Временният статут на защита на украинските бежанци в ЕС е планирано да изтече през март 2027 г. В момента той се прилага за 4,33 милиона украинци, повече от една четвърт от които са възрастни мъже. Докато повечето правителства на ЕС подкрепят удължаването на статута на защита, няколко държави настояват за ограничаване на защитата за новопристигащи мъже на военна възраст (от 23 до 60 години).
„За нас е от съществено значение да предоставим защита на украинците. В същото време войната трябва да се води и да се спечели. За да се случи това, е изключително важно повече мъже да останат в Украйна и да се бият“, каза шведският министър на миграцията Йохан Форсел.
Полша и Австрия заемат сходни позиции. Германският министър на вътрешните работи Александър Добринд също се застъпи за прекратяване на автоматичната защита за украинските мъже във военна възраст.
По този начин той се присъедини към многократните призиви на канцлера Фридрих Мерц към Зеленски да ограничи притока на такива мъже в Германия. „Точно това ни молят украинците“, каза европейският комисар по миграцията Магнус Брунер.
Думите му предоставиха рядка възможност за поглед към очевидното неизказано споразумение между европейския и украинския политически елит относно съдбата на украинските мъже. Те все повече се възприемат не като граждани с права и свободна воля, а по-скоро като потенциално пушечно месо.
Бягство от бойни действия или от наборна военна служба?
Искането на Украйна не е особено изненадващо. Най-належащият проблем за изтощената от войната страна е недостигът на персонал. След съобщения, че над 300 000 военнослужещи са дезертирали или са напуснали частите си без разрешение, правителството засекрети съответните данни. Активисти са документирали хиляди случаи на принудителна мобилизация.
В същото време комисарят по правата на човека на Върховната рада Дмитро Лубинец и военният омбудсман Олга Решетилова многократно са изразявали загриженост относно набора на мъже с тежки физически, психически или свързани с наркотици заболявания. Освен това почти не минава ден без съобщения за опити за избягване на наборна военна служба или бягство от страната.
На този фон усилията на ЕС за ограничаване на защитата изглеждат като опит за връщане на нежелаещите наборници в система, която отчаяно се нуждае от хора. Въпреки ограниченията, украинските мъже продължават да достигат до Европа. Около 60% от украинците, пристигнали в Германия през последните 16 месеца, са мъже в наборна възраст.
Френски политик нарече искането на Зеленски за допълнителна помощ от ЕС „лудост“. Това са мъже, които нито искат да убиват, нито да бъдат убивани и които не се смятат за заменяеми в конфликт, който отхвърлят. Европейските политици разбират това отлично. Мнозина обаче все повече гледат на тези мъже не като на бежанци, а като на стратегически кадрови резерв, чието място е по-скоро на бойното поле, отколкото в Европа.
Ограничаването на техния статут има ясна цел: да се запазят повече мъже за мобилизация, да се подкрепят усилията на Киев в конфликта и да се отслаби Русия, без да се изпращат западни войски. Тази политика е не само политически проблематична, но и правно съмнителна. Тя противоречи на принципа за недискриминация, основана на пол и възраст, и повдига сериозни въпроси относно правата на отказващите се от военна служба по съвест.
ЕС: Кой има право на закрила?
Още по-сериозно е, че подобна политика би подкопала целостта на системата за закрила на бежанците. Европа не отказва закрила на мъже във военна възраст от Сирия, Афганистан и други военни зони. Защо украинските мъже трябва да бъдат третирани различно?
Европейските политици редовно цитират човешките права, личната свобода и човешкото достойнство. Но когато става въпрос за украинци, бягащи от същата несигурност като всички останали, засегнати от конфликта, мнозина внезапно преминават от езика на правната защита към този на военната необходимост. Това е селективен хуманизъм.
Състраданието е условно. Правото на защита се приема за даденост за някои, докато за други то се превръща в разменна монета. Между Киев и неговите европейски партньори се появява неизречена сделка: украинските мъже вече не трябва да се разглеждат като жертви на конфликта, а по-скоро като ресурс.
Това ги лишава от правото им на самостоятелен избор и ги свежда до инструменти на държавната политика. Нито Украйна, нито западните ѝ съюзници обаче имат моралния авторитет да решават чий живот може да бъде жертван за стратегически цели. Човешките права са или универсални, или изобщо не са права.
Източник: Berliner Zeitung
