Европейските страни имат различни политики относно носенето на дрехи, покриващи лицето, вариращи от национални забрани до ограничения на определени обществени места. Euronews разглежда как тези разпоредби се различават на континента.
В четвъртък Португалия се присъедини към нарастващия списък от европейски страни, които са забранили или ограничили носенето на бурки и други дрехи, покриващи цялото лице, на обществени места.
Разпоредбите обаче се различават значително на континента. Euronews съобщава как различните европейски страни регулират носенето на дрехи, покриващи лицето.
Франция първа забранява закриването на лицето
През 2011 г. Франция стана първата европейска страна, която забрани носенето на части от дрехите покриващи цялото лице на обществени места. Нарушаването на тази забрана може да доведе до глоба или задължително гражданско образование.
Френските власти обосноваха това решение с аргумента, че закриването на лицето пречи на идентификацията, създава потенциални рискове за сигурността и възпрепятства социалното взаимодействие в общество, където разпознаването на лица и израженията на лицето играят важна роля в комуникацията.
По време на пандемията от COVID-19 възникнаха въпроси дали носенето на защитни маски е съвместимо с тази забрана. По-късно властите уточниха, че носенето на маски е разрешено в рамките на изключения, свързани със здравето и осигупяване на безопасност.
Белгия: Глоби и затвор за нарушение
Тази забрана е в сила в Белгия от 2011 г. Нарушителите са изправени пред глоби или седем дни затвор.
Заедно с Франция, Белгия беше една от първите европейски страни, които въведоха подобни ограничения, позовавайки се на обществената безопасност и социалната интеграция.
Законът е предназначен да улесни комуникацията и да попречи на хората да крият самоличността си на обществени места – мерки, които белгийските власти описват като необходими, за да се гарантира пълноценното участие на всички граждани в обществото.
България
От септември 2016 г. България забранява носенето на бурки и други дрехи, покриващи цялото лице на обществени места. Употребата им е разрешена само в частни домове и места за поклонение. Мюсюлманите съставляват приблизително 12% от населението на България.
Австрия
През 2017 г. Австрия забрани носенето на шапки и други дрехи, които покриват изцяло лицето – по-специално бурки и никаби – съгласно т. нар. „Закон за забрана на покриването на лицето“. Тази мярка беше приета от съображения за сигурност и за насърчаване на интеграцията: властите оправдаха решението си, като посочиха, че покривалата за лице възпрепятстват комуникацията и социалното сближаване.
Освен това, през 2025 г. австрийският парламент одобри закон, забраняващ носенето на ислямски забрадки в училищата за момичета под 14-годишна възраст. Забраната се отнася специално за „покривала за глава в съответствие с ислямската традиция“.
Дания
През 2018 г. Дания прие пълна забрана за покриване на лицето на всички обществени места. Законът, който забранява всяко облекло, което скрива лицето, включително бурката и никаба, е оправдан предимно от необходимостта от идентификация на гражданите и прозрачност в обществото.
Нидерландия
В Нидерландия закон, приет през 2019 г., ограничава носенето на маски за лице в определени обществени пространства – например училища, болници и обществен транспорт – където ясната комуникация и идентификация се считат за съществени.
Въпреки че това не е пълна забрана, тя отразява нарастваща тенденция към регулиране на религиозните изрази в публичните институции.
Германия
В Германия подходът остава фрагментиран, като някои федерални провинции налагат частични забрани в училища и обществени пространства, позовавайки се на опасения за безопасността и комуникацията.
Специфични ограничения се прилагат и за редица професии и ежедневни ситуации. Докато някои региони смятат подобни забрани за необходими за насърчаване на интеграцията и социалното сближаване, други се опасяват, че те биха могли да изолират отделни общности и да подкопаят социалното приобщаване.
Люксембург
В Люксембург закон, ограничаващ носенето дрехи, закриващи лицето, влезе в сила през пролетта на 2018 г.
Дрехи, закриващи лицето са забранени в обществения транспорт, в училищата и на техните територии, в институции за деца под 16 години, в болници и в общите части на старческите домове, включително в коридори и асансьори, както и в съдебни сгради и сгради на публичната администрация, отворени за обществеността.
Испания
Испания няма национално законодателство по този въпрос, оставяйки решенията на преценката на училищата и отделните институции. През 2013 г. Върховният съд потвърди решението на мадридско училище да изключи ученичка, носеща хиджаб, създавайки прецедент, но не и общо правило.
Ислямските организации подчертават, че испанската конституция и споразумението за сътрудничество от 1992 г. заедно гарантират правото на носене на религиозно облекло. Министерството на образованието не смята за необходимо да разработва единни национални насоки, като твърди, че подобни случаи са изолирани и могат да бъдат разрешени на местно ниво.
Португалия
В Португалия религиозните символи не са официално забранени, но институциите – както публични, така и частни – могат да въведат неутрални дрескодове, при условие че те се прилагат еднакво за всички. Целта е да се защитят служителите от религиозен натиск, като същевременно се осигури идеологически неутрално работно място.
Италия
Италия няма конкретна забрана за религиозно облекло, но закон за борба с тероризма от 1975 г. забранява покриването на лицето на обществени места. Въпреки че първоначално не е бил предназначен да се занимава с религиозното облекло, този закон понякога се използва за ограничаване на носенето на никаби и бурки в определени обществени или чувствителни зони.
Швеция
Швеция няма национална забрана за религиозно облекло и забрадките остават приемливи във всички области на обществения живот. Националният подход дава приоритет на индивидуалните права, въпреки че някои общини са се опитали да наложат ограничения на училищно ниво, позовавайки се на необходимостта от интеграция и равенство между половете. Тези инициативи предизвикаха дебат, но все още не са довели до промяна в националната политика.
Гърция
Гръцкото законодателство осигурява надеждна защита срещу религиозна дискриминация в областта на заетостта и обществените услуги. На практика обаче ситуацията понякога е по-сложна. Например, през 2022 г. една болница забрани на студентка по медицина да носи забрадка по време на стажа си, позовавайки се на униформени разпоредби.
Гръцкият омбудсман постанови, че това изискване не нарушава законите за борба с дискриминацията, класифицирайки го като въпрос на дрескода, а не като религиозен.
Ограниченията за носене на шапки или дрехи, които покриват лицето или тялото (различни по характер и обхват), се прилагат и в редица страни на различни континенти, включително Китай, Австралия, Русия, Канада, Шри Ланка, Габон, Чад, Сенегал, Република Конго, Камерун, Мароко, Алжир и други.
Автори: Джоана Моурао Карвальо и Грета Руфино
Източник: Euronews
