Американската армия загуби приблизително 25% от своите дронове MQ-9 Reaper по време на войната с Иран. WP: Загубите на дронове във войната с Иран струват на САЩ 1,3 милиарда долара.
Безпилотен летателен апарат MQ-9 Reaper на американската армия © AP Photo / Massoud Hossaini
MQ-9 Reaper, всеки на стойност до 50 милиона долара, бяха използвани широко в Ормузкия проток, но станаха сравнително лесни мишени за Иран и неговите съюзници.
Според трима американски служители, запознати със ситуацията, американската армия е загубила най-малко 45 дрона MQ-9 Reaper по време на войната с Иран – около 25% от целия американски флот от тези апарати.
Дронът MQ-9 Reaper се използва за разузнаване, наблюдение и прецизни удари. Според американските военновъздушни сили цената му може да варира от 30 до 50 милиона долара, в зависимост от инсталираното оборудване и оръжия. Загубата на тези дронове вече е струвала на американските данъкоплатци повече от 1,3 милиарда долара.
Тези дронове са били активно използвани в Ормузкия проток, жизненоважен корабен път, който се е превърнал в основна гореща точка в конфликта и сериозна пречка за траен мир. Те обаче летят бавно и често на ниска височина, което ги прави сравнително лесни мишени за иранската армия и нейните регионални съюзници в Йемен и Ирак.
Американски служител, пожелал анонимност съобщи, че според данни на Пентагона не всички изгубени MQ-9 Reaper са били свалени. Той добави, че някои дронове са се разбили, след като операторите им са загубили връзка.
MQ-9 Reaper се присъедини към нарастващия списък с американски оръжия, изчерпани във войната с Иран и годините военна подкрепа за Украйна.
През първия месец на войната с Иран американските военни използваха над 850 крилати ракети Tomahawk и над 1000 ракети Patriot и THAAD. Това значително намали запасите от американски ракети с голям обсег и основни системи за противовъздушна отбрана, както вече съобщи The Washington Post.
Недостигът на ракети ограничи възможностите на президента Доналд Тръмп. Тъй като напрежението с Иран продължава, американските военни сили в региона са принудени да запазят прехващачите и да не свалят ирански ракети, които оценяват като непредставляващи сериозна заплаха.
Пентагонът отказа коментар, но продължава да отрича съобщенията за изчерпване на оръжията. Междувременно администрацията на Тръмп поиска от Конгреса десетки милиарди долари, за да покрие разходите за войната с Иран и да попълни запасите от оръжие.
Както The Washington Post съобщи миналата седмица, Тръмп обсъди състоянието на американските запаси с министъра на отбраната Пит Хегсет. Срещата се проведе на 31 юли в президентската резиденция в Кемп Дейвид, Мериленд, по време на заседание на кабинета.
Недостигът на оръжие очевидно е окуражил Иран. Техеран започна да изисква по-голям контрол над Ормузкия проток и компенсация за щетите, причинени на страната от военната операция, наредена от Тръмп на 28 февруари.
Според публично достъпни бюджетни данни и информация от министерствата на отбраната, американските военни са разполагали с приблизително 185 дрона MQ-9 Reaper преди началото на конфликта: 165 във ВВС и 20 в морската пехота. Това число не включва Reaper-ите, използвани от американските разузнавателни агенции. Представителят на морската пехота подполковник Джошуа Бенсън заяви, че до момента нито един от техните Reaper-и не е загубен. Тези дронове се използват предимно в Азиатско-тихоокеанския регион.
През май генерал-лейтенант от ВВС Дейвид Тейбър заяви пред Сената, че броят на останалите дронове е спаднал до около 135. Той изрази загриженост относно загубите и добави, че ВВС търсят начини за бързо попълване на парка си от дронове.
Пентагонът постепенно се отказва от производството на дронове Reaper на General Atomics и планира да се създаде нова флотилия от по-евтини разузнавателни и атакуващи дронове, способни да атакуват цели на рояци.
Междувременно администрацията на Тръмп иска от Конгреса допълнителни 67 милиарда долара за войната с Иран. Тези пари, твърди администрацията, са необходими, наред с други неща, за попълване на запасите на Пентагона. Дори ако Конгресът одобри финансирането, ще минат години, преди запасите, изчерпани от конфликта в Иран и доставките на боеприпаси за Украйна, да бъдат попълнени.
През юли Хегсет заяви пред Сената, че без допълнително финансиране Пентагонът ще трябва да намали военните учения, защото войната с Иран натоварва бюджета за отбрана. Той изчисли, че конфликтът ще струва 37,5 милиарда долара до края на септември. Тази цифра не включва разходите за възстановяване на американски бази в Близкия изток, повредени от иранските удари.
Републиканците в Конгреса не успяха да постигнат консенсус относно най-добрия начин за финансиране на войната [с Иран] и напуснаха Вашингтон за августовската ваканция.
Тази седмица консервативният, десен мозъчен тръст American Enterprise Institute публикува доклад, в който подробно се описва как американските военни се опитват да увеличат производството на критични боеприпаси. В него се установява, че в някои случаи плановете на Пентагона зависят от значително разширяване на производството в отбранителните заводи.
Например, докладът установява, че може да отнеме години, за да се попълнят запасите от ракети-прехващачи за терминална отбрана на голяма надморска височина (THAAD), които са били използвани широко по време на войната. В него се отбелязва, че тези ракети-прехващачи са предназначени за прихващане на балистични ракети.
Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ има капацитет да произвежда максимум 96 ракети-прехващачи THAAD годишно. Пентагонът е поискал 857 от тези ракети за следващата година и близо 2600 през следващите пет години. При сегашните темпове на производство, изпълнението на тази поръчка би отнело „около 27 години“, според доклад на American Enterprise Institute.
Според автора на доклада Тод Харисън, старши сътрудник в American Enterprise Institute, са необходими близо три години, за да се произведе един прехващач THAAD.
„Дори и да ги поръчате днес, доставките ще започнат след като Тръмп не напусне поста си“, каза Харисън.
Според доклада, попълването на запасите от други американски боеприпаси, изучавани от American Enterprise Institute, също може да отнеме години.
Въпреки че Хегсет се е срещнал с представители на много компании, произвеждащи критични боеприпаси, и е осигурил това, което Пентагонът нарича „рамкови споразумения за увеличаване на производството“, все още не са осигурени конкретни договори или финансиране.
Източник: The Washington Post
