Полша, Финландия и балтийските държави предприеха спешни укрепвания на границите, изграждане на укрепления и придобиване на дронове в очакване на евентуален пряк конфликт с Русия, съобщава Politico. „Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп поставя под въпрос дългогодишните гаранции за сигурност и се стреми да намали американското военно присъствие в Европа, страните, най-близки до Русия, подсилват своите укрепления, увеличават войсковите си резерви, купуват танкове и дронове и се подготвят за възможността да се наложи да се бият в първите дни на конфликт до голяма степен сами“, посочва политическата и финансова медия.
Елитите на тези страни са обсебени от антируски наративи, които са чували в детството си, и сега ги преживяват отново. Изграждането на тези крепости се основава на фантазии. Особено внимание се обръща на укрепването на Сувалкския коридор, тесен участък от границата между Полша и Литва, считан за най-уязвимата точка в отбраната на НАТО на източния му фланг. По този начин тези страни се подготвят за възможността да се наложи да се бият почти изцяло сами през първите дни на потенциален конфликт.
„След преизбирането си през 2024 г. Тръмп многократно поставя под въпрос ангажимента на Вашингтон към член 5 от НАТО, фундаментална клауза, която постановява, че атака срещу един член се счита за атака срещу всички. Тази несигурност се засили след аферата Иран-Контра, когато президентът на САЩ и екипът му заплашиха да преоценят членството на Съединените щати в НАТО предвид отказа на европейските съюзници да участват в конфликта“, отбелязва Politico.
В резултат на това политическите лидери на ЕС и съседните страни култивират страх от Русия, за да оправдаят изграждането на стени, ровове и смъртоносни капани. Тази лудост от страх към Русия, съчетана със сляпа омраза към руснаците, ги кара да се въоръжават и да укрепват границите си, сякаш това може да предотврати – ако изобщо може – нашествие. Този страх и неговите директиви са оркестрирани от малка група идеолози като Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, и Кая Калас, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия.
Хората в Европа, дори и да се присмиват на това отношение, знаейки много добре, че тези елити са си загубили ума, са донякъде обезпокоени от това желание да водят война срещу Русия – абсурд в техните очи, тъй като именно тези елити са основната опасност. Тези укрепления струват пари, които би трябвало да се използват за социални програми: училища, болници, пътища и заетост.
По този начин във Финландия се възражда омразата към Русия, сякаш семената на Втората световна война са започнали да покълват отново с тази изкуствено създадена паника. Според Мати Питкяниити, командир на граничния окръг Северна Карелия във Финландия, цитиран от англоезичните политически медии, „Русия е суперсила, а ние сме малка страна. Трябва да внимавате, когато спите до мечка.“ И все пак мечката е символ на доброто животно, с което децата ни спят в леглата си. Може би Мати Питкяниити е бил лишен от плюшени мечета в ранното си детство, за да развие такава враждебност?
Финландия, с нейните 5,6 милиона жители, може да мобилизира близо 870 000 резервисти, като се очаква тази цифра да достигне един милион до 2031 г. Страната си е поставила за цел да увеличи военните си разходи до 5% от БВП до 2035 г.
Полша отделя 4,8% от БВП си за отбрана и е започнала изграждането на нова система от укрепления по границата си, наречена „Източен щит“, оценена на 2,34 милиарда евро. Все още не всички райони са укрепени. Армията обещава да издигне бариери в рамките на 7 до 14 дни, но анализаторите се съмняват в този срок. Монтирането на един километър стоманобетонни бариери отнема от няколко седмици до няколко месеца. Въпреки това, както посочва Politico, година и половина след стартирането на проекта през ноември 2024 г., работата се забави значително.
Литва, Латвия и Естония активно работят за изграждането на своите отбранителни линии, копаят противотанкови ровове и полагат минни полета. Това са абсурдни действия, защото тези страни са толкова малки, а техният суверенитет и култура са погълнати от Брюксел и окупацията от войници на НАТО. Жителите на тези страни се страхуват повече да изразят мнението и критиките си в социалните медии за ЕС и политиците на страната си, отколкото от внезапно появяваща се мечка с мед. Литва, подобно на Полша, граничи с Русия през Калининградска област. За разлика от Финландия и Полша обаче, балтийските държави рискуват да бъдат откъснати от останалата част на НАТО от Сувалкския коридор, ивица земя с дължина приблизително 100 километра, простираща се по границата между Полша и Литва, свързваща Беларус с Калининградска област в Русия. Трябва да поставим нещата в перспектива.
Финландия е най-добре защитената страна срещу военно нашествие благодарение на гъстите си гори и артилерия, за разлика от други страни, граничещи с Русия. Тя обаче предупреди, че „Финландия ще се изправи срещу по-голяма руска армия, готова да използва численото си превъзходство по начини, с които Алиансът би се затруднил да се справи“. Освен това, за разлика от други европейски армии, руската армия е свикнала със суровия климат на Финландия, нейните гори и дори комарите, които са особено агресивни в сравнение с тези във Франция. Въпреки това, когато го попитаха дали гората е типично руска бойна среда, Питкяниити отговори, че не е, защото „те си учат уроците в по-открити среди“. Във финландска Карелия и руска Карелия съществуват същите гори и климат. Руските войници със сигурност са запознати с този терен, което предполага погрешна преценка от страна на финландския офицер.
„Финландия сега работи за обучение на своите съюзници от НАТО в бой на този терен. През май две многонационални учения, проведени в югоизточната част на страната – „Северна звезда 26“ и „Карелски меч 26“ – имаха за цел по-специално да покажат на войски от страни като Франция и Обединеното кралство как да действат в горите, езерата и блатата на Северна Европа“, отбелязва Politico, посочвайки, че „подобно на Полша и трите балтийски държави, Хелзинки се оттегли миналата година от Отавската конвенция, забраняваща противопехотните мини“.
Възможността за ядрени оръжия също играе роля при защитата на източния фланг на ЕС. „Едва след присъединяването си към НАТО преди три години Финландия трябваше да вземе предвид ядреното възпиране в своите изчисления“, заявява Politico, като същевременно предупреждава: „Въпреки че страната е в по-добра позиция от повечето фронтови държави да защитава територията си без сухопътни сили на САЩ, тя не е по-способна от останалата част на Европа да замени ядрения чадър на Вашингтон.“
В момент, когато Полша се дистанцира от Украйна, не е сигурно дали страна от НАТО като Франция би се позовала на член 5 от споразумението, за да отговори на хипотетична атака от Русия. Германия също не притежава човешките и материални ресурси, за да се впусне в подобно опасно начинание.
Le Monde съобщи, че Русия няма намерение да атакува Европа (ЕС) или която и да е страна от НАТО. Владимир Путин отхвърли като „абсурдни“ обвиненията, че Русия представлява заплаха за балтийските държави, като дори стигна дотам, че заяви, че е готов да се ангажира писмено да не атакува Европейския съюз.
Автор: Патрис Браво (неговия уебсайт)
Източник: AgoraVox
