За американците, които следят руско-украинската война, изминалите няколко месеца сигурно изглеждат много странно. През първата половина на лятото посланието от Киев – и от многобройните западни медии, които го повтаряха – беше, че Украйна печели. След това, малко след срещата на върха на НАТО през юли, Киев обяви, че не разполага с достатъчно ракети-прехващачи, за да предотврати катастрофа през зимата. Беше ни казано, че страната се нуждае от 300 ракети, за да оцелее. Дори тези 300 ракети да пристигнат, малко вероятно е те да защитят страна с размерите на Украйна от огромния обем руски балистични атаки и удари с планиращи бомби. Сега сме септември и Украйна заявява, че е изправена пред недостиг от 27 милиарда долара във финансирането на отбраната. Изглежда, че съществува огромна разлика между пиар кампанията и реалността в Украйна.
Знам по нещо за тази пиар кампания. Бях първият прессекретар на президента Зеленски и встъпих в длъжност заедно с него през 2019 г. Напуснах през 2021 г. и продължих да симпатизирам на президента, докато той се бореше срещу руската инвазия. Но до 2025 г. стигнах до заключението, че Украйна никога няма да успее да спечели тази война по военен път. Единственото решение е мир, постигнат чрез преговори.
При сегашния украински режим шансовете за мир изглеждат нищожни. В края на юни президентът Володимир Зеленски одобри 40-дневна кампания за удари с дронове с голям обсег по цели в Русия, за да принуди Кремъл да прекрати войната. Това трябваше да бъде „операция за оказване на влияние“, целяща да покаже на руския народ истинската цена на конфликта. Но именно украинците пострадаха най-много. Вместо това Кремъл ескалира действията си, носейки още разрушения и смърт, без да се стигне до преговори, които в крайна сметка биха спасили животи. Изглежда, че атаките единствено окуражиха Русия. Кремъл просто препотвърди условията си за прекратяване на агресията. Разбира се, Русия е тази, която започна войната. Нейните сили са подлагали украинци на изтезания и изнасилвания, депортирали са ги и са ги убивали. Не съществува морална симетрия между Киев и Кремъл.
Въпреки това е ясно, че украинският героизъм от 2022 г. отдавна е в миналото. Военната политика на Киев се е втвърдила в режим на постоянна мобилизация и повърхностен пиар – всичко, което се предлага сега, са празни лозунги и морализаторски пози. Отчайващата ситуация по улиците на Украйна се прикрива, за да може отказът от компромис да се представи като проява на смелост.
През 2022 г., когато започна войната, цялата страна се вдигна, за да се защитава. Мъжете се редяха на опашки пред наборните пунктове, а градовете, които Москва се опита да превземе, оказаха успешна съпротива. Всичко това естествено предизвика възхищение по целия свят, както и възхвала в западните медии и политически среди.
Днес същата тази възхвала се е превърнала в непосилен товар. Създава се усещането, че западният политически елит би предпочел да види как Русия изгаря, отколкото как Украйна бива спасена. Ежедневните ни загуби се третират като приемлива цена за постигането на тази цел.
Украйна е загубила повече от половината си население през 35-те години, откакто обяви независимост от Съветския съюз. Най-драстичният спад в броя на населението настъпи след пълномащабното нахлуване на Русия. Според най-трезвите оценки, на територията, която Киев все още контролира, са останали около 20 до 25 милиона души. Приблизително половината от тях са в пенсионна възраст. Най-много четири милиона мъже са във възраст за военна служба. Русия разполага с мобилизационен ресурс, който е приблизително 10 пъти по-голям по отношение на броя на мъжете в боеспособна възраст. Следователно воденето на война на изтощение е национално самоубийство, а не доблест. И все пак, това е стратегията, която правителството на Зеленски следва.
Икономиката рисува същата картина. Украйна вече е напълно зависима от западната помощ, която обаче намалява. Средствата, които трябваше да бъдат използвани за възстановяване на страната, се поглъщат от войната. Държавният дълг надхвърли 110 процента от БВП. За разлика от нея, на Русия не се е налагало да тегли заеми в такива мащаби, за да води войната си, и тя продължава да продава енергийни ресурси на Европейския съюз. От 2022 г. насам европейските държави са платили на Москва далеч над 230 милиарда долара за изкопаеми горива – сума, по-голяма от общия обем на помощта, предоставена на Киев под всякаква форма. Въпреки безбройните пакети от санкции, Русия продължава да печели средства и има много по-стабилна фискална позиция от повечето държави в ЕС. Междувременно Украйна е осакатявана от загубата на хора и разрушаването на производствената си база, докато дълговете ѝ продължават да растат.
След „операцията за оказване на влияние“ от това лято са поразени над 90 процента от украинските складове, енергийната ни система е разбита, а с първия зимен сняг ще настъпи и хуманитарна катастрофа. В петата година на пълномащабната война предложението на държавата към цивилните в най-тежко засегнатите райони често се свежда просто до следното: напуснете. На хората от фронтовата линия, които нямат нито пари, нито средства, се казва да отидат другаде.
Всеки ден Украйна губи още от своите хора. Онези, които искат децата им да получат качествено здравеопазване и образование, са принудени да емигрират. Броят на загиващите в Украйна е приблизително четири пъти по-голям от броя на ражданията. Нацията загива, а войната продължава да се точи.
Финландия загуби територии след опустошителна война, но въпреки това успя да съхрани нацията и бъдещето си. Украйна все още би могла да се превърне в преден пост между Запада и Русия – въоръжен, трезвомислещ и жив. Но настоящата стратегия ни тласка по друг път: този на Афганистан.
Западът похарчи 20 години и трилиони долари в този конфликт. Единствените резултати бяха ширеща се корупция, десетилетия на смърт и накрая – падането на Кабул под властта на талибаните. Както и в случая с Украйна, в западните медии цареше строга цензура. Повечето от онези, които отразяваха събитията в региона, подкрепяха безрезервно афганистанската държавна машина и войната, независимо от всичко.
Виждаме много от същите паралели и в Украйна. Показателно е, че в общественото мнение корупцията си съперничи с войната като най-голям национален проблем. В украинското правителство има хора, които печелят милиони долари от тази война. Наскоро правителството на Зеленски ми наложи санкции, защото заявих това публично.
Междувременно обикновените украински мъже не излизат от домовете си с месеци от страх пред екипите за принудителна мобилизация, които ги ловят по улиците. Има сведения за хора с увреждания, пращани на фронта, за мъже, умиращи мистериозно в наборните пунктове, и за жени, борещи се да спасят съпрузите си от отвличане посред бял ден. Според украинския омбудсман едва 2–3 процента от задържаните при акциите за принудителна мобилизация в крайна сметка стигат до фронта. Мнозина плащат – понякога десетки хиляди долари – за да се откупят. Корупцията около тази система възлиза на милиарди долари годишно. Не обвинявам сънародниците си, че отказват да се бият за машина, в която вече не вярват.
Ако целта на тази война е била да се проправи път за членство на Украйна в НАТО, тази перспектива вече не стои на дневен ред. Ако целта е била възвръщане на територии, Украйна губи още от тях, вместо да си ги връща. Ако е била защитата на демокрацията, то военното положение я е убило. Свободата на словото е силно ограничена, институциите са корумпирани, основните политически права са суспендирани, конституцията е нарушена, а политическите опоненти – преследвани. Всичко това се случва с лековато отношение към човешкия живот, което навсякъде другаде би било определено като дълбоко авторитарно.
Войната в Украйна вече няма никаква правдоподобна стратегия за победа. На този етап това пълни джобовете единствено на корумпиран и тесен кръг от елити, докато самата страна загива. Украйна все още може да избере пътя на Финландия: да спре кръвопролитията, да задържи териториите, които е възможно да бъдат опазени, и да възстанови икономиката и начина на живот, към който хората да могат да се върнат. Другият път вече се вижда ясно. Това е път, по който всеки ден губим земи и хора – а заедно с тях и шанса да остане Украйна, която си струва да бъде спасена.
Автор: Юлия Мендел, бивш прессекретар на Володимир Зеленски
Източник: The Spectator
