвърли като „невъзможна“. Позицията на Кремъл остава непроменена: Путин би се срещнал със Зеленски единствено в Москва, което Киев отхвърля.
По-вероятно е Тръмп и Путин да се срещнат на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC) в Шенжен, Китай, на 18 или 19 ноември. Там Путин ще се намира на територията на своя съюзник Си Дзинпин, а протоколните роли спрямо Тръмп ще бъдат разменени – именно поради това Путин вече потвърди участието си, докато Тръмп все още не го е направил.
Оставяйки настрана въпросите за протоколния статут, по-важният въпрос е какво реално и конструктивно биха могли да обсъдят Путин и Тръмп. В сряда следобед Рубио прекара близо час в личен разговор в Ню Йорк с руския външен министър Сергей Лавров – поредната от поне 20 срещи и разговори между двамата от 2025 г. насам, които досега не са довели до конкретни резултати. Зетят на Тръмп, Джаред Къшнър, и пратеникът му Стив Уиткоф също се завърнаха от последователни посещения в Москва и Киев с празни ръце, ако не броим неясните разговори за взаимноизгодни бизнес сделки с Русия. Неотдавнашно посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф също завърши с отказ на Путин от лична среща – въпреки че двамата се намираха само на стотина метра един от друг в Кремъл – и отново без никакъв пробив. Кремъл остава непоколебим в исканията си от 2022 г. Киев да отстъпи целия Донбас, да гарантира бъдещия си неутралитет и да ограничи числеността на армията си.
Миротворците, както е известно, са благословени. Но Тръмп има и по-належащ, практически интерес от прекратяването на войната в Украйна – или поне от предотвратяването на ескалиращата война с ракети и дронове, която нанесе сериозни щети на руските мощности за преработка на петрол и опустоши украинските логистични складове, пристанища, железопътни линии и енергийна инфраструктура, включително рафинерии и бензиностанции. Проблемът за Тръмп – и още по-належащо за Европа – е глобалният недостиг на дизелово гориво, причинен от съчетанието на войната му срещу Иран и кампанията на Украйна срещу руските рафинерии.
През последните седмици Тръмп многократно приписваше високите цени на горивата на войната в Украйна – пропускайки да спомене Иран – и призова за „енергийно примирие“, при което Москва и Киев да спрат да нанасят удари по рафинериите и експортните терминали на другата страна. Зеленски заяви, че би се съгласил, стига Русия също така да прекрати всички ракетни атаки срещу останалата част от инфраструктурата на страната му. Песков също определи призива на Тръмп за енергийно примирие като „много добра идея“, но – което се оказа от решаващо значение – добави, че въпросът е обвързан с по-мащабно вдигане на санкциите срещу руския енергиен сектор. С други думи, Кремъл вижда възможност в стремежа на Тръмп да избегне петролен шок, предизвикан от кампанията му срещу Иран.
От своя страна ЕС остава категоричен в отказа си да води каквито и да било преговори с Путин и предпочита руският лидер да остане международен парий. Същевременно обаче същите тези европейски лидери забраниха вноса на руски дизел, както и на дизел, произведен от руски петрол в индийски и турски рафинерии. Тръмп обаче сигнализира за предстояща забрана на износа на дизел, произведен в САЩ, чийто основен купувач е именно ЕС. Резултатът вероятно ще бъде „перфектна буря“, съчетаваща рязък скок на транспортните разходи в Европа и – вследствие на това – достигане на нови върхове в кризата с разходите за живот на континента, както и опасни косвени последиците за предстоящите избори.
По този начин политическият гняв в САЩ заради цените на бензиностанциите и предстоящата криза с цените на горивата в ЕС неочаквано дадоха на Путин нова шепа дипломатически карти, дори когато армията му губи хора, които едва може да замени, а икономиката му се срива под натиска на военните разходи и украинските атаки. Европа твърди, че е категорично против дори разговори с Путин – но не може да си позволи да осигурява адекватно снабдяване на Киев с боеприпаси и пари, от които се нуждае, за да се бори. А администрацията на Тръмп изглежда по-склонна от всякога да хвърли интересите на Киев в коша, стига Путин отново да отвори крановете за износ на енергия.
Автор: Оуен Матюс
Източник: The Spectator
