Алексей Мухин казва, че е бил на почивка в черноморски курорт близо до Сочи в края на юни, когато приближаващ украински дрон е бил свален от руските противовъздушни системи със силна експлозия, пред очите на плаж, претъпкан с хора.
„Работата е там, че никой не изглеждаше особено изненадан. Много хора дори не изглеждаха обезпокоени“, казва г-н Мухин, ръководител на Центъра за политическа информация, независима консултантска компания, базирана в Москва. „Това е почти ежедневно явление там и хората свикват. Чувствах се като най-нервния човек на този плаж.“
Ударите на украински дронове дълбоко в сърцето на Русия – включително вълна в понеделник вечер – причиняват недостиг на гориво и дълги опашки на бензиностанциите, дори в Москва. Атаките помрачават настроението на средностатистическите руснаци по-видимо от всякога, откакто войната в Украйна започна преди 4 години и половина.
Защо написахме тази статия
През последните месеци Украйна се бори с Русия с вълни от атаки с дронове срещу стратегически обекти в цялата страна – особено съоръжения за производство на енергия. Руската общественост определено е забелязала, но не реагира, както Киев може би се надява.
За много руснаци, особено в столицата, това е първият път, когато войната е толкова близо до дома. Хората са раздразнени от прекъсванията на интернет и мобилните телефони, които според властите са свързани с войната, а малките предприятия са засегнати от увеличение на данъците поради нарастващите разходи за войната, но прекарването на часове в опити да се напълни резервоарът с гориво е ново ниво на неудобство.
„Увеличаването на атаките с дронове оказва натиск върху икономиката, гражданската инфраструктура и със сигурност влияе на общественото настроение“, казва Сергей Строкан, независим политически анализатор. „Социалното напрежение нараства. Хората са притеснени. Нещата очевидно не вървят както преди.“
Но експерти като г-н Строкън и г-н Мухин казват, че идеята, че руснаците е вероятно да се паникьосват, дори когато натискът се засилва, е погрешна. Въпреки че общественото изтощение от войната нараства и броят на хората, които подкрепят мирните преговори е висок, експертите казват, че гласовете, призоваващи за по-ужесточено преследване на войната срещу Украйна, също стават все по-силни и убедителни.
„Общественото мнение се променя“, казва г-н Строкън, „но не непременно в посоката, която хората на Запад сякаш очакват.“
Проблеми, но не критични
Руският президент Владимир Путин направи рядко признание за трудностите по време на интервю с журналиста от държавната телевизия Павел Зарубин в неделя, като призна, че засилените украински атаки срещу мостове, петролни рафинерии и цистерни с гориво създават „проблеми… [и] определен недостиг“. Според руските медии те включват ограничения върху продажбите на бензин в поне 20 руски региона и повишаване на цените и прекъсвания на доставките в още няколко.
Най-засегнатият регион е черноморският полуостров Крим, анексиран от Русия през 2014 г., където ударите по мостове и друга инфраструктура сериозно намалиха доставките на гориво, съсипаха летния туристически сезон и накараха властите да обявят извънредно положение.
Атака в средата на юни сериозно повреди петролната рафинерия Капотня, която доставя около 40% от бензина за Московска област, което доведе до първия сериозен недостиг в столицата от много години. Таксиметров шофьор, който отказа да бъде назован каза, че няколко бензиностанции близо до дома му в северозападна Москва са били затворени в понеделник и е чакал почти два часа на друга, преди да зареди резервоара си – макар и на редовната цена от 74 рубли за литър (около 3,60 долара за галон).
По време на интервюто си г-н Путин настоя, че проблемите „не са критични“, че щетите ще бъдат бързо отстранени и че руските сили за противовъздушна отбрана разработват нови оръжия и тактики за противодействие на украинското нападение.
Виктор Литовкин, военен експерт от официалната информационна агенция РИА казва, че руската противовъздушна отбрана се справя предимно с нарастването на украинските атаки и само няколко входящи дрона всъщност преминават – особено около големи градове като Москва и Санкт Петербург.
„Атаките стават все по-интензивни. Дроновете летят на рояци, което е технически трудно за справяне“, казва г-н Литовкин. Но войната винаги е свързана със стръмна крива на обучение, добавя той. „Като цяло нашите отбранителни сили са добре екипирани, добре обучени и действат ефективно. Нашата противовъздушна отбрана се подобрява всеки ден и съм почти сигурен, че ще се справят с всичко, което украинците ще им хвърлят.“
В разговор по държавната телевизия г-н Путин каза, че украинската тактика на нанасянето на удари дълбоко в Русия, все по-често поразяващи цивилни цели, има до голяма степен психологически цели. „Целта е да подкопае доверието ни в себе си и в нашите възможности и в идеалния случай да създаде разделение в руското общество, да принуди Русия да спре, дори временно, напредването на нашите сили по линията на съприкосновение и да създаде условия за започване на преговори при условия, благоприятни за нашия противник“, каза той.
Не е отговорът, който Украйна очакваше?
Лев Гудков, научен директор на единствената независима руска агенция за проучвания на общественото мнение, Център „Левада“ казва, че безпокойството наистина се увеличава, като повече от половината руснаци посочват, че следят внимателно военните новини. Докато 74% от руснаците казват, че подкрепят войските си в Украйна, повече от 60% са за мирните преговори. Само около една трета казват, че искат войната да продължи, въпреки че г-н Гудков казва, че този процент се е увеличил през последните три месеца.
„Заплахата от атаки с дронове излиза на преден план в общественото мнение напоследък, измествайки други събития във военната зона“, казва той. „Общата тенденция е хората да разделят психически атаките срещу нас от случващото се в Украйна. Броят на хората, които подкрепят преговорите с Украйна, намалява, докато все повече хора смятат, че Русия трябва да предприеме решителни действия, за да унищожи Украйна.“
От друга страна, Володимир Паньото, директор на Киевския международен институт по социология, с когото се свързахме чрез Facebook казва, че украинците като цяло са доволни от подобрената способност на своите сили да нанасят по-дълбоки и по-силни удари в тила на Русия.
„Украинците възприемат подобни действия не като ескалация, а като част от отбраната и като начин да накарат агресора да почувства цената на войната“, казва той. „Освен това, във време, когато Русия систематично атакува украински градове и енергийни източници, повечето украинци смятат за несправедливо руското общество да живее така, сякаш войната не го засяга.“
Но някои руски анализатори предупреждават, че хардлайнерите, които се застъпват за удари срещу европейски цели, участващи в производството и доставката на оръжия на Украйна, може би дори за организиране на ядрена експлозия, за да демонстрират решимостта на Русия, нарастват по влияние.
Идеята за ядрен удар, който да предупреди европейците да спрат да помагат на Украйна, беше предложена за първи път от висшия ветеран в руската външна политика Сергей Караганов, който я изрази директно пред г-н Путин на конференция преди три години. Г-н Путин категорично я отхвърли тогава.
Идеята набира нова сила на фона на засилените атаки с дронове от страна на Украйна, казва Игор Коротченко, редактор на московското списание „Национална защита“. „Руската експертна общност активно обмисля сценарий, включващ възможни тактически удари с ядрено оръжие срещу ключови точки на украинска територия, по границите с Румъния и Полша, за да се прекратят доставките на оръжие за Украйна“, казва той. „Това е необходимо, за да се задушат окончателно доставките на оръжие от НАТО за Украйна и може да принуди режима на Зеленски да седне и да преговаря по условията на Русия.“
Автор: Фред Уиър, специален кореспондент
Източник: The Christian Science Monitor
