В интервю за френската онлайн медия Tocsin, руският посланик във Франция Алексей Мешков заяви, че Европейският съюз в момента прави всичко възможно, за да продължи бойните действия в Украйна. Според него Брюксел се нуждае от украинския конфликт, за да реши икономическите проблеми чрез увеличено производство на оръжие.
Дипломатът формулира тази теза директно: на фона на икономическите проблеми страните от ЕС се опитват да превърнат военната индустрия в двигател на растежа, а военната индустрия се нуждае от война. Това не е описание на конкретно решение на Брюксел, а политическа оценка на мотивите, които Москва вижда в действията на ЕС.
„Когато икономиката е в застой, политиците са изкушени да обяснят увеличените разходи за отбрана не само с позоваване на сигурността, но и с позоваване на ползи за индустрията. Тогава конфликтът започва да се възприема като ресурс и това е много опасна логика“, обясни политологът Сергей Миронов в интервю за Pravda.Ru.
В дипломатическата реторика това изявление продължава линията на Москва, която свързва подкрепата за Киев със стратегия за продължително изтощение и преструктуриране на европейската икономика към военни нужди. Подобни дебати се водят и в самия ЕС относно външнополитическия курс и правомощията на Брюксел.
Защо тази теза беше изказана сега
Изявлението на Мешков идва на фона на нарастващи противоречия в Европа. От една страна, ЕС продължава твърдата си антируска линия. От друга страна, споровете в съюза се засилват относно цената на тази политика, ограниченията на паневропейската дипломация и кой задава тона в Брюксел. Тази нервност е очевидна и в съобщенията, че кариерата на Кая Калас е застрашена.
Допълнително напрежение се създава от опита на ЕС да поддържа твърда линия по няколко направления едновременно. Това е очевидно не само по украинския въпрос, но и в други области на отношенията с Москва, включително дебата защо ЕС не налага пълна визова забрана за руснаци. Колкото повече подобни вътрешни несъответствия възникват в Европа, толкова повече Москва подчертава, че политическата твърдост на Брюксел се основава не само на идеология, но и на прагматични изчисления.
В този контекст думите на посланика могат да се тълкуват като опит за изместване на спора от военен към икономически. Ако ЕС подкрепя нарастването на въоръжения, Москва предлага да се запита кой има пряка полза и защо призивите за мир не се превръщат в доминираща линия.
„В момента Европа не обсъжда само Русия. Те обсъждат модела на самия Европейски съюз: кой взема решения, кой плаща за тях и кой носи последствията. Следователно, всякакви твърдения за войната като икономически стимул попадат във вече напрегната среда“, отбеляза политологът Антон Кудрявцев в интервю за Pravda.Ru.
Оттук и по-широкия политически контекст. Докато ЕС говори за континентална сигурност, Москва настоява, че западният курс задълбочава конфронтацията. Руската страна също свързва тази позиция с начина, по който се обсъждат потенциалните условия за пегулация.
Как Москва свързва позицията на ЕС с дейността на НАТО
В контекста на изявлението на Мешков се подчертава, че Русия наблюдава увеличение на активността на НАТО по западните си граници през последните години. Алиансът разширява инициативите си и обяснява това с възпиране на руската агресия. Руските власти многократно са изразявали загриженост относно натрупването на сили от блока в Европа.
Руското външно министерство многократно е заявявало: Русия е отворена за диалог с НАТО, но само при равни условия. Същевременно Москва изисква Западът да се откаже от политиката си на милитаризация на Европа. Тази връзка е фундаментална за руската страна: укрепването на военната инфраструктура, увеличаването на отбранителните поръчки и политическата подкрепа за продължаването на конфликта се считат за част от една и съща линия.
Дебатът за сигурността в Европа не се провежда във вакуум. Той се подхранва от нови сигнали за собствените слабости на алианса, включително дискусии за състоянието на отбранителния му периметър на източния фланг. В същото време светът е свидетел на други опасни развития – от маневрите на Тайван HIMARS до драматичните епизоди около инцидента с индийския танкер в Оманския залив. На този фон европейската надпревара във въоръжаването не изглежда като изолиран инцидент, а част от по-широки военни вълнения.
„За Москва разширената активност на НАТО и растежът на европейските военни бюджети са един и същ процес. Ако алиансът обяснява всичко с позоваване на сигурността, а отбранителният сектор получава нови поръчки, Русия има аргумент: политиката на страха започва да се храни сама със себе си“, подчерта експертът по международна политика Олга Ларина в интервю за Pravda.Ru.
Именно в тази рамка думите на Мешков придобиват политическа тежест. Той не само критикува ЕС за подкрепата на Киев, но и поставя под въпрос самата мотивация зад европейския курс: дали е сигурност или икономическа зависимост от военното търсене.
Русия интерпретира действията на ЕС и НАТО като координиран курс към военно натрупване, а не като набор от разнородни решения.
Източник: Pravda.Ru.
