Общоизвестно е, че когато си имаш работа с хора, които искат да ти навредят или да те експлоатират, никога не бива да показваш слабост. Тази основна стратегия за оцеляване е добре позната на онези, които живеят по-близо до природата; те знаят, че ако покажеш страх пред разярени или хищни животни, това може да бъде фатално. Този принцип е залегнал и в политическата философия на Николо Макиавели, според когото хората са като животните – водени от аморални, егоистични инстинкти; същества, които са „безпощадни пред лицето на слабостта и неумолими към грешките“.
В миналото Макиавели е бил задължително четиво за амбициозните политици. Те е трябвало да разберат, че за да се изкачат по хлъзгавата стълба на властта, са нужни много хитрост, лукавство и умение да прикриваш истинските си намерения. Уви, нашият министър-председател – човек, който отчаяно се стреми да се хареса на всички – не се е вслушал в този съвет. В резултат на това той отново изрече поредица от неясни и необмислени думи, които могат да му излязат през носа.
В събота Анди Бърнам – който тази седмица ще бъде в Карибите за срещата на правителствените ръководители от Общността на нациите (Commonwealth) – заяви пред вестник Guardian, че иска да предложи „структуриран диалог“ с политици и влиятелни фигури относно ролята на Великобритания в трансатлантическата търговия с роби. Много от тези хора настояват за репарации заради това историческо престъпление.
„Изслушването на призивите за официално извинение от името на британската държава ще бъде важна част от този процес. Отворен съм към тях“, каза той. И макар да добави, че изразява единствено лично „скръб и съжаление“ и отхвърля исканията за репарации, вредата вече беше нанесена. Като заяви, че е „отворен“ към темата, той само окуражи онези, които искат цинично да ни експлоатират заради греховете на нашите предци. Министър-председателят на Барбадос, Миа Мотли, незабавно изтълкува изявлението му не като сигнал за приключване на дебата за репарациите – каквато е била целта на Бърнам, – а като „зелена светлина“ за преминаване към следващия етап. Тя му благодари, че „проправя нов път и признава, че това е правилното и моралното нещо, като гарантира преминаването към следващия етап на диалог по този труден и емоционален въпрос“.
Премиерът на Барбадос Миа Мотли реагира бързо, тълкувайки изявлението не като опит за приключване на дебата за репарациите веднъж завинаги – каквато беше целта на Бърнам – а по-скоро като сигнал за преминаване към следващия етап. Тя му благодари за „откриването на нови възможности и признаването, че това е правилното и морално решение, тъй като ще ни позволи да преминем към следващия етап от дискусията по този труден и належащ въпрос“. Министър-председателят на Сейнт Лусия, Филип Дж. Пиер, също добави: „Нито един британски премиер не е стигал толкова далеч… Ние сме готови за диалог“.
Бърнам вече си е спечелил заслужена репутация на човек, който постоянно се колебае. Неспособността му да взема твърди решения произтича както от един характеров недостатък – фатален за политиците, а именно нежеланието да бъде неодобрен от другите, – така и от необходимостта да балансира между непримирими сили в сегашната си сложна ситуация: той трябва да държи доволни своите икономически неграмотни съпартийци (обикновени депутати), докато същевременно се опитва да спре плъзгането на страната към банкрут.
Стремежът му да се хареса на всички го отвежда в опасна територия. Това изявление не само ще окуражи държавните глави в Карибите, които настояват за репарации, и ще вдъхнови други страни от Общността на нациите (Commonwealth) да последват примера им – а кой знае, може дори да събуди алчни помисли в Ирландия, където някои биха могли да решат, че е дошло времето да поискат компенсация за Големия глад (Potato Famine) – но то няма да остане незабелязано и на световната сцена.
Подобна слабост и липса на характер няма да убягнат от погледа на аморалните авторитарни лидери по света. Това ще бъде забелязано от всевиждащия и безпощаден режим в Китай, който миналата седмица дори използва влиянието си, за да накаже френски футболист, проявил недостатъчно уважение към председателя Мао. Това ще попадне и в полезрението на Владимир Путин – руският лидер, който притежава изострено чувство за долавяне на слабости на Запад и умее да се възползва от тях за своите ходове, както видяхме при нахлуването в Крим през 2014 г., а по-късно и при пълномащабното нахлуване в Украйна. Навлизанията на руския флот в Северно море и Атлантическия океан, както и полетите на руски дронове над държави от НАТО в района на Балтийско море, имат за цел да проверят решимостта на Запада и устойчивостта на неговите лидери.
Нещо повече – това желание да се угоди на всички, което граничи с безсилие и страхливост, няма да остане незабелязано и по високите етажи на Европейския съюз – една по същността си авторитарна институция, която така и не прости на Великобритания за дързостта да я напусне. Ето защо ни наложи възможно най-суровите условия за излизане и защо продължава да се стреми да ни наказва и санкционира, когато има възможност. Поради същата причина се опитва да задуши всяко инакомислие в държави, които показват дори най-малък признак, че биха могли да последват примера ни – най-вече Унгария. И именно затова, ако решим да се присъединим отново или предприемем стъпки в тази посока, ще ни бъдат поставени възможно най-тежките условия за завръщане.
Макар Бърнам да е свестен човек, същото не може да се каже за фанатиците, вдъхновени от хиперлиберална расова догма и настояващи за репарации. Същото важи и за идеолозите, които управляват ЕС. Той не само не притежава характера, необходим за справяне с тази организация, която действа чрез натиск и принуда, но дори не осъзнава същността на този звяр – звяр, който вече подушва страх. Той ще го изяде жив.
Автор: Патрик Уест
Източник: The Spectator
