Поради променящите се технологии, украинските танкове днес не играят толкова важна роля на фронта, колкото преди. Руските също, но врагът, въпреки всичко, адаптира бронирана техника за война с дронове, произвежда я и я надгражда допълнително, подготвяйки се за танкови пробиви и обкръжаване на нашите части. Ако в началото на пълномащабна война успявахме да унищожим руски танкове и имаше с какво, сега украинските танкови войски са изправени пред кадрова, технологична и логистична криза.
Първо, нека оценим какво имаме при танковете, а след това да разгледаме действията на Русия.
В началото на пълномащабното нахлуване украинските танкови войски имаха всичко, казва офицер-танкист с позивна „Сапран“: имаха обучени екипажи с умения за стрелба от открити и затворени позиции, имаха собствени тактически техники и механици-водачи, които познаваха възможностите на техниката и я използваха компетентно. Днес ситуацията се е променила.
През годините на войната танковите войски претърпяха редица сътресения с цената на човешки жертви и оскъдна техника.
Класически пример за правилното използване на танкове в началото на Голямата война е работата на 2-ри батальон на 17-та отделна танкова бригада под командването на тогавашния подполковник, а сега полковник Герой на Украйна Олег Грудзевич. Неговите танкисти не влизаха във фронтални атаки. Той беше изградил формациите си така, че врагът да напредва в тесни посоки и да попада в засади от добре камуфлирани украински екипажи.
Руските бойни хеликоптери се превърнаха в сериозна заплаха
Но тази тактика имаше своите граници. Поради дълги маневрени преходи, танковете се развалиха. Руските ударни хеликоптери Ка-52 и Ми-28, въоръжени с противотанкови ракети с голям обсег се превърнаха в сериозна заплаха. Въпреки отделните успехи, украинските танкови войски нямаха централизирана програма за техническо развитие, бяха принудени да използват различни видове оръжия и изпитваха остър недостиг на финансиране.
През минните полета
След украинските победи край Киев и Харков през 2022 г., ситуацията с бронираната техника, парадоксално, се усложни. Украинските войски заловиха много пленени танкове, техника започна да пристига от западни партньори – армията получи доста голям брой необходими машини, но това беше пъстър „зоопарк“. Но най-лошото е, че техниката започна да се разглежда като банална „тапа за дупки“.
По време на контраофанзивата на юг през лятото на 2023 г., без достатъчно разузнавателна информация, под натиск от не особено гъвкаво командване, танковите сили се блъскаха във фронтални атаки, опитвайки се да пробият минните полета на печално известната „линия Суровикин“.
По това време добре екипираната и мотивирана 47-ма Магурска бригада, заедно с придадените ѝ части, загуби американските M1 Abrams, немските Leopard 2 и M2 Bradley. В тези атаки изгоряха и оскъдните тегачи (например M88 Hercules), предназначени за евакуация на 70-тонни превозни средства.
Неуспешната офанзива подкопа доверието на западните съюзници
Курската операция от 2024 г. окончателно затвърди тази танкова криза: мощна и същевременно неуспешна офанзива подкопа доверието на западните съюзници, оголи фронта и много танкове, получени от Запада, се озоваха в ръцете на врага. Руснаците ги проучиха подробно и през следващите години ги взеха предвид при модернизацията на техниката си (ще се спрем на това по-късно). Те използваха и трофеи за пропаганда.
Кадри
Когато руснаците натиснаха и нашите войски бяха обхванати от свиреп кадрови глад, а това приблизително съвпадна с Курската операция (която според плана трябваше да изтегли руските сили от Донбас), обучени, елитни танкисти и ремонтници, обучени в чужбина, започнаха да бъдат изпращани… в пехотата.
За един обикновен пехотинец това е като да забиваш пирони с микроскоп. За щастие, при новия главнокомандващ тази практика беше прекратена, но бяха загубени време и персонал. Обучението на висококачествен екипаж отнема месеци и изисква уникални умения. Но танковете днес не са приоритет, танковото училище за редници и сержанти е, за съжаление, в руини.
По-пъргавите отдавна са прехвърлени в тилови служби
Тези настоящи екипажи, които са способни да изпълняват бойни задачи с риск от изтощение всяка секунда, днес са изтощени до краен предел. По-пъргавите отдавна са прехвърлени в ремонтни части или други тилови служби. В резултат на това на фронта почти не са останали хора, които са способни наистина да разберат какво е съвременен танк и как да го използват правилно.
Учебният център „Десна“ обучаваше танкови подразделения до 2022 г. Сега танковото училище там се превърна в основно училище за подготовка на водачи на танкове без координация на подразделенията. Това са упражнения от танк два до рота.
Офицерите от учебните подразделения нямат съвременен боен опит, защото ситуацията на фронта се променя много динамично. Тези, които са на позициите си в продължение на много години, се превръщат, според фронтовите офицери, в баласт. Загубихме най-добрите инструктори, понякога поради грешки и небрежност на командването.
Друг проблем в ремонтните полкове и рембатите са специалистите по ремонт на бронирана техника на подразделението, те също не се обучават централизирано. Тук изпращат мобилизирани войски, които не са необходими в други подразделения
Тъй като танковите войски не са на фокус, често тук изпращат мобилизирани войски, които не са необходими в други подразделения. Сред танкистите все по-често се срещат не просто случайни хора, а хронични алкохолици.
Технологичният натиск завърши този колапс. Първо руснаците разполагаха с разузнавателни дронове „Орлан“ и „Зала“, които до голяма степен лишиха танковете от възможността да напредват незабелязано. След това противникът масово насити бойното поле с ударни „Ланцети“. По-късно, с евтини FPV дронове. Появата на оптични влакна окончателно неутрализира обичайните средства за защита на бронираната техника – „мангалите“ бяха предназначени за защита на горното полукълбо, а съвременните дронове са способни да поразят всяка част от танка.
Логистична слабост
Отделна болка остава състоянието на западните оръжия. Те пристигат на фронта, без да се адаптират към реалностите на войната. Същият Leopard 1 със 105 мм оръдие би могъл да бъде отлична мобилна „снайперска пушка“, която вижда цел през нощта от 3 км и удря без пропуск. Но белгийският Leopard 1 пристигна със система за управление на огъня, различна от немската, без допълнителна броня и, най-важното, без елементарни ремонтни комплекти, електрически схеми-инструкции, контролно-измервателна апаратура и осколочно-фугасни снаряди, познати на нашите екипажи.
Преговорните групи са комплектовани с хора, които не познават спецификата на машините
Преговорните групи за комуникация със западните партньори са комплектовани с хора, които често не познават спецификата на машините, нормите за разход на боеприпаси и не са в състояние компетентно да формират поръчки в съответствие с нуждите на войските. Никой не събира централно статистика за използването на танкове и не мисли за баналната подготовка на техниката за зимата (отопление, резервни части), разчитайки на фирми, които отдавна не се интересуват от старите модели оръжия, каквито ни се прехвърлят.
Ремонтът и поддръжката на танкове като Leopard 1, Leopard 2, Abrams понякога отнемат месеци, защото машините обикновено се изпращат в чужбина.
Какво прави врагът
Въпреки че танковете не се използват активно сега, врагът не се отказва от идеята за танкови пробиви и обкръжаване на нашите групировки. За да направи това, той изгражда ясна, безмилостно ефективна система.
За онези танкови атаки, които се случват от време на време и на които се смеем, врагът масово използва стари машини (Т-62, Т-72А, стари Т-80). Те не се реставрират в големи заводи, а директно в полеви ремонтни батальони и ремонтни полкове от подбрани специалисти.
Според много танкови офицери това е вид разузнаване с бой: руснаците сондират отбраната и броят колко дрона извеждат от строя техниката. Танкистите, които оцеляват след такива атаки, се обучават допълнително на по-нова техника.
Руснаците са извършили техническо обединение на нови бойни машини: въз основа на проучените трофеи са въвели нови разработки. След като са се отървали от “зоопарка” от мерници, са инсталирали надежден комбиниран ден-нощ прибор. Разширили са люковете на кулите за по-безопасна евакуация. На командирите са инсталирани пълноценни панорамни мерници.
Врагът произвежда танкове Т-90М “Пробив”, бойни машини на пехотата (БМП-3) и бойни машини на десанта (БМД-4), но те не се виждат на фронта. Въпреки това, екипажи се обучават за тях, доклади от полигоните редовно се появяват в руските медии.
Тиловата поддръжка на танковете също е поставена на конвейер: вместо хаоса на пъстър транспорт, руснаците щамповат унифицирани бронирани “Урали” като “Ахмат” и БТР-82, като изтеглят тежка техника и станции за електронна борба директно към зоната на поражение.
Танкът във войната с дроновете
Съвременните руски бронирани машини са масово наситени с вградени станции за електронна борба (EW) за заглушаване на дронове. Успоредно с това върху техниката се разполагат сложни системи с вградени радарни станции. Те откриват заплаха, когато тя се приближи (граната, кумулативен елемент или част от ударен дрон) и незабавно изстрелват защитен контрабоеприпас, унищожавайки целта в непосредствена близост до бронята.
Предвид това може да се предположи, че руснаците практикуват сравнително проста и прагматична тактика: бързо препускане, преминаване на зоната на поражение, потискане или унищожаване на украинските оператори на дронове и преминаване в тила – на военен език, „в оперативното пространство“.
В първата вълна на руската офанзива, техните остарели Т-62 и Т-55 трябва да изгорят, а след това резерв от нови танкове и бойни машини на пехотата ще тръгне в пробива. Да, това е риск, но пресметнат. Защото зад атентаторите самоубийци стоят добре координирани екипажи, а военната индустрия работи активно, оборудвайки машините с компоненти, за които украинската отбранителна индустрия може само да мечтае.
Неутешително заключение
Имаме тревожна реалност. Докато врагът модернизира, мащабира и натрупва танковия си парк, подготвяйки го за условията на война с дронове, нашите танкови войски са в периферията на вниманието. Не чуваме за нови доставки на танкове от съюзниците. Украйна не произвежда новите си танкове, ограничавайки се до ремонт на повредени машини и модернизиране на стари модели.
Украйна вече няма достатъчен оперативен резерв от личен състав
Ако не се подготвим за евентуални вражески пробиви, Русия ще повтори офанзивата от модела февруари-март 2022 г. Но за разлика от 2022 г., Украйна вече няма нито специализирани противотанкови оръжия, нито достатъчен оперативен резерв от личен състав.
Модата на танковете отмина, но е твърде безразсъдно да ги отписваме. Останките от нашите танкови сили са единственото средство, което ще ни позволи да се противопоставим на потенциални масирани вражески пробиви. Защото, когато танковият клин премине през зоната на поражение, нашите танкисти ще го спрат с танкови битки – нямаме много противотанкова авиация.
Войната изисква от нас да бъдем строги прагматици и да вземаме систематични решения. Ако не се подготвим, врагът неизбежно ще завърши това, за което се е подготвял през всичките тези години.
Автор: Олександр Шулман
Източник: Texty.org.ua
