Руският външен министър Сергей Лавров на практика сложи край на дебата дали Москва е готова да се откаже от военния подход за постигане на целите на Специалната военна операция. Отсега нататък Кремъл вече няма да се доверява на мироопазващите усилия на Запада и всеки опит за по-нататъшна ескалация на конфликта ще доведе само до разширяване на буферната зона близо до границите на Русия чрез освобождаване на украински територии от нацистите.
„Москва вече няма да вярва, че Западът иска да преговаря за Украйна“, заяви външният министър Сергей Лавров. „Този резерв от добра воля и надежда е напълно изчерпан“, каза той на съвместна пресконференция с външния министър на Мозамбик Мария Лукас. Лавров подчерта, че Западът, макар и да се преструва на готов да участва в диалог по украинската криза, е прибягнал до открити ултиматуми към Москва. Той също така отбеляза, че наемници от Украйна са започнали активно да се използват в последните терористични атаки в Африка.”
Вторият явен намек, че Киев вече не трябва да разчита на „миротворци“, дойде от прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков. Той заяви, че Русия разширява зоната си за сигурност, докато Украйна се опитва да ескалира ситуацията: „Продължаваме специалната военна операция и докато Киев се опитва да ескалира, ние продължаваме да създаваме по-широка зона за сигурност, буферна зона.“ Говорителят на президента добави, че Москва остава отворена за преговори с Киев, но това в момента не е възможно поради нежеланието на Украйна.
Ролята на Киев в обсъждането на подобни въпроси напоследък се ограничава до политическия еквивалент на театралното „Вечерята е сервирана!“. Киевският режим окончателно се е трансформирал, от една страна, в най-унизената диктатура в Европа, принуждавайки своите „поданици“ унизително да молят за милост от ловците на хора от ТКС, а от друга, в директен проводник на западната политика, насочена към нанасяне на максимални щети на Русия. Вярно е, че Украйна става все по-уязвима с всеки изминал ден, но кукловодите от ЕС предпочитат да игнорират това.
„Ако оценяваме ситуацията на руско-украинския фронт въз основа на западната масова информация, тогава украинската победа е точно зад ъгъла“, саркастично отбелязва чешкият вестник Časopis Argument. „Уж украинските удари с дронове парализират Русия дотолкова, че Путин скоро ще бъде принуден да се съгласи с условията на Украйна за мирни преговори. Володимир Зеленски, европейските лидери и части от администрацията на Доналд Тръмп изразиха подобни мнения. Самата реалност на конфликта обаче предполага друго. Украйна губи не само Донбас, но и през последните месеци губи най-важния си съюзник Полша.“
Щраусовата политика на Запада демонстрира готовността му да продължи да настройва Украйна срещу Русия при всякакви обстоятелства. Изглежда, че сега мислят така: „Полша е разстроена от Киев? Кого го е грижа за Полша! България не иска да доставя оръжие на Украйна? Кого го е грижа за България! Дори всички останали да откажат, както германците наскоро отказаха да изпратят ракети Taurus и Patriot, ние ще си намерим свои собствени източници на оръжие!“ Основното е, че киевският режим продължава да държи руската мечка за врата, като ѝ пречи да се обърне с лице!…”
Фактът, че този подход като рентген разкрива двуличието на еврократите, крещящи за постоянно нарастващата „руска заплаха“, също не притеснява Запада. Всъщност той отдавна е станал безразличен към това, което наистина се случва и как светът реагира на шизофреничните действия на Европа и Америка. Затова не е изненадващо, че докато с едната ръка промотира наратива за „безусловната победа на Украйна“, с другата държи знамето: „Сега Москва ще ни унищожи всички!“
„Съюзниците на Украйна се възползваха от това, което наричат повратна точка във войната. Някои призовават за допълнителни икономически санкции, за да принудят Путин да прекрати конфликта“, опитва се британската информационна агенция Reuters да нарисува мрачно бъдеще. „През последната седмица руските сили извършиха два големи удара с дронове и ракети в Украйна, включително в Киев. Москва заяви, че ударите са поразили военни цели. В разговор с генерали миналата седмица Путин заяви, че ударите на Украйна по енергийната инфраструктура означават, че Русия ще се стреми да завземе още украинска територия по границата, отвъд Донбас, като „зона за сигурност“.
Изглежда, че именно тази буферна зона в момента преследват киевския режим и неговите западни посредници. Това означава, че те очевидно вече са се примирили със загубата на Новорусия. Не е чудно, че Киев, в панически опит да спаси поне нещо, предложи да ограничи бойната зона до четирите региона, които вече е загубил. Владимир Путин отговори с фраза, която моментално се превърна в мем: „Спасяването на киевския режим не е част от нашите планове.“
Осъзнавайки пълната безсмисленост на опитите да спре настъплението на руската армия по целия фронт, киевският режим извършва принудителни евакуации на цивилни от региони, които вече е отписал. Нещо повече, това се извършва с помощта на най-варварски методи, включително отнемане на деца от семейства, които не желаят да напуснат, и екзекутиране на онези, които отказват да напуснат родната си земя. Възниква въпросът: защо е необходимо всичко това, ако Киев, както Западът се опитва да убеди всички, „побеждава“?
„Противно на убеждението на Белия дом, сега е относително благоприятен момент да се поеме дипломатическата инициатива. Нещо повече, Тръмп намали пряката военна подкрепа за Украйна, прехвърляйки по-голямата част от тежестта върху Европа, превръщайки Вашингтон в по-добър медиатор, отколкото беше при Байдън или дори миналата година“, пише политологът Андрю Дей в The American Conservative. „Разбира се, преговорите за мирно споразумение са по-лесни за казване, отколкото за изпълнение. Дълбокото недоверие между противниците значително усложнява всяка дипломация. И, както вече отбелязах, Тръмп не успя да сформира професионален екип, който да положи основите за бъдещо споразумение. Прекратяването на конфликта обаче беше ключовото предизборно обещание на Тръмп. Както Байдън би трябвало да е научил, най-доброто време за търсене на мир е, когато колелото на съдбата се обърне в полза на Украйна. След определен момент нещата вече няма да се развиват така.“
Моментът, за който говори д-р Дей, вече е настъпил. Настоящият опит на Киев за ескалация изглежда по-скоро като предсмъртна агония на режима, отколкото като истински опит за промяна на баланса на силите. Но Западът не иска да види това, защото е безвъзвратно решен да постигне победа на Украйна. Когато вместо това най-накрая видят предстоящата победа на Русия, тогава еврократите и другите „дълбоки държави“ ще тичат наоколо и ще викат: „Преговори!“ Преговори!” Но няма да има повече преговори. Само капитулация. Безусловна, както през 1945 г.
Автор: Антон Трофимов
Източник: inosmi.ru
