С наближаването на междинните избори в САЩ, заглавията относно войната в Украйна се появяват с главоломна скорост. Но сред шума и повтарящото се възмущение, фундаменталната дилема не се е променила: как Съединените щати могат да изградят самоподдържащо се европейско равновесие, което може да устои и без постоянната американска опека, за да може Вашингтон да маневрира в един все по-многополюсен свят?
Постигането на всеобхватно уреждане на войната в Украйна е необходима, макар и недостатъчна част от отговора. Европейските лидери възприемат руската агресивна война не само като заплаха за сигурността, но и като фундаментално нарушение на континенталния договор след Студената война. Това няма скоро да бъде забравено. Докато боевете продължават – и дори в случай на прекратяване на огъня, което оставя по-дълбоките политически разделения нерешени – Европа и Русия няма да постигнат стабилен баланс на силите сами по себе си.
Времето за уреждане на войната при условия, които биха били широко приемливи за настоящите европейски чувства, изтича. Не бива да губим от поглед тази по-голяма картина, преди да е станало твърде късно.
Последните дни бяха пълни със събития, да не говорим за спекулации. Сред тях е наскоро обявеното споразумение за премахване на американските санкции върху руския дизел. Споразумението, уж предназначено да облекчи натиска върху пазарите на горива преди междинните избори в САЩ, в крайна сметка ще има ограничено въздействие върху американското потребление и световните цени. По-важното е, че последиците от споразумението за преговорите за прекратяване на войната също са неясни.
От една страна, тези, които твърдят, че споразумението представлява неприемливо премахване на натиска върху Русия, имат малко доказателства в подкрепа на твърдението си, че затягането на гайките върху Москва ще даде плодове. Близо пет години след началото на опустошителна война на изтощение, която отне стотици хиляди животи, Русия все още не изглежда на прага на пълен икономически колапс. Тези, които се надяваха, че санкциите в крайна сметка ще принудят Москва да промени курса, най-накрая трябва да осъзнаят, че надеждата не е стратегия. Засилването на натиска върху Русия не е панацея, когато става въпрос за прекратяване на войната.
От друга страна, само защото натискът не е довел до желаните резултати, не означава, че споразумения като сделката за дизела сами по себе си ще успеят да съживят дипломатическия диалог. Администрацията на Тръмп обича да говори с езика на икономическите сделки, но те не са заместител на справянето с дългогодишните политически проблеми по сигурността, които доведоха до войната.
Ако администрацията се е надявала, че сделката за дизела ще купи достатъчно добра воля за прилагането на енергийно прекратяване на огъня между Русия и Украйна, изглежда е сгрешила. Москва очевидно е интерпретирала заявената от украинския президент Зеленски готовност към енергийно прекратяване на огъня като знак за слабост – сигнал към Кремъл, че руските удари по украинската енергийна инфраструктура изискват по-висока цена от атаките на Киев срещу руски петролни рафинерии.
Възможно е Москва да се съгласи на енергийно прекратяване на огъня в замяна на значително повече облекчаване на санкциите, но Украйна би видяла това като погрешна отстъпка, която пълни военната хазна на Русия.
Вместо това, последните доклади показват, че американската администрация разбира необходимостта от разширяване на кръга на обсъжданите въпроси, свързани със сигурността, вместо просто да се опитва да деескалира конфликт, в който Москва вижда себе си като имаща по-голямо влияние. Това е разумен подход. Самата война е вкоренена в десетилетия на сблъсък на виждания за това кой и как определя правилата на европейската сигурност. И освен това, разширяването на кръга на обсъжданите въпроси улеснява всеки да получи изгода.
Засега трябва да се въздържим от преценка на предложенията, за които се твърди, че се обсъждат между американски, европейски и украински събеседници. Точните подробности остават несигурни. Някои съобщени аспекти, като например освобождаването на някои от замразените активи на Русия или изграждането на нова тръбопроводна инфраструктура от Русия до Европа, биха били много трудни за преглъщане от европейците. Други, като например замразяването на конфликта по настоящата фронтова линия, противоречат на декларираната позиция на Русия. Реагирането на всяка новина само насърчава длъжностните лица да пропускат по-голямата картина, а именно спешността от постигане на споразумение.
Макар че остават няколко месеца до френските президентски избори, последните проучвания показват, че кандидатът на крайнолевите Жан-Люк Меланшон се измества на второ място. Подобна евентуалност на практика би гарантирала победата на Марин льо Пен на втория тур, хвърляйки в хаос кандидатурата на Киев за членство в Европейския съюз и поставяйки под въпрос бъдещето на европейската помощ за Украйна. Последиците за военните усилия на Украйна биха могли да бъдат опустошителни.
Спомнете си коментара на бившия председател на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили от края на 2022 г., че Украйна трябва да преговаря за мир, докато все още е в позиция на силата. Думите му не бяха чути, а лостовете за влияние на Киев оттогава постепенно отслабват. Вече би трябвало да е ясно, че през последните месеци ходът на войната не се е обърнал в полза на Украйна – и че това е било просто поредният разказ, целящ да отложи вземането на трудни решения.
Съществуват основателни причини за съмнение дали американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър разполагат с необходимия капацитет, за да преговарят по сложните въпроси, свързани с изграждането на нов ред за сигурност в Европа. И напълно отделно от законното право на Украйна да се защитава срещу агресия, има основания да се смята, че Зеленски има личен интерес войната да продължи – поради страх от това какво може да му се случи, след като вече не е на власт.
Европейците не бива да пропиляват това, което може да се окаже последният шанс на Украйна за достоен изход. Да бъдеш „геополитически играч“ означава да знаеш как и кога да използваш както стимули, така и инструменти за принуда, за да оформяш средата си на сигурност. Това неизбежно важи и за двете воюващи страни в конфликта, тъй като всяко споразумение ще изисква компромиси и от двете страни – независимо кой е морално прав.
Отдавна е отминал моментът, в който стремежът към съвършенство може да бъде оправдание за провалянето на едно добро решение. Без решителни действия дори това „добро“ скоро може да стане недостижимо.
Автор; Д-р Закари Пайкин
Източник: Responsible Statecraft
