На 14 януари 2026 г. Михайло Федоров беше назначен за министър на отбраната на Украйна. Само шест месеца по-късно той беше уволнен.
Една от основните задачи на Федоров, по-голяма дори от справянето с недостига на прехващачи Patriot, беше реформирането на системата за набиране и мобилизиране на страната му. Но недостигът на работна ръка остава хроничен проблем, принуждавайки правителството да прибегне до непопулярни решения като „бусификация“ (украинският термин за залавянето на мъже в призовна възраст от мобилни патрули). Сурови мерки като тези доведоха до големи протести в град Лвов по-рано този месец и са гореща точка в украинското общество.
Но истинската причина за уволнението му може да е нещо друго – а именно рискът от разкриване на популярния мит за това как Украйна е обърнала хода както във войната, така и във вътрешната си борба срещу корупцията в страната.
В продължение на няколко седмици правителствата и медиите на Украйна и нейните западни партньори налагат наратива, че благодарение на иновациите в технологиите за дронове, снабдяването и стратегията, Украйна не само е притъпила настъплението на Русия, но сега всъщност печели войната.
Фактите обаче не потвърждават това. Успешните украински удари с дронове дълбоко в Русия наистина създават проблеми на Москва, но не променят сметката, където е важна: фронтовата линия в Източна Украйна. Докато Зеленски разсейва общественото мнение с кадри от удари с дронове по рафинерии, руските войски продължават ожесточена офанзива в Донбас. Въпреки че местните условия варират, като цяло Украйна постоянно губи повече територия, отколкото си връща (Русия не е претърпяла месечна нетна загуба на територия от есента на 2023 г.). Перспективата Русия в крайна сметка да постигне контрол над Донбас – една от централните ѝ военни цели – остава напълно реална.
Тази реалност помага да се обясни защо Зеленски би се опитал да отстрани министъра си на отбраната. Ако ситуацията наистина се обръщаше в полза на Киев, уволнението на една от фигурите, най-отговорни за този успех, нямаше да има особен смисъл. Но когато разгледаме цялата картина – постоянен недостиг на работна сила, неефективни контраатаки, разпадаща се позиция на места като укрепения град Константиновка – ходът става по-разбираем.
И както видяхме, преминаването към война с дронове на среден и дълъг обсег, един от ключовите приоритети на Федоров, само по себе си не може да обърне ситуацията. (Трябва също да се отбележи, че както отбеляза наскоро бившият главнокомандващ на Украйна, „Русия запазва способността си да отвърне на удара с равна или по-голяма сила“; отмъщението на Путин, което включва използването на балистични и хиперзвукови ракети, има тенденция да нанася по-големи щети от собствените удари на Украйна срещу Русия.)
Самият Федоров обвини лично главнокомандващия на украинските въоръжени сили Александър Сирски за ескалиращите бойни загуби на Украйна. „Войната се промени напълно“, каза Федоров. „При това споразумение [със Сирски като командир], аз лично не знам как може да се спечели войната.“
Междувременно Сирски и много други висши генерали на Украйна не бяха впечатлени от стратегията на Федоров за дроновете, като вместо това предпочитаха фокус върху по-традиционни тактики, включително нападения с големи жертви.
Федоров беше лицето на високотехнологичната война с дронове; Сирски беше лицето на конвенционалната война. Битката между двамата стана критична. „Е, не мога да позволя на Министерството на отбраната и Генералния щаб да се бият помежду си, докато страната е във война. В идеалния случай и двамата трябва да бъдат сменени. Но не мога да направя това едновременно“, каза Зеленски.
Това беше неприемлива ситуация. „Ако страните не могат да разрешат даден проблем, аз ще трябва да го реша“, призна Зеленски и го направи, като уволни Федоров.
Но това предизвика огромна негативна реакция в Украйна. Така че седмица по-късно Зеленски се поддаде на обществения натиск (и може би и на несъгласието сред военните) и уволни и Сирски.
В допълнение към възгледите си за стратегията, Федоров също така беше стъпил на редица пръсти, като обсъди културата на корупция в обществените поръчки за отбрана. Програмата за дронове с голям обсег струваше много пари и Федоров намери тези пари, като прекрати доходоносни договори с компании, които бяха добре свързани с правителството и генералния щаб. Неговият одит установи милиарди преразходи и той блокира досега фаворизирани отбранителни компании от получаване на по-нататъшни договори.
Но може би най-тежкият грях на Федоров, поне в очите на Зеленски, беше, че популярността му като талантлив военен реформатор започваше да го прави политическа заплаха. Сирски, от друга страна, беше по-възрастна, по-конвенционална и по-малко харизматична фигура, с малък шанс да привлече вниманието, което Фьодоров беше получил както у дома, така и в чужбина.
Зеленски има история на отместване на потенциални съперници. Бившият главнокомандващ Залужни беше изместен от светлината на прожекторите, като беше назначен за посланик в Обединеното кралство. Кирило Буданов, ръководителят на украинското военно разузнаване, имаше серия от публични разногласия със Зеленски (относно религиозната политика, способността на Украйна за война с дронове и перспективите за мир) и крайният резултат беше преместването му на поста началник на кабинета на Зеленски, като по този начин се гарантира, че ще остане в сянката на президента и ще поеме отговорност за всички възникнали проблеми.
Уволнението на Федоров следователно може да се тълкува като продължение на тази тенденция. То оспорва голяма част от обнадеждаващия наратив за перспективите на Украйна, както за тази война, така и за всичко, което предстои.
Автор: Тед Снайдер, редактор на The American Conservative
Източник:The American Conservative
