• Contact
  • Home
  • Home 2
  • Home 3
  • Home 4
  • Home 5
  • Sample Page
  • Защита на личните данни
Monday, November 16, 2026
  • Login
No Result
View All Result
Opposition.bg
NEWSLETTER
  • Топ
  • Схема
  • Позиция
  • От мрежата
  • В десетката
  • здраве
  • Любопитно
  • Топ
  • Схема
  • Позиция
  • От мрежата
  • В десетката
  • здраве
  • Любопитно
No Result
View All Result
Opposition.bg
No Result
View All Result
Home здраве

Появиха се тревожни факти: въздухът, който дишаме, може да навреди на мозъка

Отдавна съществуват данни за косвена връзка между замърсяването и деменцията. Сега учените си задават въпроса дали замърсяването на въздуха не променя физически самия мозък.

November 15, 2026
in здраве
0
Появиха се тревожни факти: въздухът, който дишаме, може да навреди на мозъка
0
SHARES
4
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Миналата година учени съобщиха – не без изненада, – че в изследваните от тях човешки мозъци се съдържат микро- и нанопластмаси с общо тегло, приблизително колкото на пластмасова лъжица. Сега, при по-задълбочено проучване става ясно, че в мозъка прониква много по-широк спектър от чужди частици от външната среда – силициев диоксид, метали, сажди и други замърсители.

Изследователи от Центъра за болестта на Алцхаймер „Ръш“ (Rush Alzheimer’s Disease Center) и други институции са проучили изключително детайлно мозъчна тъкан от 11 души, починали на възраст между 80 и 91 години. Те открили, че някои частици са проникнали дълбоко в мозъка, достигайки до амигдалата – зона, която участва във формирането на емоциите и паметта.

Това откритие е част от съществена промяна в начина, по който учените разглеждат връзката между замърсяването на въздуха и състоянията, засягащи мозъка – като деменция, болест на Паркинсон и аутизъм. Дълго време водещата хипотеза беше, че замърсяването уврежда мозъка косвено – чрез предизвикване на възпаление и други промени в целия организъм. Тази теория остава валидна, но сега учените проучват дали замърсяването не оказва и по-пряко въздействие.

Все още не е напълно изяснено как точно частиците достигат дотам. Изследователите проследяват пътя на частиците към мозъка и какво се случва, след като попаднат в него. Паралелно с това, други проучвания разкриват потенциални изменения в мозъчната структура, протеините и метаболизма, свързани с излагането на замърсяване. Тази работа би могла да помогне да се установи връзка между това, което хората дишат днес, и заболявания, които могат да се проявят години или дори десетилетия по-късно.

Калеб Финч, почетен професор в Училището по геронтология „Ленард Дейвис“ към Университета на Южна Калифорния, отбелязва, че се трупат доказателства, според които излагането на вредни фактори може да започне още по време на бременността и да се натрупва през целия живот.

„Все още има много неща, които не разбираме, но знаем със сигурност, че рискът от деменция нараства пропорционално на степента на замърсяване на въздуха“, казва той.

Въпросите стават все по-належащи, тъй като изменението на климата променя въздуха около нас. По-горещите и сухи условия подхранват по-мащабни и интензивни горски пожари на много места, докато сушата и деградацията на земите могат да повишат риска от прашни бури – изпращайки огромни облаци от дим, почва, минерали и други микроскопични частици над градове, щати и дори цели континенти.

Ето три скорошни открития, които помагат да се допълни цялостната картина:

Свиващ се мозък

Няколко проучвания, публикувани тази година и използващи данни от UK Biobank – мащабно хранилище за здравна информация за хора във Великобритания – дават насоки за това как вдишването на замърсен въздух може да доведе до физически промени в мозъка. Едно от тях, публикувано през април в списанието *Journal of Nutrition, Health & Aging*, проследява над 400 000 души в продължение на близо 14 години, като отчита различните нива на излагане на замърсяване на въздуха. В крайна сметка са регистрирани близо 9000 случая на деменция. Хората, изложени на най-високи нива на фини прахови частици (PM2.5) – частици, чийто размер е една тридесета от дебелината на човешки косъм и които при вдишване могат да попаднат в кръвообращението и белите дробове – са имали 14% по-висок риск от развитие на деменция в сравнение с тези, изложени на най-ниски нива. Освен това при тях са наблюдавани признаци на по-бързо биологично стареене на организма.

Още по-изненадващи са резултатите от мозъчните сканирания: при хората, изложени на по-силно замърсен въздух, се наблюдава това, което изследователите описват като „намаляване на общия обем на мозъка, както и на обема в няколко специфични мозъчни зони“. Тези констатации предполагат възможна верига от събития: замърсяване – ускорено стареене – мозъчна атрофия – и в крайна сметка деменция.

Второ проучване, публикувано през май в изданието *Environmental Pollution*, разглежда по-подробно процесите, протичащи в мозъка. При близо 270 000 души, наблюдавани в продължение на около 14 години, по-високите нива на излагане на фини прахови частици (PM2.5) са свързани със структурни промени в хипокампуса – област, която е от ключово значение за ученето и паметта.

Изследователите откриват и улики относно възможните причини за тези увреждания. Установено е, че възпалителните процеси и промените в начина, по който тялото преработва мазнините, допринасят за част от връзката между замърсяването и деменцията. Това разкрива още един възможен механизъм, чрез който въздухът, който дишаме, води до промени в стареещия мозък.

Нито едно от проучванията не може да докаже причинно-следствена връзка, а експозицията е била оценена въз основа на нивата на замърсяване в близост до домовете на участниците, а не е била измервана индивидуално, така че оценките може да не отразяват действителната експозиция на всеки човек. Но проучванията са започнали да запълват евентуалните липсващи стъпки между експозицията и заболяването.

Кои частици са най-опасни?

Един от най-големите въпроси е кои части от замърсения въздух са най-опасни. Това, което дишаме, не е едно нещо, а променлива смес от частици, метали, газове и химикали – и учените започват да разграничават кои компоненти може да са най-важни за мозъка.

В проучване, публикувано през септември, изследователите сравняват ефектите на три много различни замърсителя: дизелови изгорели газове, прах, събран от мястото на Световния търговски център, и дим от изгаряне на дървесина. Мишки бяха изложени на всяко от тези вещества в продължение на пет часа, след което изследователите проучиха какви промени са настъпили в мозъците им.

Изненадващо се оказа колко много общи черти имат дизеловите изгорели газове и прахът от Световния търговски център. Въпреки че произлизат от напълно различни източници, те предизвикват промени в над 1200 едни и същи гена – включително такива, свързани с отключването на възпалителни процеси, увреждането на мазнините в клетките и преработката на амилоид (протеин, който се натрупва в мозъка на хора с болестта на Алцхаймер). За разлика от тях, димът от дървесина не предизвиква някои от промените, свързани с болестта на Алцхаймер.

Дизеловите изгорели газове и прахът от Световния търговски център се оказаха богати на метали, докато в дима от дървесина такива липсват. Това наведе изследователите на мисълта, че именно металите може би правят някои видове замърсяване особено вредни за мозъка. Резултатите от изследвания върху мишки невинаги са пряко приложими към хората, а петчасовото излагане на замърсители се различава значително от сложната комбинация от замърсявания, с които човек се сблъсква през целия си живот. Експериментът обаче разкрива възможност със сериозни последици: що се отнася до мозъка, количеството замърсен въздух може да е само част от картината. От значение е и какъв точно е съставът на това замърсяване.

Токсични натрупвания

В едно от най-мащабните проучвания, изследващи връзката между замърсяването на въздуха и деменцията с телца на Леви (втората най-често срещана форма на деменция след болестта на Алцхаймер), учените анализираха болнични досиета на 56,5 милиона американци за периода 2000–2014 г. Те установиха, че хората, живеещи в райони с по-високи нива на фини прахови частици (PM2.5), са по-склонни да бъдат хоспитализирани с две заболявания, характеризиращи се с наличието на токсични натрупвания, известни като „телца на Леви“ – деменция с телца на Леви и деменция при болестта на Паркинсон.

След това изследователите потърсиха причините, които биха могли да обяснят тази връзка. При експерименти с мишки се оказа, че излагането на замърсители провокира неправилно нагъване и натрупване на алфа-синуклеин – протеин, който участва в образуването на телцата на Леви.

„Това беше нещо, което ни изненада изключително много“, споделя авторът на изследването Сяобо Мао, професор по неврология в университета „Джонс Хопкинс“. От януари той поема нова длъжност – директор на Центъра за транслационни прецизни изследвания на деменцията към болницата „Хюстън Методист“ (Houston Methodist Center for Translational Precision Dementia Research).

Изследваните мишки също развиват свиване на мозъка, смърт на нервните клетки и когнитивен спад. Но когато изследователите изложиха генетично модифицирани мишки без алфа-синуклеин на същото замърсяване, по-голямата част от тези увреждания до голяма степен изчезнаха, което предполага, че анормалният протеин играе ключова роля. По този начин, в бъдеще, терапията би могла да се изгради върху изучаването на това как по някакъв начин да се блокират процесите, включващи алфа-синуклеин.

Констатациите, публикувани през 2025 г. в Science, биха могли също да помогнат за разрешаването на дългогодишна мистерия относно деменцията с телца на Леви. Повечето хора, които развиват заболяването, нямат фамилна анамнеза за него, което кара учените да подозират, че излагането на околната среда може да играе важна роля.

Как един учен по замърсяването на околната среда се предпазва

Интересът на Мао към замърсяването на въздуха започва около Олимпийските игри в Пекин през 2008 г., когато прословуто мръсният въздух на града се превръща в международен проблем. Китайските власти броят „дни на синьо небе“, ограничават шофирането въз основа на регистрационните номера и временно затварят фабрики в опит да разчистят мъглата.

По това време Мао изучава наночастици – частици, толкова малки, че се измерват в милиардни части от метъра – и започва да се чуди какво може да прави целият този материал във въздуха в тялото.

Сега той живее в Съединените щати, но десетилетия на изучаване на замърсяването са оформили начина, по който мисли за въздуха, който диша всеки ден. Неговите предпазни мерки са предимно обикновени.

Той обръща внимание на въздуха в помещенията, както и на замърсяването на открито. Готвенето, особено без адекватна вентилация, може да генерира изненадващо високи концентрации на частици.  „Готвенето на закрито понякога може да е по-лошо от всичко друго“, каза той.

Той би избягвал да живее директно на главен път, където замърсяването, свързано с трафика, е по-високо. Вкъщи той редовно сменя филтрите на ОВК системата си. След това са основните неща: Той се храни балансирано, спортува и излиза навън на слънце.

Мао казва, че не може да контролира всичко, което влиза във въздуха около нас. Но той работи, за да контролира каквото може. „Този вид превенция може да ви помогне много“, каза той.

Автор: Ариана Юнджунг Ча

Източник: The Washington Post

Tags: Алцхаймерзамърсяване на въздуханаукаоколна среда

Recommended

Снимка: commons.wikimedia.org от Олаф Косински, https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/ Фридрих Мерц

Това не се е случвало от 20 години: една трета от германските компании ще съкратят работни места тази година

7 months ago
Иво Христов в ЕП: Мир без Европа ще е мир за сметка на Европа

Иво Христов в ЕП: Мир без Европа ще е мир за сметка на Европа

3 years ago

Popular News

    Connect with us

    Opposition.bg

    Материалите на opposition.bg съдържат оценки изключително на чуждестранни медии и не отразяват позицията на редакционния екип на opposition.bg

    • Contact
    • Home
    • Home 2
    • Home 3
    • Home 4
    • Home 5
    • Sample Page
    • Защита на личните данни

    No Result
    View All Result
    • Топ
    • Схема
    • Позиция
    • От мрежата
    • В десетката
    • здраве
    • Любопитно

    Welcome Back!

    Login to your account below

    Forgotten Password?

    Retrieve your password

    Please enter your username or email address to reset your password.

    Log In