„Трябва да окажем натиск върху агресора да спре войната, а не върху жертвата – да се предаде“, заяви върховният представител на Европейския съюз Кая Калас. „Оказването на натиск върху Украйна не е правилният подход и именно затова Европа застава зад Украйна.“
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски настоява, че Русия няма искрено желание за мир, като посочва по-специално руските удари срещу украински цивилни граждани. Този морален език представя конфликта като борба от типа „всичко или нищо“ – сблъсък между доброто и злото. В тази светлина европейците нямат друг избор, освен да се обединят около Украйна, за да спрат руския президент Владимир Путин.
Но не всички европейски лидери говорят по този начин. Пресконференцията в Осло на 20 октомври, в която участваха Зеленски, норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре и финландският президент Александер Стуб, беше изпълнена с конструктивен тон относно прекратяването на конфликта. Стуб заяви, че срещата на върха в Осло е резултат от „съществен напредък“, постигнат „далеч от светлината на прожекторите“. Стьоре подчерта, че „Европа трябва да бъде на масата за преговори“, за да се осигури „траен мир“.
Изглежда, че Европа не е единна по въпроса за постигане на край на конфликта чрез преговори. Освен това, според наличната информация, във вторник двамата са провели неофициален разговор с Путин в опит за деескалация.
„Ние сме съседни на Русия държави“, заяви по-късно Стуб. „Изходът от тази война ще има пряко въздействие върху нашата сигурност, както и върху сигурността на цяла Европа. Прекратяването на войната изисква преки дискусии.“
Срещата на върха в Осло не дойде като гръм от ясно небе; представители на Финландия и Норвегия подготвяха почвата за това в продължение на няколко месеца. На провелия се миналата седмица Варшавски форум за сигурност норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде избегна обичайната дилема: победа на Украйна или капитулация. Той подчерта, че тъй като европейците са тези, които плащат цената на войната, те трябва и да ръководят дипломатическите усилия за нейното прекратяване. Айде отбеляза, че мирно споразумение би могло да осигури демократична, независима и интегрирана в ЕС Украйна, запазваща 80% от първоначалната си територия.
Застъпвайки тази теза пред по-ястребово настроени европейски колеги, Айде заложи на тон, изпълнен с надежда, а не със страх. В интервю миналата събота той посочи, че Европа трябва да предложи конкретни идеи за следвоенна архитектура на сигурността: „в дългосрочен план, след войната, трябва да се върнем към нормални отношения с Русия (…) необходимо е да се възстанови някакъв ред“.
По време на скорошно посещение в Норвежкия институт за международни отношения, Стуб представи допълващ аргумент. Защитавайки концепцията си за „реализъм, основан на ценности“, той изтъкна, че европейските държави трябва да останат верни на своите ценности, но че няма да разрешат конфликта, ако упорито държат на позицията на „морално превъзходство“.
Стуб призова присъстващите да запазят „хладнокръвие“; подклаждането на „военна психоза“ би направило постигането на мир практически невъзможно.
Айде и Стуб се придържат към подход, различен от този на онези, които твърдят, че „победата“ над Русия – независимо как се дефинира тя – е задължително условие за бъдещата европейска сигурност. Те отхвърлят мантрата на бившия генерален секретар на НАТО Столтенберг, че „оръжията са пътят към мира“, и подчертават военната реалност: нито една от страните не разполага с ресурси за решителна победа.
Това е достойно признаване на реалността. Настъпателните действия и на двете страни многократно не успяват да доведат до пробив. Цената на войната продължава да расте и за двете воюващи страни, докато придобивките стават все по-оскъдни. Европа, Украйна и Русия са затънали във война, която не може да бъде спечелена при условията, поставени от която и да е от страните. Продължаването на сегашния курс създава проблеми за всички участници.
Путин е изправен пред прегряваща икономика, както и пред нарастваща обществена умора и тревожност. Дори ако Русия продължи да унищожава украинската инфраструктура чрез въздушни удари, сухопътните офанзиви вероятно ще доведат до тежки загуби. Ситуацията за Украйна е още по-тежка. Хроничният недостиг на жива сила доведе до засилване на принудителната мобилизация и засилване на социалното напрежение. Блокирана по море и подложена на въздушни бомбардировки, Украйна изпитва остър недостиг на средства и оръжия, като непрекъснато призовава западните си съюзници да запълнят тези празнини.
Европейската коалиция, подкрепяща Украйна, също е изправена пред сериозни проблеми. Много европейски държави са изправени пред криза на държавния дълг, докато разходите за войната нарастват. ЕС не успя да убеди Белгия да използва замразените руски активи за финансиране на войната. На фона на всичко това, неприятната реалност е, че от началото на войната Европа е похарчила повече за внос на руски енергийни ресурси, отколкото за оръжия за Украйна.
В същото време, кампанията на Украйна за засилени удари дълбоко в руска територия – подкрепяна от европейците и получила „зелена светлина“ от администрацията на Тръмп през пролетта на 2026 г. – не успя да окаже натиск върху Путин за постигане на прекратяване на огъня. Без разузнавателна информация и доставки на оръжие от САЩ, Европа не разполага с военните лостове, необходими за продължаване на тези усилия със собствени сили.
Липсва работещ европейски план за войната; налице са единствено реактивно управление на кризи и временни, ситуативни решения по отношение на Украйна, съчетани с постоянно нагнетяване на опасенията относно заплахата от „хибридна война“ от страна на Русия.
Срещата в Осло във вторник предлага изход от тази сложна ситуация. Както отбеляза Стуб на пресконференцията във вторник: „Мирът изисква търпение. Но, за съжаление, войната не чака. Хора загиват всеки божи ден. Нашата задача е да направим всичко по силите си, за да сложим край на това.“ Норвегия и Финландия подчертават колко спешно е прекратяването на една безсмислена война. Визирайки скорошното напрежение между Тръмп и Зеленски, Стьоре посъветва да не се задълбочаваме в минали разногласия: „Сега е важно какво предстои пред нас.“
В същия ден Кая Калас отправи обичайните гневни думи. Тя обвини администрацията на Тръмп, че се опитва да „тласне Украйна към капитулация“ при условията на Путин. Датският министър-председател Мете Фредериксен, от своя страна, представи Украйна като единствената защита на Европа: „Ако позволим на Украйна да падне, ще отворим пътя за настъпление на Русия към други части на Европа.“
Напълно разбираеми са опасенията, че ако Украйна бъде принудена към неутралитет и ограничения върху въоръжените си сили, Русия ще придобие господстващо положение над Европа. Никой не желае да позволи на Москва да диктува условията на европейската архитектура за сигурност чрез насилие. Но в настоящия момент отхвърлянето на „нечиста сделка“ от страна на Европа може да доведе до това, че тя просто безпомощно ще наблюдава унищожението на Украйна през следващите шест месеца. Как подобен развой би подобрил европейската сигурност или престиж?
Норвегия и Финландия предложиха най-конструктивния европейски отговор на дипломацията на САЩ, откакто Тръмп се завърна в Белия дом. Те предлагат на Европа нов подход – на търпелива дипломация, който да замени максималистичната реторика. Това съответства на предишния опит на двете страни в посредничеството и изграждането на мостове с Русия. Освен това, този подход отчита един фундаментален факт: всички продължителни войни, които не са решени категорично на бойното поле – а това се отнася за огромното мнозинство от войните – завършват с договорено споразумение между агресора и защитника.
Подписът на Америка е абсолютно необходим, за да се гарантира такъв изход. Изглежда, че преобладаващият аналитичен подход не е в състояние да приеме тези реалности. Той е затънал в морализаторство или нагнетяване на страх. Все още липсва сериозна дискусия относно това какви компромиси биха могли да бъдат постигнати. Планът от 28 точки, разработен от американската и руската дипломация през 2025 г., не следва да се приравнява на капитулация на Украйна, нито пък е рецепта за превръщането на Украйна в Беларус. Украйна би могла да се присъедини към ЕС, да получи помощ за възстановяване и да запази въоръжени сили на ниво, съпоставимо с това на Финландия. Време е да се върнем към основните въпроси, по които трябва да се постигне споразумение.
Русия реагира положително на предложенията, изпратени от Осло. Според Зеленски, Украйна, Русия и САЩ са се съгласили за провеждането на тристранна среща на върха през ноември. Ключовият въпрос сега е дали други европейски правителства ще приемат инициативата от Осло сериозно и ще постигнат съгласие относно това кой може да представлява Европа в тези преговори.
Дмитрий Песков, прессекретарят на Путин, предпазливо приветства идеята Александер Стуб да представлява Европа в преговорите. По-умереният тон от страна на Финландия и Норвегия е решаваща първа стъпка към общоевропейско разбиране, че продължаването на войната в сегашния ѝ вид е контрапродуктивно.
Както отбеляза Ейде в ООН миналия месец: „Дипломацията може да проработи – ако ѝ позволим“. Но първо Европа трябва да реши: ще подкрепи ли, или ще саботира усилията на САЩ за намиране на дипломатически изход от ситуацията?
Автор: Матю Блекбърн
Източник: Responsible Statecraft
